Решение № 15536 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9056/2020 г.

Решение № 15536 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9056/2020 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Ямбол против решение № 91 от 19.06.2020 г., постановено по адм. д. № 461/2019 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Главен архитект на Община Ямбол, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а след като провери допустимостта на обжалваното решение, намира, че същото подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ямбол отменя заповед № ДК-11-Я-003/26.11.2019 г. на началника на РДНС-Ямбол, с която на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ е отменено разрешение за строеж № РС-188/08.11.2019 г. за "Многофамилна жилищна сграда с магазини" със ЗП-147 кв. м и РЗП-1079 кв. м. IV категория, с възложител "Ванекс" ЕООД, гр. Ямбол, ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти към него и заповед № РД/02-00848 от 21.11.2019 г., издадена от главен архитект на Община Ямбол, като неразделна част от разрешение за строеж № РС-188/08.11.2019 г. Съгласно действащата редакция на чл. 215, ал. 5 ЗУТ (ДВ, бр. 25/2019 г., в сила от 30.03.2019 г.), в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл. 156, ал. 3, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органа, издал разрешението за строеж и заинтересуваните лица. Съгласно чл. 156, ал. 2 ЗУТ органите на ДНСК проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, с предвижданията на подробния устройствен план и в случай, че се констатират нарушения, водещи до незаконосъобразност на строителните книжа, по силата на ал. 3 началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава мотивирана заповед за отмяната им. По отношение на главния архитект, в качеството му на издател на разрешението за строеж, заповедта за отмяната му с правно основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ се явява контролен акт, постановен от орган на ДНСК при упражненото му правомощие за служебен контрол – чл. 156, ал. 1 ЗУТ. Предвид това и след отмяната на чл. 216 във вр. с изм. чл. 215, ал. 5 ЗУТ (ДВ, бр. 25/2019 г.), главният архитект на общината не разполага с изрично предоставено правомощие да обжалва акта за отмяна на издаденото от него разрешение за строеж. Съдебноадминистративното производство в случая не е способ за разрешаване на спорове между различни държавни органи в това им качество. Въведеното изключение от това общо правило, по силата на което главният архитект в качеството му на орган по чл. 216, ал. 1 ЗУТ разполагаше с активна процесуална легитимация, е отменено с новата редакция на чл. 215, ал. 5 ЗУТ, ДВ бр. 25/2019 г. Предоставената съгласно предходната редакция на нормата изрична процесуална легитимация на главния архитект е отнета, предвид което правото на оспорване не може да бъде надлежно упражнено от него по отношение контролния акт на органите на ДНСК, издаден по реда на чл. 156, ал. 3 ЗУТ. Ето защо образуваното пред първоинстанционният съд производство е недопустимо на основание чл. 159, т. 4 АПК. Следователно като се произнася по недопустима жалба Административен съд гр. Ямбол постановява недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди община Ямбол да заплати на РДНСК – Ямбол сумата 740 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 200 лв. юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции, 470 лв., заплатено възнаграждение за вещо лице и 70 лв. внесена държавна такса за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,