Решение № 1934 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10937/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД "Митница Бургас", срещу решение 13327/30.07.2024г., постановено по адм. дело 314/2024г. на Административен съд София-град, с което е отменено по жалба на М. Б. решение 32-675016/14.12.2023г., издадено от директора на ТД Митница Варна към Агенция Митници , с което е отхвърлено искането на лицето за освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че първоинстанционния съд не е извършил анализ на събраните доказателства и е постановил поради това и неправилно решение. В решението на органа е посочено, че не е налице хипотезата на чл. 7 от Регламент /ЕО/ 1186/2009 и поради тази причина е отхвърлено искането на Б. за освобождаване от вносно мито на употребявано лично имущество. Митническия орган е установил, че датата на установяване на обичайното място на пребиваване на руския гражданин е 28.04.2021г., не е разрешил освобождаване от вносно мито на лекия му автомобил. След подаването на искането за освобождаване от вносно мито, лицето е било уведомено, че ще му бъде постановен отказ поради неспазване изискванията на чл. 4 и чл. 7 от Регламента, като Б. е имал и възможност в 30-дневен срок да подаде изискуема декларация. Впоследствие след като съдът е постановил решение, че лицето е преместило обичайното си място на пребиваване в Р. България считано от 04.06.2022г., срокът за подаване на декларация е до 04.06.2023г., като не е указано в Регламента, че срокът по чл. 7 спира да тече при образуване на съдебно производство. Според касатора Б. е заявил, че е пристигнал с автомобила си в Р. България на 04.06.2022г. и не е подал изискуемата се декларация за свободно обръщение за автомобила си. Сочи се, че преклузивния срок по чл. 7 от Регламента е изтекъл правилно е отказано освобождаване от вносно мито на употребявания автомобил на Б.. По подробно изложени в жалбата доводи се моли за отмяна на оспореното решение на АССГ. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В условията на евентуалност касаторът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Ответникът М. Б., чрез процесуален представител, излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение в депозиран писмен отговор. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС София-град е законосъобразността на решение решение 32-675016/14.12.2023г., издадено от директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници , с което е отхвърлено искането на лицето за освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество лек автомобил БМВ 630D със шаси WBA21CX040CG43401, рег. [номер] и ДПР 29.03.2021г. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че М. Б. гражданин на Руската Федерация е депозирал искане от 03.08.2022г., и допълнително такова от 24.09.2022г., за издаване на разрешение за освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество посочения по-горе лек автомобил, поради преместването на обичайното място на пребиваване в Р. България. В заявлението е посочено, че лицето е въвело имуществото на територията на страната от 04.06.2022г. и за последните 12 месеца е пребивавал в Р. България само с цел почивка и за закупуване на имот и за уреждане статута на пребиваване на семейството си. Административния орган след запознаване с доказателствата е приел, че заявителя се е установил на територията на Съюза преди посочената от него дата и поради това не са изпълнени изискванията на чл. 4 и чл. 7 от Регламент /ЕО/ 1186/2009 на Съвета и с решение 32-397022/18.11.2022г. директора на ТД Митница Бургас не е разрешил освобождаване от вносни мита. С решение 850/21.08.2023г., постановено по адм. дело 2082/2022г. на АС Бургас горното решение на органа е отменено и преписката е върната на органа за произнасяне, като съдът е посочил, че началното пребиваване на Б. в Р. България е 10 месеца след датата възприета от органа и е изпълнено изискването на чл. 4 от Регламента. При новото разглеждане митническите органи са приели, че лицето е установил обичайното си място на пребиваване на 04.06.2022г. и че личното му имущество лек автомобил е следвало да бъде декларирано за допускане за свободно обращение в срок до 04.06.2023г. и тъй като това не е сторено, то заявлението следва да се отхвърли поради неизпълнение на условията посочени в чл. 7 от Регламента. При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е извел извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело до неправилно прилагане на материалния закон. АССГ е приел, че лицето е установило обичайното си място на пребиваване на територията на Съюза считано от 04.06.2022г., а така също и, че личното имущество посочения по-горе лек автомобил е следвало да бъде декларирано за допускане за свободно обращение в срок до 04.06.2023г., което не е било сторено. Съдът е посочил, че нормата на чл. 7 от Регламента предвижда освобождаване само за лично имущество, декларирано за свободно обращение в рамките на 12 месеца от датата на установяване от заинтересованото лице на обичайното му място на пребиваване на митническата територия на Общността. Според съда митническия орган само формално се е позовал на нормата на чл. 7 от Регламента без да извърши анализ на събраните доказателства, без да обсъди обясненията и възраженията на вносителя, без да се съобрази, че предходния му акт е бил обект на съдебна проверка и именно след приключване на съдебното производство с влязъл в сила акт, се установява безпротиворечиво датата на пребиваване на Б. в Р. България. Съдът е посочил още, че е следвало органа след връщане на преписката за ново произнасяне и установяване на непълноти по искането да уведоми молителя да ги изправи вкл. и да му укаже, че следва да подаде и съответстващата се митническа декларация. С оглед на горното решението на директора на ТД Митница Бургас е отменено, а преписката е върната за ново произнасяне по искането на Б.. Решението е правилно. Изложените в касационната жалба оплаквания са неоснователни. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно спазено ли е изискването на чл. 7 от Регламент /ЕО/ 1186/2009 на Съвета относно подаденото от руския гражданин М. Б. искане за освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество лек автомобил. Решаващият състав е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Правилно АССГ е посочил, че при повторното си произнасяне митническия орган е извършил привиден, формален преглед на доказателствата и въз основа на това и не е изложил задълбочени мотиви защо прием, че нормата на чл. 7 от Регламента не следва да се приложи в конкретния случай. Органа при своето повторно произнасяне, както правилно е посочил и АССГ, не се е съобразил и с влизането в сила на решение на АС Бургас касаещо датата на която следва да се приеме, че руския гражданин е започнал своето обичайно местопребиваване на територията на Р. България, като решението е влязло в сила на 14.09.2023г. и именно от този момент следва да тече срокът за деклариране личното имущество на лицето, тъй като със съдебното решение е разрешен спора относно датата на пребиваване на територията на Общността. На трето място правилно съдът е посочил, че при връщане на преписката и подаване на заявление от Б. при непълнота, каквато е липсата на подадена митническа декларация, митническия орган е имал задължение да уведоми лицето да изправи нередовността и едва при неизпълнение в срок да извърши преценка за материалните предпоставки на чл. 7 от Регламента. По така изложените съображения решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат разноски по представения списък, като в сила към момента на постановяване на настоящото решение е наредба 1/09.07.2004г., за възнаграждения за адвокатска работа /изм. загл. ДВ бр. 14/18.02.2025г./, където в чл. 8, ал. 3 е посочено, че за процесуално представителство по адм. дела без определен материален интерес адвокатското възнаграждение е 1 000лв. Изменението в Наредбата е след решението на СЕС от 25.01.2024г., по дело С-438/22 и следва да се приложи именно то, тъй като изменението е съобразено с посоченото по-горе решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,