Решение № 11756 от 5.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8318/2016 г.

Решение № 11756 от 5.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8318/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП и на "И. И." ООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. "Ц. С." .№..., представлявано от управителя И. М., против Решение № 919 от 09.05.2016 г. на Административен съд П. по адм. д. № 1260 по описа за 2015 г., с което по жалба на "И. И." ООД, със седалище и адрес на управление в гр., представлявано от управителя, е изменен Ревизионен акт № 131201869 от 31.05.2012 г. на орган по приходите в ТД на НАП - гр. П., офис С. З., потвърден с Решение № 1106 от 27.08.2012 г. на заместник директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. (с променено наименование дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П.) като установените задължения за ДДС в размер на 137 788,69 лв. главница и съответни лихви, поради непризнат данъчен кредит в този размер по 43 фактури, подробно описани в РА, с предмет на сделките различни количества соев шрот, издадени от "ДИПЕКС - ДП" ЕООД, са намалени на 58 551,16 лв. главница и съответни лихви. В касационната жалба на ДД"ОДОП" се твърди, че съдебното решение в частта, с която са намалени установените с РА задължения, е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: липса на мотиви по съществените фактически въпроси и необсъждане на представените доказателства, въз основа на които съдът е направил фактическите си установявания; необосновано съдът приел, че е доказана реалността на процесите доставки на стоки като първа предпоставка за признаване на ревизираното лице на право на данъчен кредит; не са спазени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона на отменителното Решение на ВАС по адм. д. № 9118/2014 г. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част, отхвърляне на жалбата против РА в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационната жалба "И. И." ООД, чрез адв. Р., оспорва жалбата по съображения в откритото съдебно заседание и в писмено становище от 03.10.2017 г. В касационната жалба на ревизираното дружество се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно, защото в ревизионното производство и при оспорването на РА стоката, предмет на процесните фактури, е доказано да е получена и заплатена от ревизираното дружество и използвана в независимата му икономическа дейност; получателят е добросъвестен и счетоводството му е водено редовно. Доказана е възможността на прекия доставчик да продаде фактурираните количества, както и извършването на транспорта на стоката от негова страна. Дори да не е доказано извършването на доставките именно от процесния пряк доставчик /какъвто не е случаят/, това е станало без знанието и участието на ревизираното дружество- получател по фактурите, защото то е получило реално стоката. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и отмяна на РА в тази част. Ответникът по тази жалба - директорът на Д"ОДОП" Плoвдив, чрез юрк. Т., оспорва жалбата по съображения в писмена защита от 18.08.2016 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: С РА, предмет на контрол пред първоинстанционния АС П., е отказано право на данъчен кредит на РЛ в размер общо на 137 788,69 лв. главница и са начислени съответни лихви, поради непризнат данъчен кредит в този размер по 43 фактури, подробно описани в РА, с предмет на сделките различни количества соев шрот, издадени от "ДИПЕКС - ДП" ЕООД. Делото е било за втори път пред първоинстанционния АС П. след отменително Решение № 5529 от 14.05.2015 г., постановено по адм. д. № 9118 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение. С него е отменено Решение № 1290 от 21.05.2014 г., постановено по адм. дело № 2917 от 2012 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е отменен РА и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания за обсъждане на всички събрани по делото и при ревизията доказателства, включително експедиционните бележки и разписките за предаване и приемане на определени количества стоки (соев шрот) от дружествата по стоковата верига. С отменителното решение е указано, че частните свидетелстващи документи не притежават материална доказателствена сила и доказателствената им стойност се определя при съпоставка с другите доказателствени източници, за да се формира вътрешното убеждение на съда за правно значимите факти. Решението е правилно. Неоснователно в касационната жалба на ДД"ОДОП" се поддържа, че в съдебното решение, в частта му, отменяща частично установените с РА задължения, не са изложени мотиви по спорните фактически въпроси и не са обсъдени събраните доказателства. Първоинстанционният съд е изяснил механизма на доставките, определил е коректно спорния предмет на доказване и обосновано на събраните доказателства е приел, че за част от процесните фактури е доказано, че отразяват реално осъществени доставки на соев шрот, доставян в производствената база на ревизираното лице и използван за независимата му икономическа дейност. Предвид установения механизъм на доставките, несъстоятелни са касационните оплаквания за недоказване на извършени от прекия доставчик "Дипекс ДП" ЕООД вътреобщностни придобивания /ВОП/ на соев шрот, щом това дружество е транспортирало соев шрот за своите предходни доставчици, които са получатели по ВОП, а транспортирането на стоката е ставало директно до производствената база на ревизирания получател. В първото ревизионно производство е установено, че доставките се извършват с транспорт за сметка на купувача, което не пречи те да са извършени от доставчика с негов транспорт. Това именно е доказано убедително с множество доказателства, съпоставени подробно от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза при повторното разглеждане на делото от АС, макар и само за част от процесните доставки, като съдът ясно е мотивирал фактическия си извод, че намира за доказани доставките по изброените в мотивите му конкретни фактури, защото за тях може да се обоснове съвпадение и кореспонденция на събраните доказателства, защото са налице всички документи, които имат пряко отношение към фактическото предаване на стоките: складова/стокова разписка с дата, съвпадаща или близка до датата на процесната фактура; пътен лист за движение на МПС по определен маршрут, командировъчна заповед на водача на МПС за определен времеви период. Данните са обобщени в приложение № 4 към заключението на вещото лице при повторното разглеждане на делото. Тези фактически изводи са потвърдени и от събраните в ревизионното производство писмени обяснения на наети по трудов договор шофьори на прекия доставчик, които са извършвали превоза на стоката. Така са спазени задължителните указания на отменителното решение на ВАС за конкретно обсъждане и преценка на събраните доказателства относно всяка фактура, а също и за изясняване на противоречията и неяснотите относно механизма на доставките и транспортирането на стоката. Неоснователно в касационната жалба на ревизираното дружество се поддържа, че и за останалата част от процесните фактури е доказана реалната доставка на фактурираните количества зърно. Най-напред, съдът ясно е посочил въз основа на какви критерии е отделил фактурите, по които е приел за недоказано реалното получаване на част от стоката и тези критерии са определени от задължителните указания на отменителното решение на ВАС за съвкупна преценка на събраните доказателства. Отделно от това, само осчетоводяването на част от процесните фактури в редовно-воденото счетоводство на ревизираното дружество не е достатъчно за убедителен извод за получаване на стоката. Става дума за счетоводни записвания от самото ревизирано лице в негова полза и липсата на кореспонденция на една част от процесните фактури с останалите събрани доказателства за заприходяване на стоката и транспортирането й е достатъчно основание да се приеме, че ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест да установи материалните предпоставки за признаване на претендираното право, не е доказало тези предпоставки за част от фактурите. От друга страна, никакви доказателства не са събирани относно реалното влагане на цялото количество фактурирана стока в независимата икономическа дейност на получателя по фактурите, което би разколебало направените фактически изводи, че само част от фактурираната стока е реално получена. Що се отнася до доводите, че плащането по всички фактури е безспорно доказано, Съдът на ЕС по тълкуване на разпоредби от Директивата по ДДС многократно се е произнасял, че се облагат реално осъществени данъчни събития, а не плащането за тях. Отделно от изложено, предвид становището на представителя на Върховната административна прокуратура, никакви конкретни оплаквания не са изложени относно необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд по конкретни фактури, по които е потвърден отказът на право на данъчен кредит. Предвид всичко изложено, първоинстанционното съдебно решение не страда от пороците, обосновани в касационните жалби и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение