Решение № 16048 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1863/2018 г.

Решение № 16048 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1863/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Дариуш от гр. [населено място] срещу решение № 850/30.10.2017 година на Административен съд С. област по адм. д. № 749/2017 година, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу заповед № 16 – 0338-000362/15.08.2016 година на внд началник на РУП гр. С. към ОД на МВР С. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът едностранно е ценил доказателствените средства в процеса. От анализа на същите не се доказвала съставомерността на деянието в частта относно субекта на нарушението. Съдът неправилно не ценил показанията на свидетелите, доведени от Дариуш, както и неговите възражения срещу акта, подадени в законоустановения тридневен срок. Заповедта била издадена в нарушение на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Твърди две нарушения при условията на реална съвкупност, които следвало да бъдат санкционирани от административнонаказващия орган поотделно. Според касатора, заповедта страдала и от порок, свързан с неяснота предвид неустановеността на срока на наложената мярка. Съдът не съобразил, че заповедта била издадена в нарушение на закона и при превратно упражняване на власт от страна на полицейските служители. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна заповед № 16 – 0338-000362/15.08.2016 година на внд началник на РУП гр. С. към ОД на МВР С. В съдебно заседание адв. Кокалов представя влязло в сила на 23.01.2018 година решение на Районен съд гр. С. по нахд. д. № 500/2017 година, с което е отменено Наказателно постановление № 15-0338-16-0338-001278/14.11.2016 година на Началника на РУ на МВР гр. С. Твърди, че от същото по категоричен начин се установява, че Дариуш не е извършител на нарушението, за което му е наложена процесната принудителна административна мярка. Ответникът по касационната жалба, внд началник на РУП гр. С. към ОД на МВР С., не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 от същия нормативен акт. Производството пред Административен съд С. област е образувано по жалба на В. Дариуш от гр. [населено място] срещу заповед № 16 – 0338-000362/15.08.2016 година на внд началник на РУП гр. С. към ОД на МВР С.. Със заповедта на адресата й - В. Дариуш е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП /отказва да му бъде извършена проверка за алкохол/, временно му е отнето свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца. За да отхвърли жалбата, съдът въз основа на събраните по делото относими и допустими доказателствени средства е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания чл. 146 АПК. Решението е валидно и допустимо, а по същество - правилно: Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че оспорваният акт е издаден от ВНД началник на РУ - Самоков в това му качество, поради което е от орган с необходимата компетентност. Заповедта е в предвидената от закона писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за налагане на мярката. В хода на процедурата по издаване на заповедта не са допуснати процесуални нарушения, основание за отмяна на акта. Касационната инстанция не споделя възражението на касатора за несъставомерност на деянието, за което е наложена мярката, поради недоказаност на субекта на нарушението. Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП, изм. ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г. - редакция към момента на нарушението, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е отказът на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, т. е достатъчно е водачът на мпс да откаже една от двете проверки - с техническо средство или кръвното изследване. В тази насока неоснователно е възражението на касатора, че в случая се касае за две нарушения при условията на реална съвкупност, които следва да се вземат предвид при санкционирането на дееца от административнонаказващия орган. Принудителната административна мярка неправилно се смесва от касатора като правен институт с "административнонаказателната отговорност". И административното наказание и принудителната административна мярка са вид държавна принуда. Но докато административнонаказателната отговорност е реализация на санкцията на правната норма, принудителната административна мярка представлява приложение на нейната диспозиция. ПАМ не е вид наказание и не се реализира чрез издаване на наказателни постановления от административнонаказващите органи. Тя се налага с индивидуален административен акт от административен орган и има определени нормативно заложени цели – да преустанови нарушението, да въздейства превантивно или да възстанови последиците от същото. В конкретната хипотеза констатирано нарушение, за което е наложена мярката е налице. Нарушението е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от приложения по делото Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 694678 от 14.08.2016 г., изготвен от длъжностно лице на РУ - Самоков, се установява, че на 14.08.2016 г. около 03. 20 часа в гр. С., по ул. "И." жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил "Ф. Бора" с ДК [рег. номер на МПС], като при извършена проверка: 1 Не представя СРМПС; 2. Управлява без СУМПС - правоспособен; 3. Водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Д. А. 7410 с фаб. № 0060. Според съдържанието на така съставения АУАН, водачът отказва кръвна проба във ФСМП - гр. С. с талон за мед изследване № 0418998. Въз основа на така съставения АУАН и анализ на събраните по делото доказателствени средства /гласни и писмени/, първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че в конкретния случай категорично се установява, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, което нарушение обосновава законосъобразното приложение на наложената ПАМ. Съдът в хода на съдебния процес е допуснал до разпит свидетелите, водени от двете страни. Показанията на полицейските служители правилно са оценени от АС С. област като безспорни, последователни и непротиворечиви. По категоричен начин същите потвърждават изложеното в АУАН, че Дариуш е имал качеството на водач на МПС, който е отказал извършване на проба за алкохол, въпреки че е бил в явно нетрезво състояние. Що се отнася до показанията на свидетелите Василев и Разпопов /приятели на Дариуш, видно от депозираното възражение по АУАН/, съдът правилно е приел, че са от лица, заинтересовани от изхода на процеса, с оглед близките отношения с жалбоподателя, поради което и съдът не е кредитирал същите. Касационната инстанция не споделя възражението на касатора, че от представеното решение на РС гр. С., с което е отменено Наказателно постановление № 15 – 0338 – 16 – 0338 – 001278/14.11.2016 година на Началника на РУ на МВР гр. С., по категоричен начин се установява, че Дариуш не е извършител на нарушението, за което му е наложена процесната принудителна административна мярка. Адм. д. № 749/2017 година по описа на Административен съд софия област и нахд № 500/2017 година по описа на Районен съд гр. С. имат различен предмет. Отмяната на Наказателно постановление № 15 – 0338 – 16 – 0338 – 001278/14.11.2016 година на Началника на РУ на МВР гр. С. с влязло в сила съдено решение не обосновава механичен извод за незаконосъобразност на заповед № 16 – 0338-000362/15.08.2016 година на внд началник на РУП гр. С. към ОД на МВР С. В действителност, отмененото от РС наказателно постановление е издадено въз основа на същия АУАН, който е доказателствено средство за нарушението, за което с индивидуален административен акт (ИАА) е наложена ПАМ, предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство. Съставянето на АУАН обаче е задължителен етап единствено в производството по реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца. Съставянето на АУАН не е етап от производството по издаване на ИАА, с който се налага ПАМ. В това производство той е доказателствено средство, наред с останалите допустими и относими такива. Затова и релевираните възражения за цифрово несъответствие между нарушенията, така както са описани в АУАН и НП, са неотносими към производството по издаване на ИАА за налагане на ПАМ, и не обосновават извод за незаконосъобразност на ИАА за налагане на ПАМ. По отношение на заключението на РС за недоказаност на авторството на нарушението, касаещо отказ на дееца да бъде тестван за алкохол, същото не е категорично изразено от състава на РС гр. С.. Напротив, РС гр. С. отчита противоречивите показания на допуснатите по делото свидетели, но предвид констатирани от него процесуални нарушения при съставянето на НП, съдът отказва да вземе категорично становище по въпроса за субекта на нарушението /"Дори и да се приеме от показанията на свидетелите Иванов и Машов, че В. Дариуш е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол.... " – според мотивите на решението на РС гр. С. по нахд. д. № 5008/2017 година/. В тази насока, неоснователни са възраженията на касатора за сила на присъдено нещо, с която се установява липса на авторство у дееца за извършване на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. За целите на наложената ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, така както същото е изписано в нормата на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, а именно доказан с годни доказателствени средства отказ на водача на МПС да бъде тестван за алкохол. Това отказ е доказан, до който правилен извод е достигнал първоинстанционният съд при анализ на всички доказателствени средства, събрани по делото. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че за да е законосъобразен административният акт, същият следва да се издаде и за постигане целите на закона, а не на друга цел, което води до превратно упражняване на власт. В случая с процесната заповед обаче не се доказва да е преследвана цел различна от законоустановената, а именно за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения/чл. 171, ал. 1 от ЗДвП/, поради което не е налице основание за отмяна и по чл. 146, т. 5 АПК. Връчването на процесната заповед към един по - късен момент от този на съставянето й има единствено значение за преценка редовността на жалбата, по отношение на нейната срочност. По отношение на възражението за неяснота на акта поради липса на определен срок на мярката: ЗДвП регламентира максимален срок на мярката до 6 месеца, като същият зависи от въпроса, свързан с решаване на отговорността на дееца. Този срок не може да бъде предварително определен в заповедта, тъй като не зависи от волята на органа, налагащ мярката. ПАМ се налага до решаване на въпроса, свързан с отговорността на дееца, като максимално предвидения законов такъв е 6 месеца. Предвид гореизложеното, касационната инстанция обосновава валидност, допустимост и правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд