Решение № 9699 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13471/2017 г.

Решение № 9699 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13471/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на П. Запрянов от [населено място] против решение № 663 от 13.10.2017 г., постановно по адм. д. № 701 по описа за 2017 г. на Административен съд - Хасково. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - Общински съвет - Хасково не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подаден в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на П. Запрянов против срещу чл. 30, ал. 5 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково, със следното съдържание: "При изтичане на работното време на "синя зона", автомобилите, задържани принудително с техническо средство – "скоба", се репатрират на наказателния паркинг." За да постигне този правен резултат съдът е приел, че оспорената разпоредба на чл. 30, ал. 5 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково, не се намира в разрез с разпоредбата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, а в съответствие със същата, предвид което оспорената разпоредба от процесната наредба се явява законосъобразна и съответна на посочения в жалбата нормативен акт от по- висока степен, а именно ЗДвП. Решението на административния съд е валидно, но е недопустимо, като постановено по жалба, предявена от лице без правен интерес от оспорване на подзаконовия нормативен акт. Съдът е разгледал спора по същество, като е приел, че п. Запрянов има правен интерес от оспорването. За да отхвърли жалбата на П. Запрянов съдът е приел, че посочената в жалбата разпоредба на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП предвижда като приложима принудителна административна мярка при неплащане на таксата за паркиране - използване на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство. Според чл. 171, т. 5 от ЗДвП се разрешава преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач в предвидените в посочената точка хипотези: когато превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; паркирано е в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, или са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство; паркирано и не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3 и в случаите по чл. 167, ал. 2, т. 2 след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак. Приложимият закон допуска възможността за принудително преместване на паркирано превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3 и в случаите по чл. 167, ал. 2, т. 2 след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак, каквато принудителна административна мярка е създадена с оспорената разпоредба на Наредбата. Решението на Административен съд Хасково е недопустимо като постановено по жалба, предявена от лице без правен интерес от обжалване разпоредбите на общинската наредба по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения - т. е. АПК изисква оспорващият нормативен административен акт /какъвто безспорно съставлява общинската наредба/ - гражданин и/или юридическо лице - да докаже пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Според чл. 75 АПК нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. От съдържанието на оспорения акт е видно, че жалбоподателят не е негов адресат, за да има актът действие спрямо него и от това да произтече прек интерес от обжалване. В жалбата си същият не обосновава по какъв начин обжалваната наредба нарушава, застрашава или би могла да засегне неговите права, свободи или законни интереси. Съдът в мотивите си не излага подробни съображения защо счита подадената жалба за допустима и какви права, свободи и законни интереси на оспорващия са засегнати или могат да бъдат засегнати с него. При това положение настоящата инстнация намира, че за оспорващия П. Запрянов не е налице право на оспорване на чл. 30, ал. 5 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково и жалбата се явява недопустима. Като е постановил решение по същество на спора при липсващо право на оспорване АС - Хасково е постановил недопустимо съдебно решеине, което следва да се обезсили, а делото да се прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд