Решение № 5851 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 385/2014 г.

Решение № 5851 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 385/2014 г., VII о., докладчик председателят Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Пътна полиция" (ПП) - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу решение № 6905 от 11.11.2013 г. по адм. дело № 7721/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ). Излагат се съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението и се иска отмяната му. Ответникът - Пламен Николаев Европейски от гр. София, чрез своя процесуален представител адв. Даниел Петров, взима становище становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С решение № 6905 от 11.11.2013 г. по адм. дело № 7721/2013 г. на АССГ началник отдел "ПП" - СДВР е осъден да върне на Пламен Николаев Европейски отнетото свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № 276097342, издадено на 14.08.2008 г. Процесното свидетелство за правоуправление е иззето от Пламен Николаев Европейски на 01.07.2013 г. на основание чл. 20, т. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в изпълнение на присъда от н. о. х. д. № 12051/2009 г., влязла в сила на 14.01.2011 г., с която лицето е лишено на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1 3 от НК за срок от една година и шест месеца. Със същата присъда на основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднато времето, през което лицето е било лишено от право да управлява МПС по административен ред, считано от 15.04.2009 г. Решаващият съд е приел, че присъдата е влязла в сила на 14.01.2011 г. и давността за изпълнение на наказанието е изтекла на 14.01.2013 г., тъй като съгласно чл. 82, ал. 1, т. 5 НК, наложеното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години от датата на влизане в сила на присъдата. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд след подробно обсъждане на всички събрани по делото писмени доказателства. Същата не се оспорва от страните. Спорният въпрос се съсредоточава около приложението на чл. 82, ал. 4 НК. Настоящата инстанция констатира, че обосновано АССГ е приел, че по административната преписка не се съдържат данни за спиране или прекъсване на давността, което да рефлектира върху срока по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК. Представената с касационната жалба докладна записка от 10.06.2011 г. не установява по безспорен начин, че Пламен Николаев Европейски е търсен на постоянния му адрес, нито са налице данни, че адресът (гр. София, ул. Родопски извор № 59) е постоянният адрес на лицето. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода от делото и своевременно направеното искане от страна на ответника по касационната жалба на основание чл. 228, вр. чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 от ГПК съдът следва да осъди началник отдел "ПП" - СДВР да заплати на Пламен Николаев Европейски разноски за адвокатско възнаграждение за осъществената защита. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение