Решение № 16513 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2191/2013 г.
ВАСIII отделение11.12.2013 г.докладчик Петър Стоянов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 138 от 18.12.2012 г., постановено по адм. дело № 233/2011 г. на Административен съд гр. Габрово. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 16513 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2191/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Образувано е по касационната жалба /наименована само жалба/ на Йордан Стефанов Стоянов от гр. Габрово, ул. "Софроний Врачански" № 9, ет. 14, ап. 4, против решение № 138 от 18.12.2012 г., постановено по адм. дело № 233/2011 г. на Административен съд гр. Габрово. От саморъчно написаната касационна жалба може да се извлече оплакване от съдебното решение за неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът - кметът на Община Габрово не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 46, ал. 5, във връзка с ал. 2 от ЗОбС, административният съд е отхвърлил оспорването по жалба на касатора, подадена срещу заповед № 1568 от 12.08.2011 г. на кмета на Община Габрово, с която се прекратява наемното правоотношение между Община Габрово и жалбоподателя и се постановява освобождаване на жилището - частна общинска собственост с посочен в нея срок за това, като неоснователно и недоказано. За да постанови този резултат, съдът безспорно е установил по делото, че по силата на договор за отдаване под наем на общинско жилище собственост на община Габрово № 365-ОССД-09 от 07.07.2009 г., на касатора е предоставено за обитаване общинско жилище, като договорът е сключен на основание чл. 14, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища /НУРУЖННОЖ/, приета с решение № 27 от 17.03.2005 на общинския съвет гр. Габрово и заповед № 1388 от 22.06.2009 г. на кмета на община Габрово. Съгласно чл. 3 от договора, същият е сключен за срок от една година съгласно решение на комисията по чл. 8, ал. 1 от НУРУЖННОЖ, като със същия е удължен срокът на предишния такъв, отново сключен за срок от една година. Поради неплащане на консумативи, натрупани към В и К дружеството - задължения за ползвана питейна вода, за времето от 28.07.2006 до 27.01.2010 г. в размер на 930 лв., на заседание от 10.08.2011 г., комисията по чл. 8, ал. 1 от НУРУЖННОЖ със свое решение обективирано в Протокол № 14 от същата дата, е взела решение наемното правоотношение с касатора да бъде прекратено на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС и чл. 16, ал. 1, т. 1 от НУРУЖННОЖ, поради неплащане на консумативни разноски, свързани с ползването на жилището за период повече от три месеца. Кметът на община Габрово със заповед № 1568 от 12.08.2011 г., е прекратил наемното правоотношение с жалбоподателя Стоянов. Предвид гореизложеното процесната заповед № 1568 от 12.08.2011 г. на кмета на община Габрово, решаващият съд е приел, че е издадена от компетентен за целта съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОбС и чл. 16, ал. 2 от НУРОЖННОЖ орган - кмета на Община Габрово, в правомощията му по чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Прието е също, че при издаването на заповедта са спазени изискванията на чл. 46, ал. 2 от ЗОбС и чл. 16, ал. 2 от НУРУЖННОЖ и по-точно спазена е формата, като е оформена в писмен документ, съдържащ правните и фактическите основания за издаването и, и е определен срок за освобождаване на жилището в съответствие с изискването на чл. 46, ал. 2 от ЗОбС. При издаването на заповедта е прието, че са спазени процесуалните правила съобразно ЗОбС и НУРУЖННОЖ, като преди издаването на атакуваната заповед е било налице становище на комисията по чл. 8 от Наредбата - решение по протокол № 14 от 10.08.2011 г., основание на което се е позовал и кмета на община Габрово. Решението е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Изложените в него мотиви, настоящата инстанция споделя напълно и не намира за нужно да ги преповтаря. Съдът безспорно е установил, че за период от 15 месеца касаторът не е издължил на В и К дружеството стойността от 930 лв. на консумираната от него вода, по измерителните уреди, монтирани в процесното жилище, което е неизпълнение на чл. 5, т. 7 от договор за отдаване под наем на общинско жилище собственост на община Габрово № 365-ОССД-09 от 07.07.2009 г. и на разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС и чл. 16, ал. 1, т. 1 от НУРУЖННОЖ. При тези обстоятелства основателно е отхвърлил жалбата на касатора против издадената на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОбС заповед на кмета на Община Габрово. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,