Решение № 12406 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3963/2020 г.

Решение № 12406 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3963/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП моли да бъде отменено като неправилно решение № 130/04.02.2020 г. по адм. д. № 3022/2019 г. на АС - В., с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка № 396-ФК/22.10.2019 г. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли заповедта да бъде отменена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба "С. комерс 93" ЕООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед за налагане на принудителна административна мярка № 396-ФК/22.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС на "С. комерс 93" ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект пицария "Танита", намираща се в гр. Д., ул. К. П.", .№... и забрана на достъпа до обекта за срок от 14 дни. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за неправилно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. На 19.10.2019 г. е извършена проверка на обекта на търговеца от органите по приходите, при която е констатирано, че е извършена контролна покупка на 3 пици, 3 айряна, 1 чеснов сос, 1 сос чили и една салата зеле на обща стойност 30, 50 лв, за която е издадена фискална касова бележка от работещия в обекта касов апарат с фискална памет. Проверката е започнала в 12, 30 ч. На втора страница от протокола за проверката в полето: "Издават ли се фискални касови бележки" е констатирано, че е иззет нефискален касов бон на стойност ЗЗ, 30 лв от 14, 53 ч. След легитимация на органите по приходите в 15, 35 ч е изведен КЛЕН от фискалното устройство, от който е видно, че във фискалното устройство не е отразена продажба на стойност ЗЗ, 30 лв. Описани са наличните парични средства в касата, които надвишават фискалната касова наличност с 28, 20 лв. Протоколът е подписан от сервитьорката – свидетелка Димова и управителя без възражения. В производството пред съда е разпитана сервитьорката Димова като свидетел, която е дала показания, че клиентите са напуснали обекта по спешна работа, не са искали сметката, поискали са масата им да се запази, като се върнат да си довършат консумацията. В монетника, в който е поставена нефискалната бележка оставили някакви пари – бакшиш за сервитьорката Димова, какъвто характер имали и 28, 20 лв, превишаващи фискалната наличност в касата. При тази фактическа обстановка съдът обосновано е приел, че не е доказано осъществяване на нарушение по чл. 118 от ЗДДС, тъй като не е доказано плащане на стойността по нефискалната бележка на стойност ЗЗ, 30 лв. В протокола липсва констатация да е извършено плащане по нефискалната бележка, липсва констатация колко са били парите в монетника, поради което не може да се направи извод да е извършено плащане по нефискалната бележка, за което да е дължимо издаване на фискална касова бележка, както правилно е приел съдът. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за извършени разноски за настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,