Решение № 3621 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2928/2015 г.

Решение № 3621 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2928/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Синдикален регионален съюз на КТ "Подкрепа" - Пловдив, срещу Решение № 146/26.01.2015 г., постановено по адм. д № 1112/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от него, против Община Пловдив, иск за причинени имуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Счита същото за постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за които излага подробни съображения. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск изцяло и се присъдят разноски по делото. Ответникът Община Пловдив, чрез процесуалните си представители в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по исковата молба на Синдикален регионален съюз /СРС/ на КТ "Подкрепа" - Пловдив срещу Община Пловдив, с която е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменена, с влязъл сила съдебен акт, заповед на кмета на Община Пловдив, с която е одобрено изменение на подробен устройствен план и от издадено разрешение за строеж от главния архитект на Община Пловдив, което не е отменено, но строителството по него ищеца не можел да реализира при отмяната на подробния устройствен план. Претендират се реално претърпени вреди, произтичащи от извършени подготвителни работи по строителството, в размер на 17 656.30 лева и пропуснати ползи, изразяващи се в пазарната стойност на три офиса, за които ищеца има право на строеж, в размер на 10 000 лв., лихва за забава от датата на причиняване на вредите и законната лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на иска до окончателно им изплащане. В хода на делото е допуснато увеличение на предявения иск за пропуснати ползи в размер на 235 300 лева, и се претендира мораторна лихва върху тази сума в размер на 102 872.41 лева. С решение № 1427/21.05.2013 г., постановено по адм. д. № 1044/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, предявеният иск на СРС на КТ "Подкрепа" Пловдив, срещу Община Пловдив, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във вр. с чл. 203 от АПК, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С решение № 5254/15.04.2014 г., постановено по адм. д. № 10513/2013 г. по описа на Върховния административен съд, решението на Административен съд Пловдив е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото са събрани нови писмени доказателства, допусната е съдебно-техническа експертиза. С протоколно определение от 9.10.2014 г. е допуснато и "изменение на иска подробно описано в уточнение на иска депозирано с дата 12.06.2014 г. по делото". В депозираното по делото уточнение на иска, на посочената дата, се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди, загуби, изразяващи се в стойността на заплатеното от ищеца право на строеж /пристрояване/ върху недвижим имот, частна общинска собственост по договор от 7.08.2006 г. в размер на 142 000 лева, заплатените по същия договор данък в размер на 2 844 лева, режийни разноски в размер на 2844 и 568.80 лева данък върху режийните разноски, ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредите - 27.06.2008 г. Със същото уточнение се иска съдът да се произнесе по валидността на разрешение за строеж № 497/5.12.2006 г. на основание чл. 204, ал. 3 от АПК, при твърдяното, че в обстоятелствената част на исковата молба, при предявяването и, е налице основаване на причинените на ищеца имуществени вреди и в пряка причинна връзка от издаденото разрешение за строеж, опорочено още при неговото издаване. С постановеното след новото разглеждане на делото решение, понастоящем предмет на обжалване, административният съд е отхвърлил предявеният иск от СРС на КТ "Подкрепа" Пловдив против Община Пловдив с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 от АПК, уточнен с молба от 12.06.2014 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че ако и да е налице акт на администрацията, чиято незаконосъобразност е установена по надлежния ред, то от представените по делото доказателства не би могло да се направи извод, че ищецът е претърпял вреди, които да са накърнили неговата имуществена сфера и които да се намират в пряка причинно следствена връзка с отмененият акт. Този извод се основава на наличието на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, които подлежат на самостоятелно оспорване, като отмяната им не е постановена по установения в закона ред. Обжалваното решение е валидно, но недопустимо в частта му, с която е отхвърлен предявеният от СРС на КТ "Подкрепа" Пловдив срещу Община Пловдив иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатено от ищеца право на строеж /пристрояване/ върху недвижим имот, частна общинска собственост, по договор от 07.08.2006 г., сключен с Община Пловдив, в размер на 142 000 лева и заплатените по същия договор данък в размер на 2 844 лева, режийни разноски в размер на 2844 и 568.80 лева данък върху режийните разноски, ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредите - 27.06.2008 г. С определение от 9.10.2014 г. първоинстанционният съд е приел за разглеждане така предявения иск за причинени имуществени вреди, като изменение на иска, при липса на мотиви за допустимостта на приетото изменение и диспозитив в какво се изразява същото, при посочване единствено, че изцяло се възприема депозираната от ищеца молба по делото за уточнение на иска. Така извършеното уточнение по съществото си е предявяване на иск при новото разглеждане на делото от първоинстанционният съд, което е недопустимо. Ако и в обстоятелствената част на първоначалната искова молба да е посочено, че е налице сключен между ответника Община Пловдив и ищеца, СРС на КТ "Подкрепа" Пловдив договор, с който е учредено на ищеца право на строеж /пристрояване/ върху недвижим имот - частна общинска собственост, по който договор са заплатени дължимите се суми, то не е налице искане, отправено до съда, с което тези суми да се претендират като имуществени вреди, произтичащи от отменения, като незаконосъобразен административен акт, заповед на кмета на Община Пловдив, с която е одобрен подробен устройствен план, касаещ имота, върху който е отстъпено право на строеж. Соченото от ищеца при извършеното уточнение, че е налице несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което не е коригирано по вина на съда е несъстоятелно. Ищецът е този, който определя предмета на делото и обема на търсената защита. Нито ответникът, нито съдът могат да внесат в него някакви промени. Искането отправено до съда, определящо предмета на делото в случая е ясно, потвърдено е и при изменението му при първоначалното разглеждане на делото от административния съд. Изменение на иска е допустимо единствено по искане на ищеца и то до приключване на устните състезания пред първата инстанция. В случая първоинстанционният съд се произнесъл по недопустимо въведено в хода на новото разглеждане на делото изменение на иска, което основава и недопустимостта на обжалваното решение в тази му част. Това налага обезсилване на обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от СРС на КТ "Подкрепа" Пловдив, против Община Пловдив иск за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в заплатени суми по договор за учредяване на право на строеж от 7.08.2006 г., както и за присъждане на лихва върху претендираната сума от датата на причиняване на вредите и прекратяване на делото в тази му част. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Безспорно е установено по делото, че в случая е налице първата предпоставка на закона. Със заповед № ОА-201/26.02.2002 г. кметът на Община Пловдив е одобрил проект за изменение на ПУП-План за регулация и застрояване на част от кв. 381, УПИ I - комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО по плана на кв. "III градска част" - гр. Пловдив, чрез частична промяна на уличната регулация в обсега на съществуващата двуетажна сграда, както и предвиждането за запазване на последната, нейното пристрояване и надстрояване, и промяна на предназначението й. Тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение от 27.06.2008 г. на Пловдивския окръжен съд. С договор от 12.04.2005 г. Община Пловдив е прехвърлила на СРС "Подкрепа" Пловдив двуетажна масивна сграда, построена в урегулирания поземлен имот, предмет на отменената като незаконосъобразна заповед, ведно с правото на строеж, а с договор от 7.08.2006 г. е отстъпено и право на пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда, съгласно одобрен от Община Пловдив на 14.03.2006 г. идеен инвестиционен проект. Разрешение за строеж на надстройка, пристройка и преустройство на съществуваща сграда с обществено-обслужваща функция, в УПИ I-комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО, кв. 381 по плана на Трета градска част гр. Пловдив е издадено на 5.12.2006 г. от главния архитект на Община Пловдив. Неправилен е извода в обжалваното решение при установената по делото фактическа обстановка, че не е налице установена вреда в пряка причинна връзка от отменената от съда, като незаконосъобразна, заповед на кмета на Община Пловдив за одобряване на подробен устройствен план в размер на 17 656.30 лева, изразяваща се в стойността на извършените подготвителни работи по строителството. Вредата е пряка и непосредствена, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт. Това законово изискване в случая е налице. От представените по делото доказателства се установява размера на извършените от касационния жалбоподател разходи, които са пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт. Именно предвижданията на одобрения с него план са предпоставка за извършените от СРС на КТ "Подкрепа" Пловдив разходи по установяване допустимия обем на застрояване, довел до сключване на договор за прехвърляне правото на строеж, надстрояване и пристрояване с ответника Община Пловдив в този обем. Извършени са и разходи, относими към разрешаване на строителството, предпоставка за издаденото на 5.12.2006 г. разрешение за строеж. Тези разходи са пряка и непосредствена последица от заповедта на кмета на Община Пловдив и не са опосредени от последващи административни актове, както неправилно е прието в обжалваното решение. Необосновано и в противоречие с относимия материален закон първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди в размер на 17 656.30 лева е неоснователен и недоказан. Решението в тази му обжалвана част като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се осъди Община Пловдив да заплати на СРС на КТ "Подкрепа" Пловдив сума в размер на 17 656.30 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед на кмета на Община Пловдив. Върху сумата се следва лихва от 27.06.2008 г., датата на отмяна на заповедта, от който момент става изискуемо вземането за обезщетение за вреди. Правилно е прието в обжалваното решение, че предявените искове за сумата 235 300 лева, претендирани пропуснати ползи, изразяващи се в пазарната стойност на три офиса, за които ищеца има право на строеж, останало нереализирано и мораторна лихва върху нея в размер на 102 872.41 лева са неоснователни и недоказани. Липсва пряка причинна връзка между тях и отменената, като незаконосъобразна, заповед на кмета на Община Пловдив, с която е одобрен подробен устройствен план. Вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени и няма да бъдат получени твърдяните доходи. В случая това не е така. Осъществяването, реализацията на отстъпеното право на строеж на СРС на КТ "Подкрепа" Пловдив върху три броя офиси, описани в исковата молба, не произтича непосредствено от заповедта за одобряване на подробен устройствен пран на имота, който план има общи предвиждания, а е опосредено от идеен инвестиционен проект и издадено въз основа на него разрешение за строеж, каквито в случая са налице и не са отменени по установения в закона ред, което е безспорно установено по делото. Несъстоятелно е твърдяното в касационната жалба, че следва съдът да осъществи контрол върху тях при приложение на разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК. Нищожността на разрешението за строеж, в чиито обхват е включено изграждането на обектите, предмет на исковата молба не е твърдяна от ищеца нито в исковата молба, нито в хода на делото, за да е допустимо исканото произнасяне от съда в производството по обезщетение относно законосъобразността им. Макар и да е налице твърдение, че разрешението за строеж е опорочено от момента на издаването му, то това опорочаване се основава на бездействие на издалия го орган, което бездействие, като предпоставящо издаване на административен акт, не може да се изведе като самостоятелно основание на иска. Всъщност, задължението за изграждане и предоставяне на обектите, на чиято пазарна стойност се основава иска за имуществени вреди, като пропуснати ползи, произтича от договор за прехвърляне на недвижим имот и учредяване право на строеж /пристрояване и надстрояване/ срещу задължение за изграждане на сграда, сключен на 16.07.2007 г. между ищеца, като прехвърлител на правото и трето лице, приобретател и изпълнител. Наличието на договорни правоотношения опосредява твърдяната причинно-следствена връзка, като неизпълнението на договорни задължения не може да бъде преодоляно чрез предявяване на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененият административен акт и претендираните вреди, тъй като засягането на ищеца не е пряко, а косвено, опосредено от издадено и неотменено разрешение за строеж и договор за строителство, сключен с трето лице. Правилно с обжалваното решение са отхвърлени предявените искове за причинени имуществени вреди, пропуснати ползи в размер на 235 300 лева и за мораторна лихва върху сумата в размер на 102 872.41 лв. и следва да бъде оставено в сила в тази му част. При този изход на спора съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ следва Община Пловдив да заплати на касационния жалбоподател разноски по делото в размер на 300 лева, внесен и изплатен депозит за изготвяне на експертиза по делото, 100 лева внесени държавни такси и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска в размер на 402 лева. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, трето отделение