Решение № 13085 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7698/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, подадена чрез юрисконсулт Е. Младенова, против Решение 1733/29.05.2024 г., постановено по административно дело 64/2024 г. по описа на Административен съд Русе. С оспореното решение е отменена Заповед РД-11-00-25/05.01.2024 г. на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с Д. Д. Н., заемащ длъжността директор , длъжностно ниво 6, ръководно ниво 6А на Дирекция Регионална служба по заетостта гр. Русе в Агенция по заетостта, поради съкращаване на длъжността. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което процесната заповед да бъде потвърдена. Жалбата се поддържа от юрисконсулт Е. Младенова, с молба да бъде уважена и се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и се възразява спрямо размера на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответната страна Д. Д. Н. се представлява от адвокат О. Басарболиев, който в открито съдебно заседание и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение в хода на касационното производство, за което представя списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество намира същата за неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на държавен служител на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл поради съкращаване на заеманата длъжност. Съдът е отменил заповедта, развивайки подробни и обосновани мотиви, че същата е издадена при съществени нарушения на административно-производствени правила и на материалния закон, които се споделят от настоящата инстанция, тъй като са съобразени с установените факти и приложимия закон. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, описал е подробно и точно всички относими за спора обстоятелства в хронологичен ред от възникване на служебното правоотношение на Д. Д. Н. през 2005 г. до неговото прекратяване с процесната заповед през 2024 г. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 ЗДСл орган, в съответствие с изискванията за форма. Първият решаващ извод, възприет от първостепенния съд обуславящ незаконосъобразност на заповедта е неспазване на изискването, регламентирано в чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с Наредба 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333 от Кодекса на труда, съгласно което работодателят е длъжен да получи разрешение от Инспекцията по труда преди да прекрати правоотношението със служител, боледуващ от болест, определена в посочената наредба. Тази закрила е приложима и в случаите на прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител поради съкращаване по реда на ЗДСл, предвид изискването за равно третиране и забраната за дискриминация в областта на заетостта и упражняване правото на труд, установени с разпоредбите на Закона за защита от дискриминация и Директива 2000/788 ЕО, както и предвид задължението за съда да се съобрази с постановеното в този смисъл Решение от 09.03.2017 г. по дело С - 406/15 на Съда на Европейския съюз, предвид изричната разпоредба на чл. 633 ГПК. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че ответникът Д. Д. Н. е лице с увреждане, предвид представеното Експертно решение на ТЕЛК 92625 от заседание 235 от 13.12.2021 г., с което му е пределена 50% трайно намалена работоспособност пожизнено, с водеща диагноза [заличен текст] . Заболяването му е посочено в чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба 5 от 20.02.1987 г., поради което по отношение на него е била приложима закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Административният орган не е съобразил заболяването му и не е получил предварително разрешение за прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител от Инспекцията по труда, поради което е постановил незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна само на това основание. На следващо място, правилен е изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. За да бъде съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, трябва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на административната единица или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, тоест намалява се броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува и 2. длъжността като системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика вече да не съществува. В тази връзка е съответен на доказателствата извода, че в случая реално съкращаване на длъжността няма, а са налице само промени на длъжностните лица, които следва да я изпълняват. Видно от длъжностното разписание на Агенция по заетостта и приложените длъжностни характеристики е, че след 05.01.2024 г. правомощията на директор на закритите дирекции Регионална служба по заетостта се поемат в по-голямата си част от директорите па областните дирекции Бюро по труда и от шестте отдела в Главна дирекция Мониторинг, статистика и контрол на Агенция по заетостта. Следователно функциите, задълженията и изискванията, които са били вменени на Д. Н. се запазват, като се вменяват на други органи. Предвид изложените мотиви, неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна като претендираните и действително извършените разноски от негова страна са в размер на 1200 лева. Възражението на другата страна за прекомерност на този размер е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид обема на престираната от упълномощения адвокат дейност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,