Решение № 15111 от 13.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5880/2014 г.

Решение № 15111 от 13.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5880/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 574/28.02.2014 г., постановено по адм. дело № 2084/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № 161205098/08.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 561/10.06.2013 г. на Директора на Дирекция " ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Агропойнт" ЕООД, гр. Първомай е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 9 018.88 лв. по фактури, издадени от "Транспоинт" ЕООД и "Теоник" ООД. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки, като в подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него постанови решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Агропойнт" ЕООД, гр. Първомай, чрез процесуален представител, в о. с. з. изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил Ревизионен акт № 161205098/08.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 561/10.06.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Агропойнт" ЕООД, гр. Първомай е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 9 018.88 лв. по фактури, издадени от "Транспоинт" ЕООД и "Теоник" ООД. Този правен извод е обоснован от следните релевантни фактически констатации: Предмет на доставките, обективирани във фактурите, издадени от "Траспоинт" ЕООДq са транспортни услуги и обслужване по договор. При осъществената в хода на ревизионното производство насрещна проверка на доставчика са представени сключен между страните договор за наем на автомобили, дневници за продажби, счетоводни справки, банкови извлечения, установяващи плащания от ревизираното лице към "Транспоинт" ЕООД и справки с моделите на отдаваните под наем автомобили. Констатирано е, че тези автомобили са заведени от доставчика като актив по сметка 204, а право на приспадане на данъчен кредит е упражнено само за онази част от фактурата, касаеща транспортната услуга за товарни автомобили. Относно доставките, обективирани във фактурите, издадени от "Теоник" ООД с предмет "гориво дизел" при извършената насрещна проверка е установено, че доставчикът е сключил договор за периодична доставка на горива с "Марж" ООД за зареждане на неговите бензиностанции. Доставчикът е посочил, че същото дружество транспортира горивата до базата на "Агро пойнт" ЕООД в с. Дълбок Извор. Представил е още копия на фактури от същата дата, издадени му от "Марж" ООД, товарителница, приемо - предавателна разписка, документ за съответствие на качеството на горивото, както и пътни листи и тахошайби на МПС, с което е извършен транспортът на горивото. След анализ на събраните доказателства ревизиращите са приели, че поради липсата на представени от "Агро пойнт" ЕООД документи, които да удостоверяват как са използвани в дейността на дружеството процесните автомобили и че фактурираните от "Транспоинт" ЕООД транспортни услуги са извършени именно с товарни автомобили, то спорните доставки не са реално осъществени и на основание чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не следва да бъде признавано. Идентичен извод е формиран и относно фактурите, издадени от "Теоник" ООД поради липсата на съпътстващи документи, които да установяват транспорта и предаването на горивото конкретно до базата на " Агро пойнт" ЕООД в с. Дълбок извор. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и въз основа на което е прието, че отразените счетоводни операции в редовно воденото счетоводство на ревизираното лице, ведно с представените писмени доказателства за осъществени разходи по издръжката на наетите автомобили, договор, протоколи за предаване, отчети за изминати километри, талони на автомобили и пътни листи обосновават извод за обективно извършване на доставите по фактурите, издадени от "Транспоинт" ЕООД. Досежно издадените от "Теоник" ООД фактури, решаващият състав е обсъдил в съвкупност изводите на експерта по ССчЕ, ведно с представените в хода на съдебното производство складови разписки, товарителници и приемо- предавателни протоколи, в резултат на което е достигнал до заключение за реално осъществяване на спорните доставки. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства, при съобразяване и на правилата за разпределение на доказателствената тежест в съдебния процес. За установяването на положителния факт на извършването на доставката тази тежест лежи върху ревизираното лице, в качеството му на страна, която черпи за себе си благоприятни правни последици от осъществяването му. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства от ревизираното лице, претендиращо принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, се подчертава и от Съда на ЕС, който в своята практика многократно уточнява, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." Приложимо в случая поради сходство на фактическия състав е и Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, в което се посочва, че "само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица. " В този контекст неоснователен е доводът на касатора, обоснован с разпоредбите на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, вида и начина за техния контрол, която регламентира задължения за съставяне на декларация за съответствие от лицата, търгуващи с течни горива. Действително, такава декларация е следвало да бъде съставена от доставчика "Теоник" ООД, но неизпълнението на това му задължение не би могло да се противопостави на получателя при липсата на обективни данни, сочещи за налично или дължимо знание на данъчнозадълженото лице, че сделките, с които обосновава правото на приспадане, са част от измама. Не би могла да бъде споделена и тезата, че полученото гориво не е използвано за целите на извършваните от ревизираното лице облагаеми доставки, която пряко се опровергава от т. 4 от неоспореното заключение на вещото лице по проведената ССчЕ. След като аргументите във връзка с констатациите на експерта не са заявени в хода на първоинстанционното производство, то релевирането им едва в касационната жалба е несвоевременно и не би могло да обоснове извод за неустановеност на посочените от експерта относими факти и обстоятелства. Първоинстанционият съд е обсъдил същите ведно с останалите събрани писмени доказателства, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че съвкупната им преценка мотивира с необходимата степен на убедителност извод за обективно извършване на доставите по фактурите от "Траспоинт" ЕООД и "Теоник" ООД. Като е приел, че са налице всички материално правни предпоставки за възникване и признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 1300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение