Решение № 9828 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3889/2010 г.

Решение № 9828 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3889/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Съдебно производство по чл. 132, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Димитър Христофоров Кирилов от гр. Плевен срещу решение по т. 58 от Протокол № 9 от 4.03.2010 г. относно дисциплинарно дело № 78/2009 г. на Висшия съдебен съвет, с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг за срок от две години", на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, твърди се, че то е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира се неговата отмяна със законните последици. Ответникът - Висш съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за осъществени вменените в тежест на жалбоподателя нарушения на дисциплинарната практика. Поддържа, че при постановяване на решението са спазени установените производствени правила. Върховният административен съд, седмо отделение приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството за ангажиране дисциплинарната отговорност на Димитър Христофоров Кирилов - съдия в Районен съд - Плевен, е образувано по предложение на петима членове на ВСС за налагане на съответстващо дисциплинарно наказание за извършено деяние, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ. С решението на дисциплинарния състав, постановено по реда на чл. 317 и сл. ЗСВ по д. д. № 78/2009 г., се предлага на ВСС да приеме, че Димитър Кирилов е допуснал виновно нарушение на правилото по т. 5.6. от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт, с което е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ (в редакцията, действала през месец май 2009 г.), за което да му бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ. С решение по т. 58 от Протокол № 9 от 04.03.2010 г. относно д. д. № 78/2009 г. на Висшия съдебен съвет, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг за срок от две години", на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ. От събраните по делото доказателства се установява следното: На 18.06.2009 г. чл. на ВСС е оповестил информация, че лице, познато под името "Красьо" обещава срещу възнаграждение подкрепа на кандидати за административни ръководители в системата на съдебната власт. По този повод е образувано досъдебно производство, в хода на което е установено, че лицето Красимир Васков Георгиев през периода 1.01. - 30.06.2009 г. е поддържал многобройни контакти с магистрати, които са кандидатствали за административни ръководители. Един от тези магистрати е и жалбоподателят. През периода 1.01. - 25.05.2009 г. жалбоподателят е провел седемнадесет телефонни разговора с лицето Красимир Георгиев - обстоятелство, което по същество не се оспорва в жалбата, а се установява и от материалите по цитираното досъдебно производство. От информацията, предоставена на ВСС от главния прокурор се установява, че Красимир Георгиев е собственик и управител на няколко търговски дружества, регистриран е и като едноличен търговец. Притежава недвижими имоти (апартаменти в гр. София и гр. Плевен), два леки автомобила (марка "BMW" и марка "Мерцедес ML") и поддържа висок стандарт на живот. Независимо от това, декларираните от него доходи, както и декларираната печалба на дружествата, от които притежава дялове, не съответстват нито на имущественото му състояние, нито на стандарта му на живот. Обстоятелствата относно контактите на Красимир Георгиев с множество магистрати от различни звена в системата на съдебната власт в период на провеждане на избори за длъжности в тази система, еднозначно са възприети от обществото като компрометиращи не само морала на магистратите, осъществявали контакти с лицето Красимир Георгиев, но и моралният интегритет в съдебната власт като цяло. Очевидно е несъответствието не само между стандарта на живот на Георгиев и липсата на легитимни доходи, но и между възрастта, образованието и социалното му положение (от една страна) и поддържането на множество контакти с магистрати и политици (от друга страна). Липсва разумно, житейски убедително и същевременно общественоприемливо обяснение за наличието на подобни контакти. Именно затова в обществото е създадено впечатление за наличието на задкулисни уговорки, ходатайства и търговия с влияние, подкопано е доверието в институциите, осъществяващи съдебната власт. Утилитарната етика обвързва всяко действие с неговите предсказуеми последици. Тя не оспорва правото на гражданина (в т. ч. магистрата) на социални контакти, но поставя въпроси относно техния смисъл и съдържание и оттам предопределя морално-оценъчния им обществен резонанс. Като обект на постоянен публичен контрол магистратът следва да си наложи лични ограничения и да се държи по начин, който съответства на достойнството, присъщо на заеманата длъжност. Обществените му изяви не могат да се тълкуват в противовес на общоприетите представи за смисъла на човешкото поведение и за пределите на почтеността. Поради това комуникацията на жалбоподателя с Красимир Георгиев в чувствителния период на активни назначения се възприема в обществото като корупционна схема за търговия с гласове, формира убеждение за използването на лобизъм и злоупотреба с власт, поставя проблеми с морала и прозрачността в съдебната система. Съгласно т. 5.6. от КЕПБМ (одобрен с Решение на ВСС по протокол № 21 от 20.05.2009 г.), магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. В същия смисъл е била и разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите в Република България, действали до приемането на КЕПБМ. С оглед на изложеното, съдът намира, че осъществените контакти между жалбоподателя и лицето Красимир Георгиев съставляват действия, които водят до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и по този начин компрометират честта му в обществото, с което нарушават посочената разпоредба от КЕПБМ. Тези действия създават и съмнения относно моралния интегритет на съдебната власт като цяло, с което накърняват престижа й в обществото. Следователно е осъществен съставът на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ (в редакцията му към ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 4.05.2009 г.). В този смисъл изводите на съда съвпадат с изводите на органа, постановил обжалвания акт. Изложените в жалбата и писмените бележки на жалбоподателя доводи съдът намира за неоснователни, поради следното: 1). Обстоятелството, че в предложението за образуване на дисциплинарно производство деянието е квалифицирано като нарушение по т. 5.9. от КЕПБМ, а наказващият орган е приел, че се касае за друго нарушение на КЕПБМ, не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила. Органът, който налага дисциплинарното наказание, не е обвързан с правната квалификация на извършеното деяние, направена в предложението, а само с фактическите обстоятелства, изложени в това предложение. 2). Неоснователни са оплакванията срещу квалификацията на деянието като нарушение по т. 5.6. от КЕПБМ, с оглед и на обстоятелството, че последният е одобрен на 20.05.2009 г. На жалбоподателя правилно и законосъобразно е наложено дисциплинарно наказание за едно деяние, обхващащо всички случаи на осъществени контакти, а не за няколко деяния (всеки отделен случай да е отделно дисциплинарно нарушение). Деянието е започнало преди 20.05.2009 г., но е приключило след тази дата - на 25.05.2009 г. Следователно приложими са разпоредбите, действали към датата на приключване на деянието. 3). Неоснователен е доводът, че КЕПБМ не е влязъл в сила и не следва да се прилага, т. к. не е обнародван съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Посоченият кодекс съдържа обобщение на етичните правила - т. е., на моралните норми, с които в поведението си следва да се съобразява магистратът. Моралните норми не са правни норми и за тях не се прилага уредбата на ЗНА, включително чл. 34 и сл. Етичните правила изразяват господстващите, общоприети представи за добро и зло, правилно и неправилно от морална гледна точка. Поради това Етичният кодекс съставлява обобщение на общоприети, утвърдени и приложими от дълго време правила, а не съдържа правни норми в собствения смисъл на думата. Обстоятелството, че законът в определени случаи изрично препраща към етичните (морални) норми като източник за регулиране на правоотношения (както и в чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ), не заличава различията между моралните и правните норми като правила за поведение. От тази гледна точка съдът отбелязва, че още от момента на назначаването му като магистрат жалбоподателят е бил длъжен да спазва общоприетите етични правила, включително като си наложи в личния си живот ограничения, по-големи отколкото за останалите граждани, и да следва поведение, съответно на достойнството на съдийската длъжност. 4). Неоснователни са оплакванията, че на жалбоподателя не било известно, че действията му могат да доведат до накърняване престижа на съдебната власт и че това накърняване е резултат от действията на лицата, дали гласност на съмнителните контакти между магистрати и Красимир Георгиев, а не от действията на магистратите, осъществили тези контакти. Вярно е обратното: обстоятелствата, касаещи репутацията на лицето Красимир Георгиев и обуславящи извода, че магистратите следва да се въздържат от контакти с такова лице, не са възникнали в резултат на изявлението на члена на ВСС, а са съществували и би следвало да бъдат очевидни за съответните магистрати още към момента на осъществяването на тези контакти. Оплакванията на жалбоподателя имат значение единствено за определяне формата на вината, при която е извършено дисциплинарното нарушение, като тази форма е непредпазливост - жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да предвиди неговите общественоопасни последици. Дисциплинарна отговорност се носи и в този случай (чл. 307, ал. 3 ЗСВ). 5). Неоснователни са доводите за предубеденост и пристрастност на част от членовете на наказващия орган, т. к. те са и вносители на предложението за образуване на дисциплинарно производство. Поначало във всеки колегиален орган е допустимо всеки от членовете му да бъде вносител на предложение за вземане на дадено решение. Това не е обстоятелство, което сочи на предубеденост и пристрастност. Такива са само обстоятелствата, които сочат на лична заинтересованост от постановяването на решение в точно определен смисъл, а подобни факти не се твърдят и не се установяват спрямо никой от членовете на ВСС, участвали в гласуването на обжалвания акт. При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на процедурата по чл. 310 - 320 ЗСВ. То съответства на целта на закона, а именно - да се осигури функционирането на съдебната власт въз основа на принципите, прогласени в Конституцията и в глава I ЗСВ, включително принципите за откритост, достъпност и прозрачност на действията на органите на съдебната власт (чл. 5, ал. 2 ЗСВ). Наложеното наказание е адекватно на тежестта на дисциплинарното нарушение, при определянето му са обсъди смекчаващи отговорността обстоятелства, формата на вината и цялостното поведение на нарушителя, с което е изпълнена разпоредбата на чл. 309 ЗСВ. Не се подкрепят изложените в жалбата оплаквания за пороци на административния акт. Предвид изложеното решението на ВСС е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение