Решение № 1404 от 15.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5847/2021 г.

Решение № 1404 от 15.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5847/2021 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу решение № 120 от 20.04.2021 г. по адм. дело № 44/2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил /АС-Кюстендил/, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С874-0404810 от 13.01.2021 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – бърза закуска "CHICKEN Рамзи", находящ се в гр. Дупница, ул. "Цар Борис I", № 26, стопанисван от "Рамзи 2017" ЕООД, ЕИК[ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан, органът в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи ПАМ на търговеца. Твърди, че констатираното нарушение е доказано по делото. Жалбоподателят не е съгласен с извода на съда за неправилно приложена от издателя на акта оперативна самостоятелност при определяне на срока на наложената ПАМ. Излага доводи, че изложените в заповедта мотиви по отношение на срока на мярката обосновават правилното му определяне и съответстват на залегналите в чл. 22 ЗАНН цели, за които мярката се налага. Твърди, че влияние върху продължителността на мярката в случая има преустановителният й характер и превантивната функция на ПАМ с оглед защитата на интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на срещу процесната заповед. В проведено открито съдебно заседание по делото на 18.01.2022 г., касаторът се представлява от юрк. Раева, която поддържа жалбата, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай на заявена претенция от ответника. Ответникът по касационната жалба – "Рамзи 2017" ЕООД, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционният съд е била ЗНПАМ № ФК – С874-0404810 от 13.01.2021 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – бърза закуска "CHICKEN Рамзи ", находящ се в гр. Дупница, ул. "Цар Борис I", № 26, стопанисван от "Рамзи 2017" ЕООД, ЕИК[ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта за ПАМ е издадена във връзка с извършена на 05.01.2021 г. в 12: 06 часа проверка на търговския обект, стопанисван от дружеството, при която при контролна покупка на 1 бр. тостер и 1 бр. безалкохолна напитка на обща стойност 6, 20 лева и заплащането им в брой от проверяващите не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ. Съгласно изложените в ЗНПАМ мотиви относно продължителността на срока на мярката е отразено, че се вземат предвид: естеството на нарушението – неиздаване на фискален бон, което винаги води до негативни последици за фиска; начина и вида на организиране на отчетността; периода на продължителност на извършваната от търговеца дейност; създадената организация в обекта, която няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти; целената превенция – за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца; определеният срок е съобразен с принципа на съразмерност. В обобщение е посочено, че с оглед промяната на отчитане на дейността на търговеца и индиректно недопускане на вреда за фиска, определеният срок е необходим за реализирането им. За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Съдът е приел за безспорно установен по делото факта на извършеното нарушение от търговеца. Прието е, че в заповедта липсват конкретни мотиви, обосновани от конкретни данни и факти относно упражняването от органа по приходите на предоставената му оперативна самостоятелност. Според съда в ЗНПАМ липсват мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според характеристиките на търговеца и необходимостта от продължителност на мярката от 14 дни. Възприет е крайният извод, че налагането спрямо търговеца на процесната ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и възпрепятства проверката на съда за спазване на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция възприема, като правилни изложените от първоинстанционния съд мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящият съдебен акт препраща към тях. В разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е предвидено, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. По делото не е спорен фактът на извършеното нарушение, съответно и наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, а именно установено по категоричен начин извършено от търговеца нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на извършена продажба чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан, както правилно е приел и административният съд. Заповедта за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта – бърза закуска, стопанисван от дружеството "Рамзи 2017" ЕООД, при която е констатирано неизпълнение на задължението на търговеца за издаването на фискална касова бележка за покупка на 1 бр. тостер и 1 бр. безалкохолна напитка на обща стойност 6, 20 лева. Безспорно при тази фактическа установеност, подкрепена от доказателствата по делото, приходният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи ПАМ. Правилни са изводите на първостепенният съд, че при определяне на продължителността на ПАМ около средния размер не са съобразени целите по чл. 22 ЗАНН и е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Правилно е прието в обжалвания съдебен акт, че в оспорената заповед са изложени недостатъчни, общи и лишени от конкретност мотиви, което възпрепятства извършването на преценка от съда за съответствието на акта с целта на закона. Обоснован е изводът на съда, че в процесната ЗНПАМ липсват същински мотиви във връзка с определянето от страна на органа на срока на ПАМ около средния размер от 14 дни при максимално предвидените от закона 30 дни. При определянето на срока на мярката в условията на оперативна самостоятелност не става ясно как е формирана волята на органа да наложи срок на действие на ПАМ от 14 дни и кои обстоятелства са взети предвид, както и каква е тяхната тежест. В процесния административен акт липсва каквато и да е конкретика относно извършителя на нарушението, начина на организиране на търговската му дейност, местоположението на проверявания обект, вида на предлаганите стоки, ценовия диапазон, потребителската група, към която са насочени предлаганите стоки, потребността на стоките спрямо други сходни такива, както и др. релевантни факти, които са оказали влияние върху преценката на органа по отношение на определения срок на процесната ПАМ. В акта изобщо липсва извършен анализ на нарушението и неговата тежест с оглед особеностите на конкретните фактически установявания при проверката, като изложените мотиви от органа са общи и шаблонни, същите могат да бъдат отнесени към който и да е подобен на процесния акт. Следва да бъде посочено, че при издаване на ЗНПАМ е необходимо императивно да се спазва принципът на съразмерност, заложен в разпоредбите на чл. 6, ал. 5 АПК, като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Процесният административен акт е издаден при липса на извършена преценка от издателя на акта за наличието на баланс между личните и обществените интереси, а само и единствено за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането на мярката. Съразмерността на процесната ПАМ, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането на ПАМ не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Като е приел, че в заповедта липсват относими към търговеца "Рамзи 2017" ЕООД и към констатираното нарушение мотиви във връзка с продължителността на срока на мярката, което препятства възможността за преценката от страна на съда за спазване на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК, първостепенният съд е достигнал до правилен краен извод, че оспорената заповед е немотивирана. Като е отменил процесната ЗНПАМ като незаконосъобразна, решаващият състав на АС-Кюстендил е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение