Решение № 476 от 7.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1603/2012 г.

Решение № 476 от 7.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1603/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения Г. Й. Ф. за възобновяване на ч. н. д. № 1235/11 г. по описа на Пазарджишкия районен съд и отменяване на постановеното определение № 861 от седми декември 2011 г., с което на основание чл. 25 вр. с чл. 23 НК му е определено общо наказание в размер на три години лишаване от свобода по осем присъди и отделно изтърпяване на наказание от единадесет месеца лишаване от свобода по присъда № 4/2011 г. по описа на Пазарджишкия районен съд. В молбата и в съдебно заседание се възразява срещу постановеното отделно изтърпяване на наказанието по присъда № 4/11 г. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Искането е процесуално допустимо, подадено от легитимирано лице, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО: С горното определение на основание предложение на Районна прокуратура гр. Пазарджик, районен съд Пазарджик е определил на осъдения Г. Й. Ф. за изтърпяване едно ОБЩО наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП по следните присъди: 1. нохд № 64/2003 г. по описа на Врачанския районен съд. 2. нохд № 493/2004 г. по описа на Ботевградския районен съд. 3. нохд № 1232/2006 г. по описа на Врачанския районен съд. 4. нохд № 2163/2007 г. по описа на Врачанския районен съд. 5. нохд № 6509/2004 г. по описа на Районен съд-София. 6. нохд № 30151/2010 г. по описа на Районен съд Монтана. 7. нохд № 633/2010 г. по описа на Великотърновския районен съд. 8. нохд № 1712/2010 г. по описа на Районен съд Варна. ПОСТАНОВИЛ е Г. Й. Ф. да изтърпи отделно и изцяло наказанието от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наложено по нохд № 4/2011 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, при СТРОГ режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. ПРИСПАДНАЛ е изтърпяното от Ф. наказание за времето от 23.08.2009 г. до 23.07.2010 г. Определението е постановено при неизяснени фактически данни относно присъда № 4/2011 г. на Пазарджишкия районен съд. Съдът се е позовал на приложената по делото справка за съдимост изготвена от Районен съд Пловдив, в която на стр. 5/6 е посочено съдържанието на присъдата. В същата е отбелязано, че деянието по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК Ф. е извършил на 12.10.1999 г. когато е възбудил заблуждение у Х. Ж. А. с цел да набави за себе си имотна облага, и до 15.10.2010 г. е поддържал у същия заблуждение и с това причинил на АД "Млечна промишленост" АД представлявана от Г. Д. Г. имотна вреда в размер на 67456,85 лева. Съгласно изложеното Ф. е извършвал деянието в продължение на 11 години. Съдът е приел, че тъй като деянието е довършено на 15.10.2010 г., след влизане в сила на всички останали присъди, то наказанието по тази присъда не може да се комулира с останалите, а следва да се търпи отделно. На л. 25 от делото е приложена справка от Затвора-Враца, съгласно която Ф. има изтърпени 11 месеца за периода от 23.08.2009 г. до 23.07.2010 г. Периодично на всеки три месеца е бил в прекъсване, последното от което е от 23.10.2011 г. От изложеното следва, че към 15.10.2010 г. Ф. е търпял наказание и се е намирал в затвора, което поставя под съмнение отразеното в справката за съдимост обстоятелство, че деянието е довършено на 15.10.2010 г. Възможно е да е налице техническа грешка при изписване съдържанието на присъдата или непълнота при отразяването му, но съдът е бил длъжен при това противоречие да изиска заверен препис от присъдата /с мотивите/ въз основа на които да съобрази дали са налице обстоятелствата по чл. 25 вр. с чл. 23 НК или наказанието от 11 месеца действително следва да се търпи отделно. Като не е извършил всестранно и пълно изследване на фактическите обстоятелства визирани в справката за съдимост относно присъда № 4/2010 г. касателно инкриминирания период на деянието по чл. 210 НК, районният съд е постановил определението си при допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон-нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Нарушенията са съществени по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1 НПК, поради което искането е основателно и следва да се уважи. Наказателното дело следва да се възобнови, определението отмени и делото върне на Районен съд Пазарджик за ново разглеждане от друг състав, извършване на горепосочените процесуални действия и постановяване на законосъобразен съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение