Решение № 6175 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3157/2014 г.

Решение № 6175 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3157/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив срещу решение № 230 от 22.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3163/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът Маир Исак Сиди се явява лично, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е частично основателна. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на Маир Сиди решение № 393 от 20.09.2013 г. на директора на ТП на НАП гр. Пловдив, с което е потвърден Акт за установяване на задължения № 7530 от 24.07.2013 г., издаден от длъжностен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен, тъй като в случая е налице хипотезата на чл. 142, ал. 2 АПК. Така постановеното решение е правилно. С Акт за установяване на задължение по декларация № 7530 от 24.07.2013 г., издаден от длъжностен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, е установен размерът на задълженията за данъци по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 24.07.2013 г. на Маир Исак Сиди. Установено е, че задълженията за довнасяне на данък по ЗДДФЛ на лицето са в размер на 170, 00 лв., както и 4,02 лв. лихва за просрочие, или общо в размер на 174,02 лв. От Акт за установяване на задължение по декларация № 7530 от 24.07.2013 г. е видно, че Маир Сиди е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 60010325 от 29.04.2013 г., като е попълнил и приложение № 3, касаещо доходи от друга стопанска дейност, таблица № 6, касаеща доходи от упражняване на свободна професия - адвокат и място на извършване на дейността в гр. Стара Загора, бул. "Митрополит Методи Кусев" № 33. Маир Сиди е декларирал доход в размер на 3 912,00 лв., нормативно признати разходи за дейността /25 %/ в размер на 978,00 лв., облагаем доход по част I на Приложение 3 в размер на 2 934,00 лв. Задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, декларирани от лицето са в размер на 1 224, 72 лв. Вноските за фондовете на ДОО, внесени през годината са 821, 52 лв., а вноските за ЗО, внесени през годината, са 403, 20 лв. Административният орган е установил, че сумата от годишна данъчни основи е 1 709, 28 лв.; общ размер на данъчните облекчения, с които се намалява сумата на годишните данъчни основи - 1 709, 28 лв.; обща годишна данъчна основа - 0, 00 лв. и данък върху общата годишна данъчна основа, декларирана от Маир Сиди - 0, 00 лв. Административният орган е приел, че към декларацията си Маир Сиди не е приложил валидно решение на ТЕЛК, тъй като приложеното ЕР на ТЕЛК № 0059 от 9.01.2009 г., с което е определена 52 % оценка на работоспособността на същия, е със срок до 1.01.2010 г. Административният орган е посочил, че съгласно § 10 а, ал. 3 от ПЗР на ЗДДФЛ лицето не разполага с валидно решение на ТЕЛК за данъчни цели, тъй като в срока на инвалидност 1.01.2010 г. няма навършена възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, поради което няма и право на данъчно облекчение в размер на 1709, 28 лв. Поради това административният орган е установил задължения за довнасяне в размер на 170,00 лв., както и лихвите за просрочие към тях в размер на 4,02 лв. Цитираният Акт за установяване на задължение по декларация е бил обжалван от Маир Сиди, като в отговор на това е издадено процесното решение № 393 от 20.09.2013 г. на териториалния директор на НАП Пловдив, с което същият е потвърдил Акт за установяване на задължения № 7530 от 24.07.2013 г., издаден от длъжностен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, като е приел, че Маир Сиди не е приложил към декларацията си валидно решение на ТЕЛК за 2012 г., поради което изчисленият дължим данък е законосъобразен. Действително ответникът в настоящото производство - Маир Сиди не е представил пред административния орган валидно решение на ТЕЛК за 2012 г. Същият е представил такова едва пред административния съд. Маир Сиди е представил пред АС Пловдив ЕР на ТЕЛК № 3109 от 15.12.2009 г., с което му е определена оценка на работоспособността 52 % тр. нам. раб., като срокът на инвалидността е до 1.12.2012 г. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Именно при съдебното оспорване Маир Сиди е представил копие от ЕР на ТЕЛК № 3109 от 15.12.2009 г., с което трайно намалената му работоспособност /ТНР/ е определена на 52 %, като срокът на валидността е до 1.12.2012 г. От горното следва да се приеме, че Маир Сиди има валидно решение на ТЕЛК относно вида и степента на увреждане 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, поради което може да ползва данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност за 2012 г. по чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ. Поради това правилно административният съд е приел, че оспореното решение № 393 от 20.09.2013 г. на териториалния директор на НАП Пловдив, с което е потвърден АУЗД, в който са установени задължения за довнасяне по ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 174,02 лв., е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Изводите на административния съд в тази насока са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция. С оглед на това като е отменил обжалвания административен акт като незаконосъобразен, административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането в касационната жалба за присъждане на разноски за двете инстанции е неоснователно. Административният орган би имал процесуална възможност в случай на отмяна на обжалваното решение, да претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение при условията на чл. 143, ал. 3 от АПК. При неблагоприятен за касатора изход на процеса, искането се явява неоснователно. Съдът не приема становището на представителя на прокуратурата за дължимост на разноски, тъй като ЕР било представено в съдебното, а не и в административното производство. При така представеното доказателство, административният орган би могъл при условията на чл. 156, ал. 1 от АПК да оттегли оспорения акт, а не да пледира за неговата законосъобразност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,