Решение № 4933 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16443/2009 г.

Решение № 4933 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16443/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - София област срещу решение № 709 от 16.11.2009 г. по адм. дело № 568/2009 г. на Административен съд - София област. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че Диана Бойчева Симова е била на работа като продавач в предприятието на ЕТ "Иван Христов" в гр. Своге. Трудовото правоотношение е възникнало на 15.09.2004 г., а от 8.10.2004 г. до 29.03.2005 г. Диана Бойчева Симова е била в отпуск за бременност и раждане, разрешен с болнични листове № 8672957, № 9667025, № 9804292 и № 9669600 (за времето от 8.11.2004 г. до 18.12.2004 г. по делото не е представен болничен лист). На 18.12.2004 г. е родила, а 2 години след това със заповед № 12 от 19.12.2006 г. едноличният търговец е прекратил трудовото им правоотношение. Поради липса на изискуемия осигурителен стаж по време на отпуска за бременност и раждане Диана Бойчева Симова не е получавала обезщетение от държавното обществено осигуряване, а е получавала социални помощи (удостоверение от 31.03.2005 г. на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Своге). На 15.03.2005 г. Диана Бойчева Симова вече има 6 месеца осигурителен стаж, предимно по чл. 9, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Но работодателят и осигурител ЕТ "Иван Христов" отказва да й изплаща обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст. Предявеният от Диана Бойчева Симова съдебен иск е бил оставен без разглеждане от Районен съд - гр. Своге с мотиви, че "работодателят не е задължен субект по възникналото правоотношение по изплащане на претендираното обезщетение, за което задълженият субект е осигурителният орган, а осигурителят действа от името и за сметка на осигурителния орган като осъществява касово - счетоводна работа по внасяне на осигурителни вноски и изплащане на следващите се обезщетения и помощи" (протоколно определение от 7.07.2008 г. по гр. д. № 512 от 2006 г.). Преди да потърси претендираното от нея обезщетение по съдебен ред, Диана Бойчева Симова е подала жалби до Дирекция "Областна инспекция по труда" - София област и до РУСО - София област. С писмо изх. № 23-2571 от 28.12.2005 г. Дирекция "Областна инспекция по труда" отказва исканото съдействие с мотиви, че паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не е трудово възнаграждение и спорът за неговото изплащане не е от компетентността на инспекцията по труда, а е от компетентността на Националния осигурителен институт. А с писмо изх. № 1160 от 8.09.2005 г. РУСО - София област уведомява Диана Бойчева Симова, че едноличният търговец не се е отзовал и не желае да получи поканите за проверка. По преписката на РУСО, приложена към делото на Административен съд - София област, няма резултат по жалбата на Диана Бойчева Симова от 17.05.2005 г. срещу отказа на едноличния търговец да й изплати паричното обезщетение за отглеждане на малко дете. При тези данни с посоченото по-горе решение Административен съд - София област е отменил решение № 11 от 9.06.2009 г. на касационния жалбоподател, с което той е потвърдил отказа на длъжностното лице да изплати търсеното от Диана Бойчева Симова парично обезщетение за отглеждане на малко дете с мотиви, че на основание § 2, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване в случая паричните обезщетения следва да бъдат изплатени чрез работодателя ЕТ "Иван Христов". За да отмени решението на касационния жалбоподател административният съд е приел, че Диана Бойчева Симова е изправна страна по осигурителното правоотношение и има право да получи полагащото й се парично обезщетение от осигурителния орган за срока и размера, определени в чл. 53, ал. 1 КСО. Решението на Административен съд - София област е правилно. Сезиран още през м. август 2005 г. с жалба от Диана Бойчева Симова срещу отказа на осигурителя и работодател ЕТ "Иван Христов" да изтегли от сметките на ДОО и да й изплати парично обезщетение за отглеждане на малко дете (и втори път с вх. № 1779 от 4.11.2008 г., по която е бил задължен да се произнесе по същество - реш. № 292 от 11.05.2009 г. по адм. д. № 1130 от 2008 г. на АССО), касационният жалбоподател вместо да образува производство по чл. 117 КСО по жалбите на Диана Бойчева Симова срещу отказа на осигурителя е проявил укоримо бездействие, след което е отказал на формално основание РУСО - София област да изплати търсеното от нея парично обезщетение. В административната преписка не се съдържа заповед, с която работодателят е разрешил на Диана Бойчева Симова да ползва отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда, поради което не е ясно дали тя наистина е била в такъв отпуск, но отказа на длъжностното лице при РУСО, потвърден от касационния жалбоподател с отмененото от Административен съд - София област решение, не е мотивиран с това обстоятелство, поради което то следва да бъде проверено в хода на действията на длъжностното лице по изпълнение решението на административния съд. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С касационната жалба е направено искане да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК присъденото адвокатско възнаграждение от 1000 лв. Процесното дело е с определен материален интерес - искът пред Свогенския районен съд през 2008 г. е бил предявен за сумата 3012 лв., в какъвто размер Диана Бойчева Симова и сега твърди, че е неполученото от (дължимо й според нея) парично обезщетение за отглеждане на малко дете. По правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение е 321 лв. А според § 2 от допълнителните разпоредби на същата наредба в случаите по чл. 78, ал. 5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба, т. е. в случая не може да бъде по-ниско от 963 лв. Разликата до присъдения от Административен съд - София град 1000 лв. е пренебрежимо малка, поради което искането на касационния жалбоподател за намаляване на този размер следва да бъде оставено без уважение, т. е. оспореното с касационната жалба съдебно решение следва да бъде оставено в сила и в частта за разноските. Процесуалният представител на Диана Бойчева Симова е направил искане за присъждане на разноски в касационното производство, но не е представил доказателства за такива, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,