Решение № 14123 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2412/2020 г.

Решение № 14123 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2412/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на И. Георгиева, от [населено място], чрез пълномощника си адв. Х. Христов срещу Решение № 11 от 20.01.2020 г., постановено по адм. дело № 518/2019 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена иска й против Областна дирекция на МВР – Сливен, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 300 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - Наказателно постановление № 19-0804-000794 от 22.04.2019 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Сливен. В касационната жалба се мотивират доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира разноски пред двете инстанции. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Сливен, чрез гл. юрк. Борнавска изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на съдебното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Сливен е отхвърлил предявената от И. Георгиева иск срещу ОД на МВР Сливен, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 300 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - Наказателно постановление № 19-0804-000794 от 22.04.2019 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Сливен. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че с НП № 19-0804-000794 от 22.04.2019 г., издадено от Началника на Сектор "ПП" към ОД на МВР – Сливен на ищцата било наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са й отнети и 12 контролни точки. Същото е обжалвано и с Решение № 358 от 25.07.2019 г., постановено по АНД № 821/2019 г. по описа на Районен съд Сливен е отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Решението на РС Сливен не е обжалвано и влязло в законна сила на 15.08.2019 г. По делото е установено още, че в производството по оспорване на НП пред РС Сливен, ищцата е ползвала адвокатска защита, за което е представено надлежно пълномощно (л. 38 от АНД № 821/2019 г. на РС Сливен) и договор за правна защита и съдействие серия С № 0000068220 от 27.06.2019 г. (л. 38), в които не се съдържат данни за договорено и заплатено от Георгиева възнаграждение. В исковото съдебно производство е представен същият договор за правна защита и съдействие (л. 9), но този път с попълнено съдържание за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева в брой на 30.11.2019 г. Въз основа на установените факти съдът е направил извод, че на репариране подлежат действително направени от страната разноски, а възможността за установяване на щетите от незаконосъобразния акт, представляващи направени от ищцата разноски чрез заплащане на адвокатски хонорар, е ограничена до представените във въззивното производство доказателства за това до приключване на устните състезания, като е установено, че такива доказателства в случая не са били представени, следователно е недоказано твърдението на ищцата за претърпени от нея вреди, като пряк и непосредствен резултат от отмененото наказателно постановление. При това положение съдът е приел, че в конкретния случай не е доказано наличието на всички изискуеми от специалния закон предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата и е отхвърлил иска. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения. Предмет на делото е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на елементите от фактическия състав на нормата в условията на комулативност. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд досежно изводите, че в случая не са налице всички изискуеми от специалния закон – ЗОДОВ - предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата. Ищцата не се е справила с доказателствената тежест. Видно от представените по АНД № 821/2019 г. по описа на РС Сливен, пълномощно и договор за правна защита и съдействие страните по договора не са договорили възнаграждение, нито начин на плащане. Това води до обоснования извод, че в съдебното производство по обжалване на НП пред първоинстанционния съд такова не е било заплатено. Изводът за недоказаност на сторени разноски и неоснователност на иска не се променя с представeното с исковата молба ксерокс-копие на договор за правна защита и съдействие серия С № 0000068220 от 27.06.2019 г., в който фигурира "договорено възнаграждение 300 лева" и "платена сума 300 лв., в брой", т. е. бланката е попълнена. Това е така, тъй като представеният в исковото производство договор е частен документ, поради което не може да бъде приет като такъв с достоверна дата по смисъл на чл. 181 ГПК, доколкото за пръв път е представен в производството по ЗОДОВ, а и като съдържание не съответства на договора за правна защита и съдействие, приложен в производството по отмяна на НП. Представянето на договор за правна защита и съдействие извън рамките на производството, за което се отнася, когато вече е постановено решение по спора в полза на страната не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Същественото разминаване във времето сочи, че не е налице пряка и непосредствена последица от увреждането- чл. 4 ЗОДОВ. При липсата на елемент от сложния фактически състав на приложимата правна норма, обуславяща реализирането на безвиновната отговорност на държавата, претенцията е неоснователна и правилно е била отхвърлена. Съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено. Претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция е основателно и следва да бъде уважена в размер от 100 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение