Решение № 60227 от 9.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1952/2021 г.

Решение № 60227 от 9.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1952/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 276062 от 26.04.2021 г. на Н. Д. И., за отмяна на влязлото в сила решение № 911 от 07.07.2017 г. по гр. д. № 1362/2017 г. на ОС – Пловдив, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответната страна - Община Пловдив, чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: С решението, чиято отмяна се иска, съставът на ОС – Пловдив, като е потвърдил първоинстанционното решение № 1124/12.04.2017 г. по гр. д. № 14958/2016 г. по описа на РС – Пловдив, е отхвърлил предявения иск от ищеца Н. И., с правно основание по чл. 200 КТ, за осъждане на ответника да заплати сумите в размер на 60 000 лв. /главница/ обезщетение за причинените му неимуществени вреди/болки и страдания/ в следствие на ексцес от настъпилата на 14.08.2006 г. трудова злополука изразяващ се в усложнение на заболяването и влошаване на здравословното състояние на дясното око, заедно със законната лихва върху сумата от установяване на ексцеса – 12.09.2016 г. до окончателното изплащане. Въззивното решение е влязло в сила на 20.04.2018 г, тъй като с определение № 278/20.04.2018 г. по гр. д. № 3927/2017 г. на III – г. о. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване решение № 911/07.07.2017 г. по гр. д. № 1362/2017 г. по описа на ОС – Пловдив. С атакуваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес за неоснователен. За да достигне до този извод е приел, че с решение по г. д. № 1082/12 на Пловдивски окръжен съд на Н. И. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 14.08.06 г., като от медицинска гледна точка влошаване на състоянието му от 2012 г. досега няма. Във връзка с твърдяния ексцес са приети две съдебно-медицински експертизи, от които е установено, че ищецът, предвид оплаквания за движещи се повлекла и светкавици пред двете очи, е бил насочен към извършване на лазертерапии поради съмнения за нови руптури /т. е. разкъсвания на ретините/; не може да се установи със сигурност какво е предизвикало провеждането на лазертерапиите; най-вероятната причина е анамнезата на пациента за усещане за светкавици, което обикновено е индикация за дърпане върху ретината и опасност от скъсване, но няма данни за такива разкъсвания; при преглед не са установени дори индиции за влошаване на състоянието на дясното око; няма нови руптури на ретината, нито обостряне на възпалителните огнища на двете очи; извършвана е лазеробработка на вече наличните стари огнища; нови увреждания на ретината няма, като от медицинска гледна точка влошаване на състоянието от 2012 до 2017 г. няма. Въззивната инстанция е приела, че не е допуснато нарушение от първоинстанционния съд във връзка с твърдяната неправилна преценка на ЕР ТЕЛК от 22.03.2017 предвид принципа за забрана влошаване положението на жалбоподателя. Посочила е, че това решение не може да установи твърдения ексцес и макар да има увеличение на процента неработоспособност в резултат на трудова злополука - от 15% по ЕР ТЕЛК № 3045/9.09.13 на 30% по ЕР ТЕЛК № 3947/12.09.16 - в последното по време ЕР ТЕЛК от 22.02.17 г. процентът неработоспособност в резултат на трудова злополука отново е определен на 15%, като общият процент трайно намалена работоспособност не е променен във всички посочени ЕР. Съдът е приел, че към момента на постановяване на решението няма влязло в сила ЕР ТЕЛК, което да установява увеличение на дела на трудовата злополука спрямо останалите общи заболявания. В молбата за отмяна се твърди, че е налице нов факт - влязло в сила ЕР на НЕЛК № 0117/18.01.2021 г., с което са определение 30% трайна неработоспособност по повод трудовата злополука, твърди се също така, че за да постанови своето решение въззивният съд се е позовал на невлязло в сила ЕР на ТЕЛК от 22.03.2017 г., основания за отмяна на влялото в сила решение по чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК Настоящата инстанция констатира следното: С решение от 28.06.2018 г. по адм. д. № 1472/2017 г. на АС Пловдив е отменено експертно решение № 0196-056/24.03.2017 г. на НЕЛК София и преписката е изпратена на ТЕЛК за произнасяне. С решение на НЕЛК № 391/28.09.2018 г. е отменено решение на ТЕЛК и преписката е върната за ново произнасяне. С решение от 12.06.2019 г. по адм. д. № 825/2019 г. е прогласено за нищожно решение на НЕЛК № 391/28.09.2018 г. и преписката е върната на НЕЛК за произнасяне по жалба на Н. И. срещу ЕР907/22.02.2017 г. С ЕП № 1164/29.08.2019 г. е отменено решение от 22.02.2017 г. и е издадено ново с № 115/28.09.2018 г. След поредица от жалби НЕЛК се произнася с решение № 49/19.03.2019 г., което с решение от 04.11.2019 г. по адм. д. № 1264/2019 г. на АС Пловдив е обявено за нищожно и преписката отново е върната на НЕЛК и с влязло в сила решение № 117/18.01.2021 г. НЕЛК е признал 64% трайна неработоспособност. При така установените факти по делото ВКС ІV г. о. намира, че молбата за отмяна е основателна. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК допуска влязлото в сила съдебно решение по гражданското дело да бъде отменено от Върховния касационен съд, когато е основано на постановление на държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Налице са кумулативните предпоставки на законовото основание. В случая страните по гражданското дело са тези, за които законът допуска да участват в административното производство по издаденото решение на ТЕЛК, неговото правно действие, което установява тежестта на заболяванията на молителя като материално-правна предпоставка на вземането по чл. 200 КТ ги обвързва, а това действие съдът е длъжен да зачете /аргумент от чл. 17, ал. 2, изр. 2 АПК/. Актът, с който гражданският съд е обвързал своите изводи, е индивидуален административен и представлява "постановление на държавен орган" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК / експертно решение № 0196-056/24.03.2017 г. на НЕЛК София/ и този административен акт е отменен по законния ред /ЕР на НЕЛК № 0117/18.01.2021 г. / именно в частта, която гражданският съд зачита в своето решение, като отмяната следва датата, на която решението е влязло в сила /20.04.2018 г. /, т. е. след приключване на устните състезания пред последната инстанция по съществото на правния спор по чл. 200 КТ като е налице и изискването на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК индивидуалният административен акт да е отменен "впоследствие". Правното действие на индивидуалния административен акт, чиято незаконност е установена по съответния ред /в случая по административен/ отпада, считано от датата на издаване на акта. Този принцип на правовата държава/(чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България/ законодателят провежда последователно, включително чрез основанието за отмяна на влязлото в сила решение на гражданския съд по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо атакуваното решение на въззивният съд следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от същия съд, който при новото решаване на правния спор следва да прецени и отговорността за разноските на страните, включително по тези, направени в производството по извънредния способ. При тези мотиви, съдът