Решение № 7113 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12936/2013 г.

Решение № 7113 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12936/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Държавна агенция "Национална сигурност" - София, чрез процесуалният и представител юрисконсулт Богдана Ганчева, против Решение № 353/25.06.2013 г. по адм. д. № 284/13 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е осъдена по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) да заплати на Аксел Раим Емин обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно задържане по отменена принудителна административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР "задържане за срок до 24 часа" в размер на 3000 лева със законната лихва, с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Аксел Раим Емин, се представлява от адвокат Цветанов, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е частично основателна и предлага на съда да измени обжалваното решение, като намали размера на присъденото обезщетение. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, и разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон, както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че обезщетението, което жалбоподателя претендира, е доказано по основание и е определил размера на обезщетението по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е стигнал до правилният правен извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - отменен по съответния законен ред административен акт - заповед за арест, издаден от негов служител, че в резултат от този отменен акт като пряка и непосредствена последица за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, нервно разстройство и засягане на общото му здравословно състояние. Правилно съдът е преценил, че житейски е оправдано и логично да се изпитат безпокойство, стрес и нервно напрежение при задържане под стража и ограничаване на свободата на едно лице. Съдът правилно е приел, че незаконосъобразно наложената принудителна административна мярка - арест за срок от 24 часа, пряко е рефлектирала върху емоционалното състояние на ищеца и му причинила стрес, безпокойство и уплаха, които по справедливост следва да се обезщетят с заплащане на сумата от 3000 лева, като е отхвърлил иска до пълния му размер от 5000 лв. Следователно, като е уважил предявеният от ищеца иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против ДАНС - София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лева със законната лихва, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 440 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,