Решение № 312 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8881/2009 г.

Решение № 312 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8881/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационните жалби, подадени от Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна и от "Добруджански хляб" АД, гр. Добрич, представлявано от изпълнителния директор Дора Василева Малева чрез процесуалният си представител адв. Ангелина Димова Димитрова, гр. Добрич срещу Решение № 439 от 20.03.2009 год. по адм. д. № 927/2008 год. на Варненския административен съд, първо отделение, девети състав, с която е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Ревизионен акт (РА) № 08-00-0634/6.02.2008 год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Добрич, потвърден с Решение № 116/7.04.2008 год. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, с който не е признато право на данъчен кредит и са установени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 29615, 82 лв. и лихви за забава в размер на 5694, 37 лв. за данъчен период от 1.06.2006 г. до 31.12.2006 год. по ЗДДС по фактурите издадени от "Интерпласт" ООД. Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна атакува съдебното решение в частта, относно присъдените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Претендира се неговата промяна. "Добруджански хляб" АД, гр. Добрич атакува съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Ревизионен акт (РА) № 08-00-0634/6.02.2008 год. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба на Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП - "Добруджански хляб" АД, гр. Добрич я оспорва и претендира нейното отхвърляне. Ответникът по касационната жалба на "Добруджански хляб" АД, гр. Добрич - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна и неоснователност на касационната жалба на "Добруджански хляб" АД, гр. Добрич. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са допустими. Разгледана по същество касационната жалба на "Добруджански хляб" АД, гр. Добрич е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Варненския административен съд е бил Ревизионен акт (РА) № 08-00-0634/6.02.2008 год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Добрич, потвърден с Решение № 116/7.04.2008 год. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, с който не е признато право на данъчен кредит и са установени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 29615, 82 лв. и лихви за забава в размер на 5694, 37 лв. за данъчен период от 1.06.2006 год. до 31.12.2006 г. по ЗДДС по фактурите, издадени от "Интерпласт" ООД. В мотивите на съдебното решение е изложена подробно фактическата обстановка по спора. В ЗДДС се съдържат специалните материалноправни разпоредби, които уреждат правните отношения по повод облагането с данъка върху добавената стойност. Данъчният кредит и правото на приспадане са елементи от механизма на ДДС и са резултат от прехвърлянето на задължения на данъчната администрация по администрирането на данъка върху регистрираните лица. Нормалното развитие и приключване на данъчното правоотношение изисква всяко регистрирано лице, включено в механизма на данъка да изпълнява задълженията си по начисляване и внасяне на ДДС и респективно ползване на право на данъчен кредит и на приспадане на данъчен кредит. В обжалвания РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит в горепосочения размер, поради констатирано обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 6 от ЗДДС от страна на прекия доставчик на "Добруджански хляб" АД, гр. Добрич. Възраженията в касационната жалба по отношение на доставчика се свеждат до обстоятелството, че решаващият състав на Варненския административен съд е приложил неправилно материалния закон ЗДДС и са допуснати процесуални нарушения във връзка с кредитиране на доказателствата. Възраженията в касационната жалба са основателни. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е необходимо кумулативното проявление на предпоставките по чл. 64 ЗДДС, съгласно която данъкът по облагаемата доставка трябва да е начислен от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Начисляването на ДДС от доставчика е уредено в разпоредбата на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), а именно: данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който да посочи данъка, отрази този документ в регистрите по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Това означава, че за да възникне за жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно само издаването на данъчната фактура и отразяването в нея на ДДС и регистрирането й в дневника за продажбите и справката-декларация, подавана от лицето - доставчик. ДДС трябва да бъде начислен от регистрираното лице - доставчик по сделката в неговото счетоводство и като задължение към бюджета. ДДС се отразява по сметка 453 - разчети за ДДС и чрез тази сметка регистрираните лица отчитат сметните си взаимоотношения с държавния бюджет, като платци на ДДС. Към сметка 453 се откриват сметки 4531 - начислен данък за покупките, сметка 4532 - начислен данък при продажбите, сметка 4538 - данък за възстановяване и сметка 4539 - данък за внасяне. Начисляването на данъка е гаранция за изпълнението на данъчните задължения по ДДС на доставчика, която има за последица възникването на корелативното право на данъчен кредит от същия бюджет в полза на получателя. Това е така, защото съществува пряка обвързаност между действията на доставчика по начисляването на данъка, каквото задължение му е определено със закона и субективното материално право на получателя по доставката да го приспадне под формата на данъчен кредит. Така изброените по-горе подробно условия, които обуславят възникването на право на данъчен кредит за жалбоподателя, следва да са налице в тяхната кумулативна даденост. Не се спори по делото, че прекият доставчик на жалбоподателя - "Интерпласт" ООД е начислил ДДС по реда, определен в закона. Не се спори, че са налице реални доставки между "Добруджански хляб" АД и "Интерпласт" ООД. Налице е внасянето на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчиците по смисъла на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС. Разгледана по същество касационната жалба на Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. Възнагражденията са регламентирани в Наредба № 1/9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за защита по граждански и административни дела с определен интерес за една инстанция възнагражденията се изчисляват по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Материалният интерес е в размер на 35310, 19 лв. Т. е. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата при интерес над 10000 лв. - 650 лв. + 2 % над горницата от 10000 лв. или 650 лв. + (25310, 19 по 2 %) = 1156, 20 лв. Предвид на това, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1156, 20 лв. След като настоящата инстанция е стигнала до извода, че като незаконосъобразен РА следва да бъде отменен, то и решението в частта за разноските следва да бъде отменено изцяло. Разноски следва да се присъдят на "Добруджански хляб" АД за двете съдебни инстанции в размер на 1775 лв. Воден от горното Върховният административен съд, Първо "А" отделение,