Решение № 5797 от 7.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1316/2009 г.

Решение № 5797 от 7.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1316/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валентин Иванов Юруков от гр. Благоевград, срещу решение № 1087 от 01.12.2008 г., постановено по административно дело № 910/2008 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 20 от 25.07.2008 г. на директора на ТП на НОИ - Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 5101260089/12.05.2008 г. на ръководител "ПО" при същото РУСО и постановен с него отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) при условията на втора категория труд по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението на Административен съд - Благоевград поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директора на РУСО - Благоевград не е ангажирал становище. Върховният административен съд-шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок от страна по делото, за която обжалваното решение е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Благоевградския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Валентин Иванов Юруков решение № 20 от 25.07.2008 г. на директора на ТП на НОИ - РУСО, гр. Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 5101260089/12.05.2008 г. на ръководител "ПО" по заявление с вх. № МП-1421/11.02.2008 г., с което е отказано на жалбоподателя да му се отпусне ЛПОСВ с мотиви за достигнат сбор от осигурителен стаж и възраст 92 г. 02 м. 25 дни при изискуем 100. С постановеното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Валентин Иванов Юруков като е приел, че отказът на пенсионния орган за отпускане на исканата пенсия е законосъобразен. Според становището на съда, положеният от жалбоподателя осигурителен стаж на длъжността "чистач-мияч на петролни цистерни за ремонт" в Железопътен завод-София през периода от 05.10.1970 г. до 15.09.1992 г. правилно е зачетен от пенсионния орган за втора категория труд по т. 53 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), при което не е налице второто изискване на чл. 68, ал. 1 от КСО - към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия жалбоподателят не е имал сбор от 100 точки осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел за недоказано по делото твърдението на жалбоподателя, че положеният труд като чистач на петролни цистерни е от първа категория по смисъла на т. 6 и т. 6г от ПКТП (отм.) и не може при условието на чл. 67 да бъде приравнен на труда по т. 6ж, б. "б" от същия правилник. Решението на Административен съд - Благоевград, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилно прилагане на чл. 40, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Първоинстанционният съд не е подложил на обсъждане правнорелевантни факти и не е издирил приложимите правни норми. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС установяването на осигурителния стаж се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Редовно оформената трудова книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелствата, свързани с трудовата дейност на работника. Съдът не е изискал да се представи като доказателство по делото (в оригинал или заверено ксерокопие) трудовата книжка на жалбоподателя, в която е направена заверка от работодателя, че положеният стаж за времето от 05.10.1970 г. до 15.09.1992 г. като чистач-мияч на петролни цистерни за ремонт е такъв по т. 6 и т. 6г от ПКТП (отм.). Същите данни са отразени в представеното по делото удостоверение обр. УП-30 изх. № 002117-11/30.10.1992 г. (л. 22), издадено от ЖП завод - София по реда на чл. 101 от ППЗП (отм.), въз основа на изплащателните ведомости и другата първична документация, чието съдържание не е оборено в хода на административното и съдебно производство. Съдът необосновано е игнорирал представеното удостоверение обр. УП-30 № 002117-11/30.10.1992 г. в частта му по т. 3 и т. 4 като безспорно писмено доказателство, въпреки че не го е признал за неистински в производство за оспорване съдържанието на официален документ. Със служебна бележка № 1030/21.03.2008 г. и приложен към нея протокол от 14.12.1999 г. (л. 26 и л. 27), издадена от "Райлком" ЕАД - в ликвидация (правоприемник на ЖПЗ-София) пенсионният орган е уведомен, че при пожар са унищожени напълно ведомостите за заплати и други първични документи за процесния период. Унищожаването на документацията във връзка с трудовия стаж и категорията на труда не може да влече неблагоприятни правни последици за добросъвестното осигурено лице. Това обстоятелство не е обсъдено от решаващия съд при формиране на извода за недоказаност на категорията на положения труд като чистач на петролни цистерни. Първоинстанционният съд е следвало да упражни процесуалните си правомощия по чл. 171, ал. 2 и 4 от АПК и да попълни делото с доказателства относно спорните обстоятелства. Приета е неприложимост на чл. 67 от ПКТП (отм.) без да са събрани доказателства за степента на вредност и тежест на труда на чистач-мияч на петролни цистерни в ЖПЗ-София и да се съпостави с труда на чистач на резервоари в петролни бази и бензиностанции във фирма "Петрол", респективно с труда на мияч на ЖП цистерни при Нефтохимически комбинат - Плевен, които са от първа категория по чл. 6, чл. 6г и чл. 6ж, б. "б" от ПКТП (отм.). Вследствие на посоченото нарушение делото не е било изяснено от фактическа страна относно основния спорен въпрос за категорията на труда на Валентин Иванов Юруков през процесния период. Като е пристъпил към постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка, Административен съд - Благоевград е нарушил и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено и представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При повторното разглеждане на делото следва да бъде назначена експертиза по охрана на труда, която да съпостави трудовите функции и степента на вредност и тежест на "чистач-мияч на петролна цистерна за ремонт" в ЖПЗ и работата на длъжностите "чистач на резервоари в петролни бази и бензиностанции" във фирма "Петрол" и "мияч на ЖП цистерни" при НХК - Плевен, трудът на които е първа категория по чл. 6, 6г и чл. 6ж, б"б" от ПКТП (отм.). Също така, съгласно чл. 165 от ГПК са допустими свидетелски показания, щом като по делото е доказано, че изискваните от закона писмени документи са унищожени не по вина на страната. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,