Решение № 980 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3207/2018 г.

Решение № 980 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3207/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от "Варимпекс" ООД със седалище гр. Варна, ЕИК ********* чрез адв. Д. Ненов срещу Решение № 1972/8.11.2017 г., постановено по адм. д. № 99/2017 г. по описа на Административен съд - Варна.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковите претенции, ведно с изтеклите до момента законни лихви, както и законните лихви от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главниците.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, "Варимпекс" ООД-гр. Варна, се представлява от адв. Ненов, който поддържа предявената от дружеството касационна жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно – в хода по същество.

Ответникът, администрацията на Министерски съвет, редовно призован, се представлява от правен съветник Демирев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата и устно – в хода по същество.

Ответникът, Министерство на финансите, редовно призован, се представлява от юриск. Бецов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна. Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е постановено, след като с Решение № 126/9.01.2017 г. по адм. д. № 12577/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение е обезсилено Решение № 1731 от 27.07.2015 г., постановено по адм. д. № 3269/2014 г. по описа на АС- Варна поради постановяването му по нередовна искова молба и при неконституиране на втора надлежна страна – ответник и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна.

В изпълнение указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона, новият съдебен състав на АС-Варна, комуто делото е върнато за ново разглеждане, със свое разпореждане № 1092 от 20.01.2017 г. е дал на ищеца указания в 7-дневен срок от съобщаването да уточни правопораждащия отговорността факт за всяка една от обективно съединените му претенции, както и кой е ответник, евентуално ответници по всяка от претенциите и в какво съотношение е отговорността им, съответно- какво е отправеното до съда искане.

С уточнителна молба от 15.02.2017 г. / л. 11 по делото/ "Варимпекс" ООД- гр. Варна е посочило, че претендира обезщетение за настъпилите за него вреди от следните правопораждащи факти: от обявеното за нищожно с влязъл в сила съдебен акт Решение на МС № 469 от 3.05.1997 г. и издадената въз основа на същото Заповед № 141/9.05.1997 г. на министъра на финансите, с която е наредено да се увеличи капитала на "Р. леко ко" ЕООД със стойността на правото на собственост върху почивен дом "Строител" и прилежащия му терен от 13 000 кв. м. Претендираните имуществени вреди – претърпени загуби са в размер на 809 101, 90 лева главница/ като частичен иск от 2 215 032, 85 лв /, представляващи:

• 250 000 лева, частично от общата сума на придобивната стойност на имота 370 000 щ. д., или 785 000 лева;

• 1110, 78 лева платена нотариална такса за прехвърлянето и 794, 28 лева такса за вписване;

• 400 000 лева частично от сумата 583 000 щ. д. или 1 237 248 лева, платена за посреднически услуги на "Б. Файненшъл сървисиз" – Кипър по договор от 15.04.2001 г.;

• 100 000 лева частично от платения данък в размер на 185 588 лева върху сумата, платена по посредническия договор;

• 7 196, 85 лева заплатени данъци и такса смет за периода 01.01.2001 – 31.12.2010 г.;

Законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска;

Лихви за забава в размер на 5 000 лева, частично от 3 863 601, 62 лева по елементи:

• 1000 лева частично от 1 280 911, 25 лева лихви за забава върху придобивната стойност на имота в размер на 785 000 лева за периода 23.08.2001 – 19.05.2014 г.;

• 1000 лева частично от 1 974, 25 лева лихви върху нотариалната такса от 1110, 78 лева за периода 22.08.2001 г. до 19.05.2014 г.;

• 1000 лева частично от 1 594, 35 лева лихви върху таксата за вписване от 794, 28 лева за периода 22.08.2001 – 19.05.2014 г.;

• 1000 лева частично от 2 276 547, 65 лева лихви върху платената за посреднически услуги сума от 1 237 248 лева за периода 23.08.2001 – 19.05.2014 г.

• 1000 лева частично от 302 574, 12 лева лихви върху платения данък върху сумата за посреднически услуги в размер на 185 588 лева за периода 1.06.2005 г. – 19.05.2014 г.

Предвид уточненията относно правопораждащия отговорността за вреди факт, ищецът определя като ответници по иска Администрацията на Министерския съвет на Република България и Министерство на финансите на Република България в съотношение на солидарност.

С обжалваното решение Административен съд – Варна е отхвърлил изцяло иска на "Варимпекс" ООД – гр. Варна срещу Администрацията на МС и Министерството на финансите за имуществени вреди в общ размер от 809 101, 90 лв гл / частично предявени/, лихви върху тази сума от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и изтекла до предявяване на исковата молба лихва за забава върху главницата в размер на 5 000 лв / частично предявена/, претърпени в резултат от Решение № 469/3.05.1997 г. на Министерския съвет и Заповед № 141/9.05.1997 г. на министъра на финансите.

За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Варна, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че е налице първата от кумулативно предвидените материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- обявен с влязло в сила решение нищожен административен акт само по отношение на Решение на МС № 469 от 3.05.1997 г. Макар съображения за последваща нищожност и на Заповед № 141/9.05.1997 г. на министъра на финансите да са развити в мотивите на Решение № 120/11.06.2012 г. по в. гр. д. № 207/2012 г. по описа на Варненския апелативен съд по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК, АС- Варна е приел, че не е обвързан от изводите на гражданските съдилища при извършен от тях косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 от ГПК, тъй като, с оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК, именно административният съд, пред който е предявен искът за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ дължи произнасяне в мотивите на съдебното си решение по нищожността на акта, от който се претендират вредите.

АС-Варна е приел предявените от "Варимпекс" ООД-Варна срещу администрацията на МС и Министерство на финансите искове за неоснователни, на първо място, поради погасяването им по давност, каквито възражения са направени своевременно по делото и от двамата ответници. За да стигне до този извод, административният съд се е базирал на разпоредбите на чл. 110 от ЗЗД и т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС, ОСГК, по т. гр. д. № 3/2004 г., съгласно които максималният давностен срок е 5 години, за чиято начална дата при обявен за нищожен административен акт следва да се счита датата на издаването му / по отношение Решение на МС № 469- това е 3.05.1997 г. / Дори да се приеме, че, доколкото ищцовото дружество не е адресат и на двата акта, от които претендира вредите си, то според АС-Варна най-късният момент, в който "Варимпекс"ООД-Варна е узнало за обявяване нищожността на решението на МС и издадената въз основа на него заповед на министъра на финансите, е датата на постановяване на Решение № 2119/18.08.2006 г. по гр. д. № 2819/2004 г. по описа на Районен съд –Варна, с което предявеният от " Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД- гр. София срещу "Варимпекс" ООД-Варна иск на основание чл. 108 от ЗС с предмет – процесният недвижим имот, е отхвърлен като неоснователен.

Въпреки че, основавайки се на приетата още при първото разглеждане на делото от АС-Варна като неоспорена съдебно- икономическа експертиза, административният съд е приел, че ищцовото дружество реално е направило разходите за покупка на недвижимия имот, за посреднически услуги във връзка с продажбата и данък върху тях, за нотариални такси и данъци и такси смет за имота, административният съд е заключил, че между тези разходи и нищожното решение на МС, съответно – издадената въз основа на него заповед на министъра на финансите, липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, необходима за реализиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Към момента на издаване и на двата акта ищецът няма никакво отношение към недвижимия имот, не е адресат нито на решението на МС, нито на заповедта на министъра на финансите и не черпи пряко права от тях, които да се считат изгубени или нарушени в резултат обявяване на нищожността им. Правото на собственост върху процесния недвижим имот, отречено му в исковото производство с НОИ по реда на чл. 108 от ЗС, ищцовото дружество е придобило не директно въз основа на двата акта, от които се претендират вредите, а по силата на следваща ги във времето гражданскоправна сделка по покупко-продажба. Голяма част от платените от ищеца разходи са резултат от договора за покупко-продажба, които, предвид уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, следва да се претендират от "Варимпекс" ООД-Варна срещу продавача " Р. Леко Ко" ЕООД по реда на евикцията – т. е. по реда на чл. 191-192 от ЗЗД, а не по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото продавачът е търговско дружество, различно от държавата и администрациите на държавните органи.

АС-Варна е развил и допълнителни съображения относно това, че Заповед № 141/9.05.1997 г. на министъра на финансите, с която на основание 14, ал. 1, т. 4 от Правилника за реда за упражняване правото на собственост на държавата в предприятията (отм.); едноличният собственик на капитала в лицето на Министъра на финансите е взел решение за увеличаване капитала на "Р. Леко Ко" ООД-Радомир със стойността на процесния имот, не съставлява индивидуален административен акт, а гражданскоправно волеизявление, поради което, освен че не подлежи на съдебен контрол, не е годна и да обоснове претенция за вреди на трети лица по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По горните съображения АС-Варна е приел исковите претенции на ищцовото дружество срещу администрацията на МС и министерство на финансите за изцяло неоснователни, поради което е отхвърлил същите.

Обжалваното съдебно решение е правилно.

За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие.

Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди.

Настоящият касационен състав споделя изцяло развитите от АС- Варна доводи за характеристиките на втория акт, от който се претендират вредите – Заповед № 141/9.05.1997 г. на министъра на финансите, с която е наредено да се увеличи капитала на "Р. леко ко" ЕООД- гр. Радомир със стойността на процесния недвижим имот чрез апортирането му. Макар заповедта да е издадена от административен орган, същата не е постановена от министъра на финансите при упражняване на административна дейност. В този случай министърът на финансите действа като представител на принципала – Държавата -при упражняване правата й на собственост в капитала на търговски дружества с над 51 % държавно участие. Основателни са и развитите от административния съд съображения за незадължителност на изводите на гражданския съд, развити в мотивите на съдебното му решение, за нищожност на Заповед № 141/9.05.1997 г. на министъра на финансите, обявена по реда на инцидентния съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 от ГПК.

Обоснован е и решаващият извод на АС-Варна за липса на поне един от елементите от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ –наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отмененото като нищожно Решение на МС № 469/3.05.1997 г. Вероятно ищцовото дружество е претърпяло вреди от вида на твърдените от него, но същите не са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка нито с отмененото като нищожно РМС, нито със заповедта на министъра на финансите / дори ако същата би се квалифицирала като административен акт, който е нищожен при условията на чл. 204, ал. 3 от АПК, каквото не е становището на настоящия състав на ВАС/. Тези вреди са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка единствено със сключения между "Р. – леяро-ковашки комплекс" АД – гр. Радомир в качеството му на продавач и "Варимпекс" ООД – гр. Варна в качеството му на купувач договор за покупко- продажба, оформен с Нот. акт № 161, т. първи, рег. № 3898, дело № 140/2001 г. на нотариус В. Петров с район на действие Варненски РС, вписан под № 205 в регистъра на Нотариалната камара. Обстоятелството, че в резултат на обявеното за нищожно РМС и последвалата Заповед № 141/9.05.1997 г. на министъра на финансите се оказва, че продавачът по този договор не е бил собственик на продадения имот, дава възможност на ищцовото дружество – купувач да търси платеното от него и евентуалните вреди от това на договорно основание чрез института на евикцията- пред общите съдилища с ответник- продавача "Р. – леяро-ковашки комплекс" АД – гр. Радомир.

Доколкото, както правилно е установил АС-Варна, по делото не се доказва наличието на една от кумулативно изискуемите по закон материално-правни предпоставки за реализиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- причинно следствена връзка между твърдените вреди и незаконосъобразните административни актове, АС- Варна не е следвало да се произнася по това изтекла ли е погасителната давност за предявените искови претенции или не. Такова произнасяне /при своевременно направено възражение в тази посока/ се дължи от съда само в случаите, в които приеме предявените искови претенции за основателни, какъвто не е конкретният случай.

По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение