Решение № 7501 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5074/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кредисимо ЕАД, ЕИК 175330437, срещу решение 2202 от 07.03.2025г. по адм.дело 2777/2024г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен отказът на Кредисимо ЕАД, обективиран в писмо изх. 184/03.12.2024г., по заявлението на М. Д. К., за предоставяне на информация за обработваните лични данни, ведно с копия на носителите на тези лични данни, копия на сключените с него договори за кредит в периода 01.01.2022г. до 01.09.2024г. и преписката е изпратена на административния орган за ново разглеждане. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и трайната съдебна практика - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не съществува нормативно закрепено задължение по Регламент(ЕС)2016/679 за предоставяне на субекта на данните на копие от носителите на личните данни. Позовава се на Насоки 01/2022 на Европейския комитет по защита на данните и съдебната практика по сходни казуси, като според касатора правото на достъп до лични данни не изисква предоставяне на копие от документа, а е достатъчно предоставянето на данни, така че субектът да е информиран за съдържанието и употребата на личните му данни. При тези съображения, развити подробно в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и да се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. С частна жалба Кредисимо ЕАД обжалва Определение 3077/01.04.2025г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата за изменение на Решение 2202 от 07.03.2025г. по адм.дело 2777/2024г. в частта за разноските. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното определение, тъй като съдът е определил възнаграждение, което е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Моли за отмяна на определението, като счита, че сумата от 300 лева е справедлив еквивалент за положения адвокатски труд. Ответникът по касационната жалба М. Д. К., чрез пълномощника си и с писмен отговор, изразява становище, че касационната и частната жалба са неоснователни. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и определение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил от фактическа страна, че на 12.11.2024г. М. К. е подал искане до "Кредисимо" ЕАД на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679, в качеството му на субект, на когото се обработват лични данни, да му бъдат предоставени копия от договори за парични заеми, сключен между него и посочената кредитна институция в периода 01.01.2022г. до 01.09.2024г. Претенцията била мотивирана с това, че тези договори съдържат лични данни на кредитополучателя и те се обработват на основание сключеното облигационно правоотношение. Изрично в искането били посочено и желанието да бъдат предоставени и копия от тези договори, а алтернативно на основание чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679, в случай че не може да се предостави тази информация, то това да бъде сторено на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителския кредит и да се предоставят всички договори за потребителски кредит за искания период, ведно с разбивка на заплатеното по тях. С обжалваният пред първоинстанционния съд акт, обективиран в полученото на 05.12.2024 г. писмо отговор с изх. 184/03.12.2024г. от "Кредисимо" ЕАД, К. бил уведомен за категорията на обработваните лични данни, целта на обработване, категориите получатели на личните данни и условията за разкриване на личните данни, както и срока за съхранение на личните му данни. Към писмото било представено и Приложение 1, в което били посочени личните данни на К., които са предмет на обработване във връзка с кредитните му взаимоотношения с доставчика на финансови услуги. Исканите копия на документи не били предоставени на К.. Правилно съдът е приел, че оспореният акт представлява отказ на администратора на лични данни да предостави на субекта на данни копие на документите, в които се съдържат негови лични данни. Съдът е достигнал до обосновано заключение, че отговорът на администратора на лични данни е в нарушение на член 15, параграф 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Извел е правилен извод, че субектът на данни има право да получи точна и разбираема реплика по договорите за кредит, за да има възможност да упражни ефективно правата си по Регламент (ЕС) 2016/679. В т. 31 от Решение от 04.05.2023 г. на Съда на ЕС по дело С-487/2021 г. е посочено, че в член 15, параграф 3 ОРЗД се уточняват практическите условия за изпълнение на задължението на администратора, като по-специално в първото изречение се посочва формата, под която администраторът трябва да предостави личните данни, които са в процес на обработване", а именно копие". С решението си Съдът на ЕС приема, че: 1) Член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. 2) Член 15, параграф 3, трето изречение от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие информация" се отнася изключително до личните данни, копие от които администраторът трябва да предостави съгласно първото изречение от този параграф. Не се споделят възраженията на касатора, че за реализиране на правото на достъп, предвидено в член 15 ОРЗД не е необходимо да се предоставят копия на документите на лицето, а е достатъчно данните да са предоставени по начин, който трябва да позволи на субекта на данни да провери дали свързаните с него данни са точни и дали се обработвате законосъобразно. За постигане на целите на член 15 във връзка с принципа на прозрачност, предвиден в член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът на данни следва да предостави на заявителя исканите копия от документи. Във връзка с целите, за които се иска предоставянето на копия, Съдът на ЕС с Решение от 26 октомври 2023 г. по дело С-307/2022 г. казва, че член 12, параграф 5 и член 15, параграфи 1 и 3 от ОРЗД трябва да се тълкуват в смисъл, че администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент. Следователно, отказът за предоставяне на информация за освен на основанията, на които се обработват личните данни и предоставяне на копия от документи с личните данни на субекта на данни, правилно е определен като материално незаконосъобразен, отменен е от съда с оспореното решение, което е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АС-Пловдив в производство по чл.248 ГПК е приел, че в мотивите на решението, чието изменение в частта за разноските се иска, е изложил подробни съображения във вр. с присъдените деловодни разноски, за чието ревизиране липсва каквото и да е основание. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗАдв. адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. От така действащата правна уредба следва, че за да бъде уважено искането по чл. 38, ал. 2 е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на страната размер на адвокатското възнаграждение, заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безплатна и липса на данни, които да го опровергават и отговорност на насрещната страна за разноски. Обосновани са доводите на съда, че адвокатът оказал безплатна адвокатска помощ не е длъжен да доказва пред съда наличието на вписаното в договора за правна помощ основание за оказване на безплатна адвокатска помощ. След като са налице двете кумулативно необходими предпоставки по чл.38, ал.2 ЗА - да е оказал правна помощ при условията на чл.38, ал.1 ЗА и на защитаваната от него страна да са присъдени разноски по делото, правилно съдът е отказал да измени решението, в частта с която е осъдена насрещната страна да му заплати адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че присъденото с диспозитива на съдебното решение адвокатско възнаграждение не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, съобразено е и определено към размера, визиран в Наредба 1 от 09.07.2004г. за възнаграждение на адвокатска работа за такъв вид дела, както и с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22., поради което липсват и основания за намаляването му. Претендират се разноски от процесуалния представител на ответната страна за касационната инстанция, на основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, които са своевременно заявени с писмения отговор на касационната жалба и следва да бъдат присъдени в размер от 900 лв. на основание чл.8, ал.2, т.10 от Наредба 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа(Загл. изм. - ДВ, бр.14/18.02.2025 г.). Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,