Решение № 12734 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8701/2010 г.

Решение № 12734 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8701/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД, гр. Шумен, чрез процесуалния представител срещу решение № 6337 от 13.05.2010 г. по адм. дело № 6092/2009 г. на ВАС, I-а отделение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт № 2 от 20.03.2009 г. за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, издаден от Министъра на околната среда и водите, и е осъдено да заплати на МОСВ разноски. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила и е необосновано. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменен изцяло АУПДВ. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Министърът на околната среда и водите, в писмени бележки, представени в съдебно заседание, излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от ВАП намира касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени в съдебното заседание. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК, но разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата на "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ВАС, I-а отделение е установил следното: С процесния АУПВ от 20.03.2009 г. Министърът на околната среда и водите е установил публично държавно вземане на "Водоснабдяване и канализация - Шумен" - ООД - главница 366909 лв. за периода 1.01.2004 г. - 31.12.2006 г. по две разрешителни от 2.05.2001 г. и 3.06.2005 г. за водоползване от язовир "Тича". Посоченото правно основание е чл. 166, ал. 1 и 2 от ДОПК във вр. с чл. 195б, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ във вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 4 от Тарифа за таксите и правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., изм. и доп. ДВ, бр. 97/2001 г., ДВ, бр. 11/2004 г. На "Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД са издадени от Министъра на околната среда и водите разрешителни за водоползване за питейно-битово водоснабдяване от воден обект - язовир "Тича" с начален срок на действие от 2.5.2001 г., продължен с разрешителното от 2005 г. В т. 1 от същото е посочено задължението на дружеството за заплащане на такси в размер, определен в съответствие с чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от раздел I от Тарифа за таксите и правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че след проверка на документите, с които Басейновата дирекция разполага и след отчитане на извършените плащания, задължението е в посочения по-горе размер за периода 2001 - 2005 г. и същото следва да се внесе в 7-дневен срок от получаването на поканата. Дружеството оспорва размера на задължението. Издаден е АУПДВ № 6/23.11.2007 г. от Директора на БДЧР с център Варна при МОСВ за установяване на посоченото публично държавно вземане, който е прогласен за нищожен /решения на Административен съд Варна и ВАС/ Като мотив за обявяване на акта за нищожен е посочен статута на язовир Тича и предвид разпоредбата на чл. 53 от ЗВ същият следва да бъде от министъра на околната среда и водите. Оспореният в настоящото производство АУПДВ е издаден от министъра на околната среда и водите и с него са установени задължения в размер на процесните задължения. Съдът е приел, че АУПДВ е издаден вече от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, като съдържа и нормативно установените по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Относно възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесния акт съдът е посочил, че обстоятелството, че оспореният АУПДВ е издаден след като са обсъдени обясненията на жалбоподателя и представените от него доказателства, изпратени до БДЧР с център Варна при МОСВ, както и че извършените действия не опорочават административно-процесуалните действия по издаването на акта, както твърди жалбоподателят, при това до степен на нищожност. Тричленният състав на ВАС е посочил, че основният спорен въпрос е свързан с начина на определяне на задължението, преди изменението на чл. 194, ал. 1 от ЗВ с ДВ, бр. 65/2006 г. в сила от 11.08.2006 г. Размерът на таксата преди и след изменението на чл. 194 от ЗВ е определян въз основа на чл. 2, ал. 1, 2 и 4 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. Основният компонент, използван във формулата, заложена в тарифата, е коефициент - W, представляващ размер на ползвания годишен воден обем - куб. м. Според жалбоподателя, в този воден обем до изменението на чл. 194 от ЗВ следва да се включват само реално ползваните от абонатите количества вода, а не добитите количества, в какъвто смисъл е изменението на чл. 194 от ЗВ. Действително до изменението на чл. 194 от ЗВ, не е конкретизирано, че таксата се определя на база отнетия обем вода, както това е направено с разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ЗВ /ДВ, бр. 65/06 г./, според която таксата по ал. 1, т. 1 се определя на база отнетия обем вода, освен в случаите на водовземане от минерални води. В § 9 от ПЗР на ЗВ обаче, е предвидено, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизане в сила на тарифите, предвидени от този закон. Именно въз основа на Тарифата, приета с ПМС № 154/2000 г., е определен размерът на дължимата такса за целия процесен период от време. Като допълнителен довод жалбоподателят сочи разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗВ /в редакцията до 11.08.06 г./, в която е предвидено, че в цената на водоснабдителната услуга се включва и таксата за реално ползвания обем вода от абонатите, но това не означава, че това е размерът на таксата по чл. 194 ЗВ във връзка с чл. 2 от тарифата. Таксата включва не само реално ползвания обем от абонатите, а цялото количество иззета вода, които ползва водоснабдителното дружество. Законодателят не е включил в цената на водоснабдителната услуга, заплащана от абонатите на вода, цялото количество, иззето от съответния воден източник, а само реално потребеното. За останалото количество вода, което не е подадено към абонатите, но е иззето от съответния водоизточник, дружеството, на база декларирания от него годишен обем вода, е задължено по силата на чл. 194, ал. 1 от ЗВ да заплати такса. След като таксата се определя на базата на подадената вода в куб. м, таксата е определена на база на подадената вода в куб. м. Постановеното решение в обжалваната част е законосъобразно. Тричленният състав на ВАС е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Възраженията, които са наведени в касационната жалба, са идентични с тези, поддържани пред I-а отделение на ВАС и дадените законосъобразни отговори се споделят изцяло и от настоящия петчленен състав на ВАС. Неоснователно е оплакването, че тричленният състав на ВАС неправилно е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на процесния АУПДВ. Приложените по преписката писмени доказателства попадат в кръга на доказателства, посочени в разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, определящ писмените доказателства, въз основа на които се издава АУПДВ, и същите са описани в последния. Следва да се има предвид, че с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1, т. 4 и т. 9 от ЗВ басейновите дирекции следят за изпълнението на задълженията по разрешителните издадени по реда на ЗВ, т. е. без значение дали същите са издадени от министъра на околна среда и водите или от директор на басейнова дирекция, както и контролират изпълнението на задълженията за заплащане на таксите по чл. 194, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗВ. В цитираната разпоредба не е указано, че това правомощие на басейновите дирекции може да бъде упражнено само по отношение на таксите, дължими по разрешителни, издадени от директора на БД. В процесния случай всички предприети от БДЧР с център Варна правни действия по уведомяването за започване на административното производство, както и съставените констативни протоколи и други документи и изчисления, са валидно извършени. Основният спорен въпрос в случая, както и голяма част от възраженията в касационната жалба са свързани с начина на определяне на задължението в процесния АУПДВ, преди и след изменението на чл. 194, ал. 1 от ЗВ с ДВ, бр. 65/2006 г., в сила от 11.08.2006 г. В Закона за водите се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1 и т. 2 от този закон, в редакцията след изменението с ДВ, бр. 65/2006 г., за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, като в ал. 2 е предвидено, че таксата по ал. 1, т. 1 - такса за водовземане, се определя на база отнетия обем вода, освен в случаите на водовземане от минерални води. В чл. 194, ал. 6 е посочено, че размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3 се определя с тарифа на МС. Според редакцията на чл. 194, ал. 1 ЗВ преди посоченото изменение е предвидено, че за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект за рекреация, за добив на пясък и баластра, за заустване на отпадъчни води, се заплаща такса. В ал. 3, според същата редакция, е предвидено, че таксите по ал. 1 се определят с тарифа на МС. В § 9 ПЗР ЗВ е регламентирано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 7 от ДР на ЗВ "водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. Не съществува отделно определение за "водоползване", както преди, така и след измененията на закона с ДВ, бр. 65/2006 г., от друга страна - от определението за "ползване" на воден обект е видно, че в него не се включват дейностите, свързани с отнемане на води от водните обекти. Поради това, правото на водоползване /според използваното понятие в редакцията на чл. 194, ал. 1 преди изменението с ДВ бр. 65/2006 г./ следва да се приеме, че е включено в определението за "водовземане", тъй като използването на водата за питейни и други нужди, свързани с осъществяваната дейност от дружествата "В и К", несъмнено е свързана с отнемането на води от водните обекти. Съществуващото терминологично несъответствие между легалното определение по § 1, т. 7 от ДР на ЗВ и употребеното понятие в чл. 194, ал. 1 от ЗВ, в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 65/2006 г., е отстранено с въпросното изменение, като е посочено в ал. 1, т. 1, че за правото на използване на водите се заплащат такси за водовземане. В съдържанието на разпоредбата в двете редакции отнасяща се за обсъжданата такса, не е налице различие, тъй като и преди и след въпросното изменение таксата се дължи за количеството вода, което е отнето от водния източник, представляващо "водовземане" по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗВ. Поради това, че таксите се дължат от водоснабдителните дружества, то логично е да се дължат за това количество вода, което е отнето от водния източник, а не това което е продадено на крайния потребител. В подкрепа на тезата, че и преди изменението на чл. 194, ал. 1 ЗВ с ДВ, бр. 65/2006 г. таксата за водоползване е дължима за отнетите водни количества, са разпоредбите на чл. 193, ал. 1 и ал. 2 ЗВ в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 65/2006 г. В ал. 1 е посочено, че цените на услугите по доставяне, отвеждане и пречистване на води покриват разходите за изграждане, експлоатация, поддръжка и реконструкция на съоръжения и системи, необходими за предоставяне на съответните услуги, а в ал. 2 е предвидено, че при образуване на цените по ал. 1 се включва таксата за водоползване само за реално ползваните от абонатите водни количества. Безспорно е, че двете алинеи се отнасят до цената, която заплащат потребителите, а не съответното дружество "В и К", тъй като то дължи такси по чл. 194, които се регламентират с тарифа на МС, а абонатите дължат цена само за реално ползваните количества. Цената на услугата към абонатите не е идентична на размера на таксата по чл. 194 от ЗВ във връзка с чл. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. Таксата, дължима от водоснабдителното дружество "В и К" включва не само реално ползвания обем от абонатите, а цялото количество отнета вода от водните обекти, които ползва това дружество. За останалото количество вода, което не е подадено към абонатите, но е отнето от съответния водоизточник дружеството е задължено по закон да заплати таксата, но тя не се включва към цената на абонатите, които заплащат само реално потребеното от тях количество вода. Затова правилно с обжалвания АУПДВ е изчислен размера на таксата на база отнетото водно количество от "Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД. На ответника също се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като същият е бил процесуално представляван в с. з. на 16.09.2010 г., в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,