Решение № 13134 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6378/2010 г.

Решение № 13134 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6378/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Анастас Минчев Дичовски срещу решение без номер от 15.02.2010 г., постановено по адм. дело № 3073 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III-б състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от ДПК № с изх. № 05-06-00- 1492/ от 19.10.2004 г. на данъчен орган при ТДД- София, ДП Подуене, мълчаливо потвърдено от директора на РДД - гр. София, с което е наложен запор върху всички банкови сметки на лицето за данъчни задължения по ДРА № 101/22.06.2004 г. и изпълнително дело № 1203/18.10.2004 г. в размер на 160 513.62 лв., в това число лихва към 22.06.2004 г. - 50 924.20 лв. и главница 109 589.42 лв. В касационната жалба се сочи обща незаконосъобразност на решението. Твърди се незаконосъобразност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209 АПК. В съдебно заседание касаторът поддържа, че в случая от съществено значение е обстоятелството, че ДРА, на основание на който е издадено процесното Постановление, не е бил връчен в съответствие със закона. Иска се отмяна на решението като неправилно и необосновано. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП- София, чрез процесуалния представител юрк. Климучкова, оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по заявените в нея касационни основания, с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Софийски градски съд е било Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 05-06-00- 1492/ от 19.10.2004 г. на данъчен орган при ТДД - София, ДП "Подуене", мълчаливо потвърдено от директора на РДД - гр. София, с което е наложена обезпечителна мярка "запор върху всички банкови сметки по приложен списък". За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че атакуваните по настоящето дело постановление съдържа всички визирани в чл. 162 ДПК (отм.) реквизити. Съобразил е също, че фактическото основание на оспорения акт са установените задължения с ДРА № 101/22.06.2004 г., за които не е спорно, че не са заплатени в законоустановения срок. Съдът е констатирал, че са били предприети действия по принудително изпълнение съгласно чл. 172, ал. 2, т. 2 от ДПК (отм.), като е било образувано Изп. дело № 1203/18.10.2004 г. В мотивите на първоинстанционното решение е посочено, че доколкото е безспорно, че към датата на издаване на Постановлението задължението не е било погасено, то обосновано от данъчните органи е направен изводът, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изп. д. № 1203/18.04.2004 г. Отчетена е от съда липсата на необходимост ДРА да е влязъл в сила. Решението е правилно. По същество основното оплакване касае незаконосъобразно връчване на Данъчния ревизионния акт, с който са установени данъчните вземания, подлежащи на принудително събиране и обезпечени с обжалваното постановление на данъчния орган при ТДД - София, ДП "Подуене". В производството по обжалване на постановленията за налагане на обезпечителни мерки, каквото е било това пред Софийски градски съд, обаче, не е допустимо да се обжалва основанието на публичното вземане и съдът няма правомощия да преценява законосъобразността на ДРА, в който същите са установени, респ. да събира доказателства в тази връзка. Още повече, че по делото е безспорно установено, че ДРА е обжалван по съдебен ред в отделно производство и включително към датата 06.11.2007 г. не е влязъл в сила (протокол от проведено съдебно заседание на 06.11.2007 г.). Не може да бъде споделена тезата на касатора, че оспореното налагане на обезпечителни мерки е незаконосъобразно, тъй като ДРА не е влязъл в сила. В това отношение правилни са изводите на решаващия съдебен състав. В разпоредбата на чл. 137, т. 1, б. "а" от ДПК (отм.), систематическото място на която е в дял IV "Събиране на вземанията", е предвидено, че се събират данъчни вземания, установени с данъчен акт, независимо дали е обжалван. В този контекст следва да бъде посочено, че обстоятелството, че актът не е влязъл в сила не съставлява пречка да се налага обезпечителна мярка и да се извършват действия по събиране на данъчните задължения. Следва да се има предвид, че данъчното вземане, установено с данъчен ревизионен акт, независимо дали е обжалван, представлява публично вземане съгласно чл. 13, ал. 2 от ДПК (отм.), което се събира по реда на ДПК (отм.). Публичното вземане, което е определено по основание и размер, подлежи на обезпечаване на основание чл. 161 от ДПК (отм.). След като без обезпечение ще се затрудни събирането на установеното публично вземане, публичният изпълнител с постановление може да наложи на основание чл. 161, ал. 3, т. 3 обезпечителни мерки, когато не е наложено обезпечение от данъчните органи до изпращане на преписката на публичния изпълнител. Обезпечителната мярка може да бъде отменена, ако длъжникът представи надлежно обезпечение по реда на ДПК или, ако се установи, че не е налице данъчно вземане - чл. 163, ал. 3 от ДПК (отм.). Такива доказателства не са представени от касатора. При условие, че с влязло в сила съдебно решение, постановено в производството по обжалването на ДРА, същият бъде отменен, то на основание чл. 171, ал. 1 ДПК, длъжникът може да поиска да му бъдат заплатени причинените в следствие на обезпечението вреди. С оглед на изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а постановеното от Софийски градски съд решение-правилно и законосъобразно. Поради това и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК същото следва да бъде оставено в сила. Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора, на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от горното, Върховен административен съд, първо А отделение