Решение № 49 от 28.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 141/2019 г.

Решение № 49 от 28.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 141/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на М. Н. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение от 03.05.2010 г. по гр. д. № 993 от 2009 г. на Софийския градски съд, II "Г" състав, с което е потвърдено решение от 02.06.2008 г. по гр. д. № 8730 от 2004 г. на Софийския районен съд, I г. о., 45 състав в частта му по предявения от М. Н. М. срещу Д. Н. Д., М. Й. Д., С. А. Д., А. С. Д., С. Т. Г. и Й. И. Г. положителен установителен иск за собственост върху следния имот: първи етаж от сграда, находяща се в [населено място], [жк], в дворно място, съставляващо УПИ....., състоящ се от дневна, кухня-столова, три спални, баня-тоалетна, дрешник, тоалетна и коридор, със застроена площ от 105 кв.м., заедно със съответните ид. ч. от сградата и западния гараж с площ от 20 кв.м. Пълномощникът на молителката М. Н. М. твърди, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна иска, е открила ново писмено доказателство от значение за делото- нотариален акт №...., том.... по нот. д. №..... от 25.09.19... г. за собственост на недвижим имот по давност. В писмени отговори от 27.08.2018 г. и от 03.12.2018 г. и в проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на ответниците по молбата С. Т. Г. и Й. И. Г. оспорва същата като недопустима и неоснователна. Моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение и на доверителите му да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът А. С. Д. също оспорва молбата за отмяна. Останалите ответници Д. Н. Д., М. Й. Д. и С. А. Д. не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е откриването на нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които са съществували преди влизане на решението в сила, но не са могли да бъдат известни на страните при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В разглеждания случай няма основание за отмяна на влязлото в сила решение поради следното: Решението, чиято отмяна се иска, е постановено по предявен от М. Н. М. срещу Д. Н. Д., М. Й. Д., С. А. Д., А. С. Д., С. Т. Г. и Й. И. Г. положителен установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.); на жилище на първи етаж от сградата и западния гараж, находящи се в гр. С., [жк], в дворно място, съставляващо УПИ...... Видно от исковата молба и уточнителните молби към нея, искът за собственост е бил предявен само на две основания: учредено в полза на ищцата М. Н. М. от ответниците Д. Н. Д. и А. С. Д. право на строеж с декларация от 27.01.1995 г. и евентуално- давностно владение, осъществявано от М. М. върху етажа от къщата и гаража в продължение на повече от 10 години след построяването им. С оглед тези две заявени основания за собственост от значение за правилното решаване на това дело е било кой е бил собственик на дворното място към 27.01.1995 г., когато ищцата е твърдяла, че ответниците Д. Н. Д. и А. С. Д. са й учредили право на строеж, дали действително е било учредено правото на строеж с валидна декларация по чл. 56 З. (отм.); и евентуално- дали ищцата е владяла процесния имот необезпокоявано в продължение на повече от 10 години след построяването на сградата. Представените от М. М. към молбата за отмяна писмени доказателство /нотариален акт №...., том.... по нот. д. №..... от 25.09.19.... г. и удостоверение за наследници на Д. М. В., починал на 03.02.1982 г. / не са от значение за това дело, тъй като не доказват нито едно от горепосочените и значими за правилното решаване на делото обстоятелства. Нотариалният акт от 19.... г. и удостоверението за наследници установяват кой е бил собственик на дворното място, върху което е била построена сградата, към 1963 г., но не и към относимия за делото момент - 27.01.1995 г. Видно от тези доказателства, към 1963 г. дворното място е било собственост на дядото на молителката М. М. и на част от ответниците Д. Н. Д. и А. С. Д. - Д. М. В.. Към 27.01.1995 г., когато М. М. е твърдяла, че й е било учредено право на строеж, обаче собственици на дворното място вече са били други лица: ответникът Д. Н. Д., легитимиращ се като собственик на 765/1415 ид. ч. от мястото с констативен нотариален акт №..... от 28. 04..... г. и ответникът А. С. Д., легитимиращ се като собственик на останалите 650/1415 ид. ч. от дворното място с нотариален акт №..... от 26. 05..... г. за дарение от предишния собственик Д. М. В.. Самата ищца М. М. е твърдяла по делото, че към 27.01.1995 г. дворното място е било собственост на двамата ответници Д. Н. Д. и А. С. Д. /самата тя е представила към исковата си молба горепосочените два нотариални акта от 28. 04..... г. и от 26. 05..... г. /, поради което е претендирала, че валидно тези двама ответници са й учредили правото на строеж с декларацията от 27.01.1995 г. Ето защо, не е налице соченото основание на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Предвид на това, подадената от М. Н. М. молба за отмяна е неоснователна и като такова следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по молбата С. Т. Г. и Й. И. Г. направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 800 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия