Решение № 13431 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11475/2008 г.

Решение № 13431 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11475/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е по чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на "Свила" АД със седалище и адрес на управление гр. Хасково, подадена от изп. директор Цветана Димитрова, срещу решение № 157 от 25.01.2008 г., постановено по адм. дело № 173 от 2006 г. по описа на Хасковския окръжен съд. В жалбата се излагат подробни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на заповед № РД-18-09 от 23.03.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра (АК) - София. Ответникът Йордан Георгиев в писмено възражение поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Иван Иванов и Светозар Матеев оспорват касационната жалба като неоснователна. Останалите ответници - физически лица и изпълнителният директор на АК и кмета на община Харманли, не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество - основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-18-09 от 23.03.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Харманли, в частта досежно нанесени четири поземлени имота изцяло и един частично в собствения на "Свила" АД имот, съставляващ УПИ III кв. 34 по плана на града, одобрен със заповед № 626 от 1979 г. (имоти с идентификатори 77181.16.311, 77181.16.312, 77181.16.313, 77181.16.314 и 77181.16.306). За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че се касае за спор за собственост, който е относим единствено в производство по чл. 53 ЗКИР, каквото не е настоящото, поради което жалбата е неоснователна, а след влизане в сила на оспорената заповед и решаване на спора по исков ред следва да се задвижи процедура по чл. 53 ЗКИР. Решението е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Мотивите на обжалваното решение не касаят законосъобразността на процедурата по чл. 35 - 49 ЗКИР, т. е. за изработване на кадастрална карта, а са във връзка с неотносимата в случая процедура по чл. 53 ЗКИР - за изменение на кадастъра. Това е равносилно на липса на мотиви и съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, водещо до отмяна на решението на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново произнасяне. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно с указания за произнасяне по същество с оглед процедурата по чл. 49 ЗКИР в следния смисъл: По отношение на процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри разпоредбите на глава пета ЗКИР установяват императивни правила, подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти, които са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право, и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци (чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗКИР). Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно: по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от наредбата визира приоритетно данните от: т. 1. означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38 ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки; т. 2. съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1; т. 3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, § 40 от ПЗР на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; т. 4. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани; и т. 5. карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР, са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, а при липса на последните - да се ползва действащият кадастрален план, и т. н. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение,