Решение № 7984 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1762/2014 г.

Решение № 7984 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1762/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на Никола Янков Перпериев и Христо Янков Перпериев, двамата от гр. Смолян, против решение № 177/6.12.13 г. по адм. д. № 198/13 г. по описа на Административен съд - Смолян с молба за отмяната му като неправилно, претендират разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кмет на община Смолян в писмена защита, изготвена от ст. юрк. Николов, надлежно упълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационните жалби с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд намира подадените от страни, за които решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационни жалби процесуално допустими, а по същество - основателни по следните съображения: Оспорена с жалбите на касаторите Никола Янков Перпериев и Христо Янков Перпериев е Заповед № 1506/20.08.13 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община - Смолян е наредил на оспорващите да премахнат незаконен строеж "пристройка - тераса", разположен частично в ПИ 67653.925.403, частна общинска собственост, частично в ПИ 67653.848.17 - Държавно горско стопанство - Смолян, попадащ в УПИ VI-476,475, кв. 8 и частично извън границите на урбанизираната територия по плана на гр. Смолян. С постановеното по делото решение оспорването е отхвърлено. Този правен резултат съдът е мотивирал с доводи относно законосъобразността на заповедта като издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Безспорно установено е, че разпоредената за премахване "пристройка - тераса" представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, категория V-та съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а", вр. с ал. 4 ЗУТ и е извършена от оспорващите без строителни книжа. С оглед установяването, че пристойката е изградена през 1980 г. единствен спорен въпрос е бил въпросът относно търпимостта на строежа. Съгласно § 16, ал. 1 ПРЗУТ строежи, извършени до 7.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Процесната тераса представлява пристройка към съществуваща в УПИ VI-476,475, кв. жилищна сграда и е била допустима, както по градоустройствения план и правилата и нормативите, действали по време на изграждането й, така и по сега действащия ЗУТ, ето защо се явява търпима на основание цитираната ал. 1 от § 16 ПРЗУТ. Разположението на терасата в различни имоти по действащата КК, собственост на различни правни субекти и тяхното съгласие не са обстоятелства релевантни при преценката за търпимост на строежа. Като търпим строеж процесната "пристройка - тераса", макар и незаконна, не подлежи на премахване. Ето защо административният орган, като е разпоредил премахването й на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е издал материално незаконосъобразен, подлежащ на отмяна, индивидуален административен акт. Предвид изложеното обжалваното решение, с което оспорването на касаторите срещу процесната заповед е отхвърлено се явява необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обжалваната заповед се отмени като незаконосъобразна. При този резултат претенцията на касаторите за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции са основателни, заявени своевременно и надлежно доказани до размери, както следва - за Христо Янков Перпериев 515 лв. и за Никола Янков Перпериев 265 лв. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,