Решение № 7078 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3590/2026 г.

Производство е по реда на чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. В. С., чрез адв. Симеонов, срещу решение № 2131 от 19.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2683/2025 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която са отхвърлени исковете в останалата им част, както следва: 1/ за имуществени вреди в размер на 78.22 евро (153 лв.), заплатени за изследване в СМДЛ „Кандиларов“; и 2/ за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 511.29 евро (1 000 лв.) до претендираните 4 917.55 евро (9 617.90 лв.). Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част на решението поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че разноските за изследвания в СМДЛ „Кандиларов“ не биха били направени ако не е бил издаден отмененият акт. Твърди, че изследването е било наложително, тъй като от съда е искано спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ), което е следвало да бъде обосновано. По отношение на отхвърлянето на иска за обезщетяване на неимуществени вреди над 511.29 евро (1 000 лв.) до претендираните 4 917.55 евро (9 617.90 лв.) намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и не се е обосновал относно критериите, на база на които е определил размера на дължимото обезщетение. Излага съображения, че във връзка с издадената му ЗППАМ и оставането му без шофьорска книжка е останал без работа, лишен е от всякакъв доход и е поставен в невъзможност да помага на баща си и на децата си, като е бил принуден да иска пари от тях, което е разрушило авторитета му и доверието им в него, като ги е отчуждило. Твърди, че с оглед предходното му осъждане, лъжливата проба за използване на наркотични вещества е засилила недоверието в близките му, че ще спази обещанието си да се поправи като с това даде пример на синовете си. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер, заявен в исковата молба. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) за двете съдебни инстанции. С оглед евентуалния изход на спора, прави възражение за прекомерност на евентуално искано юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Варна, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, счита решението за правилно, в обжалваната му част. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по касационните оплаквания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с искова молба от С. В. С., срещу ОД на МВР – Варна, за обезщетение на претърпени от него вреди вследствие незаконосъобразно издадена ЗППАМ № 25–0460-000024 от 14.01.2025 г. на Началника на Пето РУ „Златни пясъци“ към ОД на МВР – Варна, отменена по съдебен ред, както следва: 1/ 153 лв., – имуществени вреди, заплатени за изследване в СМДЛ „Кандиларов“; 2 / 4 404.01 лв., за пропуснати ползи – неполучени заплати за времето, през което е бил без работа в периода 05.02.2025 г. – 27.06.2025 г.; 3/ 9 617.90 лв. – неимуществени вреди за преживените стрес, унижение, срам пред близки и приятели, вследствие освобождаването му от работа и оставането му без доходи в периода 05.02.2025 г. – 27.06.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на отмяна на акта до окончателното изплащане на главницата. Първоинстанционният съд е осъдил ОД на МВР – Варна да заплати на С. В. С., сумата от – 2 251.73 евро (4 404.01 лв.), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца пропуснати ползи през периода от 05.02.2025 г. - 27.06.2025 г. и сумата от 511.29 евро (1 000 лв.) претърпени от него неимуществени вреди пред периода от 05.02.2025 г. - 27.06.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на отмяната на ЗППАМ – 27.06.2025 г., до окончателното изплащане на главниците; отхвърлил е предявените от С. В. С., искове в останалата им част, както следва: за имуществени вреди в размер на 78.22 евро (153 лв.), заплатени за изследване в СМДЛ „Кандиларов“ и за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 511.29 евро (1 000 лв.) до претендираните 4 917.55 евро (9 617.90 лв.); Осъдил е ОД на МВР – Варна да заплати на адвокат С. Д. С. от Адвокатска колегия – Шумен сумата от 326.64 евро, за адвокатско възнаграждение; Осъдил е С. В. С., да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 63.27 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете. Предмет на настоящия спор е решението, в частта с която са отхвърлени исковете на С. В. С.. В останалата част решението не е обжалвало и е влязло в сила. Административният съд е установил, че на 14.01.2025 г. С. С. е управлявал лек автомобил „Мазда Премаци“ с рег. № [рег. номер] по ул. „Сирма Войвода“ в гр. Варна, в посока ул. „Борис Окс“. Около 16:22 часа водачът бил спрян за проверка от служители на 05 РУ „Златни пясъци“ при ОД на МВР – Варна. В хода на проверката С. е тестван с Дръг Тест 5000 с № ARJF-0034, който отчел позитивен резултат за „Амфетамин“. На водача бил издаден талон за медицинско изследване и бил отведен във ВМА МБАЛ Варна, където дал биологични материали за изследване – кръв и урина. Срещу С. е съставен АУАН серия GA № 3279370, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Със ЗППАМ № 25-0460-000024 от 14.01.2025 г., издадена от Началник 05 РУ „Златни пясъци“, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП временно е отнето СУМПС на ищеца до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. На 15.01.2025 г. ищецът по своя инициатива дал биологичен материал в медико-диагностична лаборатория „Кандиларов“ в гр. Варна, за което заплатил сума в размер на 153 лв., равняваща се на 78.22 евро. На 22.01.2025 г. излезли резултатите от изследването, които били негативни/отрицателни за съдържание, както на амфетамини, така и на бензодиазепин, на барбитурати, на канабис, на кокаин и на други упойващи вещества. Не е било спорно обстоятелството, че към датата на издаване на ЗППАМ – 14.01.2025 г., С. е бил в трудово правоотношение с „ДМ Транс 81“ ЕООД, на длъжност „шофьор – тежки автомобили – 12 и повече тона“. Със Заповед № 17 от 05.02.2025 г. е прекратен трудовия му договор, поради отнемането на СУМПС на служителя със ЗППАМ № 25-0460-000024. След отмяна на незаконосъобразния административен акт, С. отново е назначен на заеманата преди това длъжност. Срещу ищеца е било образуваното досъдебно производство № 20/2025 г. по описа на 05 РУ „Златни пясъци“ при ОД на МВР – Варна за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), поради което било прекратено образуваното срещу него административнонаказателно производство. В хода досъдебното производство е изготвена съдебно-химическа експертиза (СХЕ) № Е-209 от 09.05.2025 г. (л. 34 и 35 от адм. дело № 170/2025 г. по описа на Административен съд - Варна) на изследваните биологични проби, взети от С. С. във ВМА – МБАЛ Варна, като вещото лице е дало заключение, че в пробите не е открито наличието на наркотични вещества. С прокурорско постановление на наблюдаващия прокурор от 02.07.2025 г. е прекратено досъдебното производство, с оглед заключението на вещото лице по СХЕ. С. е оспорил ЗППАМ № 25-0460-000024 от 14.01.2025 г. пред Административен съд – Варна, във връзка с което е образувано адм. дело № 170 по описа на същия съд за 2025 г. С решение № 7191 от 27.06.2025 г., влязло в сила на 27.06.2025 г., е отменена като незаконосъобразна ЗППАМ № 25-0460-000024 от 14.01.2025 г. Пред първоинстанционния съд е бил разпитан като свидетел В. С. В. – син на ищеца. Свидетелят е дал показания за психическите последствия на заповедта върху баща му и отражението им върху отношенията в семейството му. Свидетелят е посочил, че с брат му са спрели да търсят баща си, тъй като са се притеснили, че пак ще започне да извършва престъпления, с които се е занимавал преди и няма да има пари, за да им помага. Свидетелят е посочил, че към средата на лятото на 2025 г. баща му все още се чувствал потиснат заради даденото пред него и пред брат му (не свидетеля) обещание да им помага финансово колкото може, което обещание не можел да спази заради липсата на доходи. За да постанови решението в обжалваната му част, първоинстанционният съд е приел за неоснователна претенцията на С. за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 78.22 евро (153 лв.), заплатени за изследване в СМДЛ „Кандиларов“, тъй като това изследване е направено по желание на ищеца, с цел да опровергае положителния резултат от полевия тест още преди да излязат резултатите от пробите, взети във ВМА – МБАЛ Варна. Направен е извод, че между имуществената вреда, твърдяна от ищеца, и издадената ЗППАМ няма пряка причинно-следствена връзка, защото направеният разход за предприетото изследване не произтича като необходим директно от въпросната ПАМ, а е функция на волята на ищеца. Изложени са и съображения, че изследването не представляват годно доказателствено средство за оборване резултатите на техническото средство, нито извършването му е нормативно регламентирано. Административният съд е приел за основателен, но частично доказан, искът за неимуществени вреди, като по справедливост е присъдил сумата от 511.29 евро (1 000 лв.), за периода от 05.02.2025 г. – 27.06.2025 г., а до пълния претендиран размер от 4 917.55 евро (9 617.90 лв.) е отхвърлил исковата претенция. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, отчел е свидетелските показания и вида на търпените от С. вреди, а именно неудобства, свързани със загубата на работа, с което на практика е лишен от всякакви доходи, невъзможността да помага финансово на баща си и на децата си, а вместо това е принуден да иска пари от тях, което е разрушило неговия авторитет и доверието им в него, и е довело до отчуждение, съобразил е продължителността на периода на отнемане на СУМПС – 4 месеца и 19 дни, както и образуваното и водено наказателно производство за престъпление от общ характер срещу ищеца и е приел, че за обезщетяване на понесените неимуществени вреди в следствие на отменената заповед, които пряко рефлектират върху емоционалното състояние на ищеца, сума от 511.29 евро (1 000 лв.) е справедлива и адекватна на характера, интензитета и продължителността на причинения му дискомфорт. Решението, в обжалваната му част е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за частична основателност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът e приложил правилно материалния закон. Несъгласието на касатора с изводите на съда не обосновава неправилност на решението в обжалваната му част. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. ОД на МВР – Варна. Решаващият съд е обосновал подробни и верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящият съдебен състав. Действително разноските за изследвания в СМДЛ „Кандиларов“ не биха били направени ако не е бил издаден отменения акт, но в случая липсва причинно-следствена връзка между разходите за направения в частна лаборатория кръвен тест, тъй като те не представляват годно доказателствено средство за оборване резултатите на техническото средство, нито извършването им е нормативно регламентирано, за да бъде възприета тезата на ищцата, че същите са сторени в пряка връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е цитирал и съдебна практика на трето отделение на ВАС, която се споделя от настоящия съдебен състав. Първоинстанционният съд правилно е определил и размера на обезвредата за претендираните неимуществени вреди. Настоящият състав намира, че от показанията на разпитания свидетел, се установява отражението на издадената на 14.01.2025 г. ЗППАМ върху ищеца. От същите става ясно, че отчуждението между ищеца и синовете му е настъпило, във връзка с предходните му противоправни прояви, а не е било резултат единствено от издадената ЗППАМ. Незаконосъобразният административен акт е породил съмнения в семейството на С. дали не се е върнал към предишния си начин на живот, но тези съмнения са отпаднали след получения отрицателен резултат от СМДЛ „Кандиларов“ на 22.01.2025 г. По делото безспорно е доказано понасянето на неимуществени вреди. За да определи размера на обезщетението, първоинстанционният съд правилно е съобразил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и е преценил конкретните факти и обстоятелства по делото, включително гласните доказателства, интензитета и степента на психическия стрес и емоционално неразположение, както и периода през който са търпени вредите от С., приемайки сумата от 511.29 евро (1 000 лв.) като справедлив размер на обезщетението. Настоящата инстанция, като съобрази установените факти и присъжданите по подобни казуси обезщетения, намира определения размер на обезщетението за неимуществени вреди за обоснован. Убедителен е изводът на съда, че претърпените негативни емоции от ищеца не са му причинили трайни и сериозни последствия, поради което присъденото обезщетение се явява справедлив еквивалент на понесените неимуществени вреди. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, в обжалваната му част, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на процесуалния представител на касатора, не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение