Решение № 10048 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5102/2017 г.

Решение № 10048 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5102/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 429/20.03.2017 г., постановено по административно дело № 1940/2016 г., Административен съд - П. е: 1) отменил решение № 2153-15-180 от 19.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - П. и потвърденото с него разпореждане № 5504227577/протокол 2140-15-303/22.04. 2016 г. (погрешно посочено "2015 г. ") на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П.; 2) наредил изпращане на преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - П. за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-4326 от 22.12.2015 г., подадено от З. Б., при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил ТП на НОИ - П. да заплати на З. Е. Б., ЕГН **********, адрес с. Б., ул. "Н. М." .№..., разноските по делото в размер на 600 лева за назначените ССЕ (съдебно-счетоводна експертиза) и СТЕ (съдебно-техническа експертиза) и заплатеното адвокатско възнаграждение. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - П.. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да бъде отхвърлена жалбата на З. Б. срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ - П.. Претендира и присъждане на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касация З. Е. Б., действаща чрез пълномощника си адв. Делчев, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното с нея решение да се потвърди като правилно. Възвежда и претенция за присъждане на разноските за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С процесното разпореждане от 22.04.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - П. на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО и чл. 45а, ал. 6 от НПОС (Наредба за пенсиите и осигурителния стаж) на З. Е. Б. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е изпълнено условието за придобит осигурителен стаж 35 г. (към датата на заявлението - 22.12.2015 г., лицето има общ осигурителен стаж, превърнат по реда на чл. 104 от КСО към трета категория, от 31 години, 3 месеца и 1 ден) и Борисова не е внесла в срок определените й осигурителни вноски в размер на 3361.65 лева за недостигащия стаж с продължителност 3 години, 8 месеца и 29 дни. Недостигът на стаж от втора категория, обусловил отказа за отпускане на пенсия в хипотезата на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, е предопределен от това, че пенсионният орган е категоризирал от трета категория (а не от втора) положеният от заявителката труд в "Т. РМ" ООД с. М., МДП с. Б. (бивше ДСО "Редки метали", уранодобивен рудник "Андропов" с. Б.) на длъжността "счетоводител" през периода 04.05.1984 г. - 31.12.1996 г., като е приел, че този труд не попада в обхвата на т. 61а от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.). Разпореждането е обжалвано от Борисова по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с възражение, че неправилно е категоризиран положеният от нея труд през този период като такъв от трета категория, а същият е следвало да бъде зачетен във втора категория труд. При осъщественият административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 19.07.2016 г. директорът на ТП на НОИ - П. не е уважил жалбата й, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган. По отношение на спорния стаж от 13 години, 9 месеца и 27 дни е посочил, че през този период З. Б. е работила като счетоводител в администрацията на обект за добив и преработка на радиоактивни вещества, и няма достатъчно категорични данни трудът на лицето да е положен при специфичните условия на т. 61а от ПКТП (отм.), което изключва прекатегоризиране на стажа през този период от трета във втора категория труд, и съответно на жалбоподателката правилно е било отказано отпускането на търсената пенсия. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен извод за незаконосъобразност на оспорения пред акт и потвърденото със същия разпореждане. В хода на производството са назначени две съдебни експертизи (техническа и счетоводна) и са разпитани свидетели, като заключенията по експертизите са били частично оспорени досежно правните изводи в тях от процесуалния представител на директора на ТП на НОИ - П., който е възразил и срещу събирането на гласни доказателства. За да уважи жалбата срещу административното решение, с която е бил сезиран, съдът е приел, че стажът на З. Б. през спорния период от 04.05.1984 г. до 31.12.1996 г. на длъжността "счетоводител" попада в хипотезата на т. 61а от ПКТП (отм.) и трябва да бъде зачетен като положен при втора категория труд. В мотивите на проверяваното решение е посочено, че трудовите функции на Борисова са били пряко свързани с организацията, контрола и ръководството на уранодобивната дейност и са се изпълнявали на територията, на която се е осъществявала тази дейност: трудът като счетоводител е полаган в същото предприятие, и то на територията на обекта, който е за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества, поради което и счетоводителката е попадала в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни въздействия. Съдът е приел и, че обсъжданите административни актове са издадени в противоречие с изискванията на чл. 35 от АПК. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обуславя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на първоинстанционния съд се основава на необоснована преценка на събраните доказателства и е постановено при недопустимо разширително тълкуване на материалноправната норма на т. 61а от раздел II на отменения ПКТП, която е приложена неправилно. Съдът е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - недопустимо в случая събиране на гласни доказателства и техният анализ в несъответствие с надлежно събраните писмени доказателства и относимата към тях материалноправна уредба, и при неправилна интерпретация на релевантните факти, довело в крайна сметка до неправилен краен правен извод на първоинстанционния съд. Свидетелски показания в случаи като процесния са недопустими, защото спорът е за категорията на труда. Съгласно чл. 104, ал. 10 от КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания. Въпреки законовата забрана за това, съдът е събрал и обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Б. Д. и А. Б. Г. относно характера и условията на положения от З. Б. труд, които в случая не са годно доказателствено средство, още повече при наличието на неопровергани по отношение на тяхната материална доказателствена сила писмени доказателства от типа на визираните в чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), издадени въз основа на първични документи по чл. 40, ал. 3 от същата наредба. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице непълноти и противоречия на изискуемите документи, доказващи характера на изпълняваната работа. При наличие на трудова книжка и документ по утвърден образец, издаден от осигурител (чл. 40, ал. 1 от НПОС) и липса на установена загуба или унищожаване на изискуеми документи не е имало основание за субсидиарно прилагане на нормата на чл. 165, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК и съдът не е следвало да допуска събиране на гласни доказателства и удостоверяване със свидетелски показания на релевантните факти. Именно осланяйки се на показанията на доведените от Борисова и повереника й свидетели, съдът погрешно е приел, че независимо от заеманата от нея длъжност, работата й през спорния период попада в обсега на т. 61а от ПКТП (отм.) и трудът й през периода трябва да бъде зачетен от втора категория, и съответно следва да й бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Обратно на приетото от решаващия съдебен състав, стажът на З. Б. през спорния период на длъжността "счетоводител" е положен при условията на трета категория труд и не може да бъде причислен към втора категория по т. 61а от ПКТП (отм.). Трудът като счетоводител в административната сграда на предприятието, стопанисващо урановия рудник, отстояща на 500-600 метра от най-близките сондажи от добивните полета за извличане на уранова суровина (според заключението на вещото лице Тороманов) остава извън приложното поле на цитираната т. 61 от правилника, защото съгласно тази точка от втора категория е трудът, положен от "Работещите на територията на рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества, водачи на моторни превозни средства, работници и инженерно-технически работници от автосервизите, автотранспортните и строителните поделения, работещи в условията на йонизиращи лъчения, невключени в раздел първи. Работници, служители, ИТР, заети в производството, организацията, контрола и ръководството на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни въздействия в поделенията на фирма "Редки метали", включително Ремонтно-механичния завод (РМЗ) и поделението за материално-техническо снабдяване (товаро-разтоварна база за руда и готов продукт). Органите на ХЕИ за формата "Редки метали" и здравните служби, които контролират условията на труд в поделенията на фирмата "Редки метали. ". Заключенията на вещите лица не са обсъдени съобразно правилото на чл. 202 от ГПК, а съдът не е следвало да възприема безкритично казаното от вещото лице инженер-икономист, че "единствено меродавни за увреждането на здравето на административния персонал, работещ в административната сграда на рудника в с. Б. за периода от 04.05.1984 г. до 31.12.1996 г., през който З. Е. Б. е упражнявала труда си, са категоризирането на условията на труд по ПКТП при условията на т. 61а", още повече, че това е правен извод, който е изцяло в прерогативите на решаващия съдебен състав. В случая липсват задължително изискуеми компоненти, за да се признае положения от Борисова труд на посочената длъжност през спорния период за такъв от втора категория. Установените факти от допустимите (писмените) доказателства по делото и отчасти от заключенията на вещите лица по назначените експертизи, определят този труд като трета категория, защото не попада в уредените хипотези от т. 61а от ПКТП (отм.), и съответно не може да бъде зачетен от втора категория. В резултат на това Борисова не отговаря на едно от кумулативните изисквания на чл. 68, ал. 1 от КСО (в приложимата за казуса редакция), да има общ осигурителен стаж от 35 години към датата на заявлението, поради което няма право на пенсиониране по условията на тази разпоредба. Противно на приетото от решаващия съдебен състав, процесните административни актове не са издадени в противоречие с чл. 35 от АПК, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, защото, както длъжностното лице в производството по отпускане на пенсия, така и директорът на ТП на НОИ - П. в производството по обжалване на разпореждането са направили всичко възможно чрез използване на допустимите от закона механизми да изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. В трудовата книжка на Борисова осигурителят е предложил стажът на счетоводителката през обсъждания период да бъде зачетен от втора категория по т. 61а от ПКТП (отм.) за работа в радиоактивна среда, поради което за изясняване попадат ли заеманите длъжности и като цяло трудът на заявителката в обхвата на т. 61а от ПКТП (отм.) е извършена проверка при осигурителя (резултатите от която са обективирани в констативен протокол от 17.03.2016 г.), при която е изяснено при какви условия на труд е положен стажа на З. Б., като е установено, че няма данни постоянната работа на лицето да е на обект за хидрометалургично извличане, добив и преработка на радиоактивни вещества в обсега на йонизиращо лъчение, а преките задължения на лицето не са били свързани с контролиране на технологичните процеси, организацията на труда и производството в обсега на йонизиращите лъчения, поради което и не са му заплащани суми за "вредни". Едва след съобразяване на констатациите от проверката и предвид установените при нея факти пенсионният орган обосновано и материално законосъобразно не е приел предложението на осигурителя да категоризира обсъждания труд на Борисова като такъв от втора категория, поради това, че той не попада в никоя от хипотезите по т. 61а от ПКТП (отм.). С оглед на това законосъобразно с процесното разпореждане ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П. е зачел осигурителния стаж на З. Е. Б. като счетоводител за периода 04.05.1984 г. - 31.12.1996 г. от трета категория (понеже не може да бъде причислен към т. 61а от ПКТП, отм.), вместо от исканата от заявителката втора категория, което обуславя липсата на право на желаната от нея лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото не е внесла в срока по чл. 45а, ал. 6 от НПОС изчислените й по реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО осигурителни вноски за недостигащ осигурителен стаж. Същите факти и обстоятелства са съобразени и от ръководителя на Пловдивското териториално поделение на Националния осигурителен институт, чието правилно решение не е следвало да бъде отменяно от първоинстанционния съд. Няма събрани допустими доказателства и в съдебното производство нейният труд да попада в уредените хипотези на нормата на т. 61а от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. Предвид горното следва да се приеме неоснователност на оспорването на контролния административен акт, с който е потвърден отказът на пенсионния орган за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на първоначалната жалбоподателка (настояща ответница по касация) при хипотезата на чл. 68, ал. 1-2 от КСО във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО и с чл. 45а, ал. 6 от НПОС. В случая не са изпълнени материалноправните предпоставки на т. 61а от ПКТП (отм.) за причисляване на спорния трудов стаж към втора категория, поради което не е налице възможността да бъде увеличена продължителността на общия осигурителен стаж на З. Б. до минимума от 35 години, а оттам и да възникне правото й на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО. С оглед на установените данни за продължителността и категорията на осигурителния стаж на лицето, за Борисова не е било изпълнено едно от кумулативно изискуемите условия, предвидени в 68, ал. 1 от КСО, за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст - 35 години общ осигурителен стаж, както законосъобразно са преценили и административните органи. Игнорирайки горното, съдът е формулирал неправилен краен извод за незаконосъобразност на оспорените пред него административни актове по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което неоснователно е уважил сезиралата го жалба. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от пороци по чл. 146 от АПК. Не е налице обоснованото от Пловдивския административен съд (макар и без изрично да е наименовано така) съществено нарушение на административно-производствените правила (вкл. и тези по чл. 35), които са стриктно спазени от административните органи в процесния случай. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон (т. 61а от ПКТП (отм.)) и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на З. Е. Б. се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора няма основание да се уважи искането на повереника на ответницата по касация да се присъдят на доверителката му сторените от нея разноски за касационното производство. При позитивния по същество за касатора краен резултат по главната му претенция, акцесорното му искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за осъществената от старши юрисконсулт В.-М. и главен юрисконсулт Вълчанова защита пред първата инстанция, където заплащане на такова възнаграждение също е поискано своевременно (пред касационната инстанция директорът на ТП на НОИ - П. не е представляван от юрисконсулт). Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК в полза на ТП на НОИ - П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от ответницата по касация), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ (размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсултите, който са представлявали издалия акта административен орган). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,