Решение № 7311 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4438/2017 г.

Решение № 7311 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4438/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 13537/12.12.2016 г. по адм. дело № 6768/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отменена негова заповед № 8121 К - 1383/21.04.2015 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Б. Е. Х., от гр. С. чрез адв. Ж. изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. По делото е установено, че със заповед № 8121 К - 1383/21.04.2015 г. министърът на вътрешните работи е наложил дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на Б. Е. Х., от гр. С. за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 03.10.2014 г. държавният служител, участвайки в обсъждането на проект на заповед № 8121з -690/08.10.2014 г. е съгласувал съдържанието й при липса на подобно действие от ресорен/ни заместник - министър/ри и ръководители на съответните структури, в зависимост от функциите и компетентностите им, с което е нарушил т. 10 от Правилата за създаване, оформяне и съгласуване на документи в Министерството на вътрешните работи (приложение бланка - обр. № 9), утвърдени със заповед № Iз-2131/25.10.2013 г. Дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал извършеното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 199, ал. 1, т. 5 за което е определил наказание по чл. 197, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Първоинстанционният съд вярно е анализирал наличните по делото факти, приемайки че проверката по случая е реализирана извън определения от дисциплинарнонаказващия орган срок, а дадените от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице обяснения са възприети при формално спазване на нормата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, тъй като е налице предхождаща ги резолюция за определяне вида и размера на дисциплинарното наказание. Наред с това при установеното от административния орган нарушение не са отчетени резултатите от извършената проверка, които са установили, че съществуващите към него момент Правила за създаване, оформяна и съгласуване на документи в МВР, утвърдени със заповед № Iз-2131/25.10.2013 г. съдържат общ регламент, който е лаконичен и не е съобразен с въведената в МВР ЦАИС ДО, което създава възможност за допускане на пропуски от подобен характер. В оспорената пред първоинстанционния съд заповед не са обсъдени настъпилите от конкретното нарушение вредни последици, както и не е извършена оценка на цялостното поведение на служителя - налице ли е виновно такова, каква е формата на вината. Липсват изложени конкретни мотиви по критериите за определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, отчитайки тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици. Законосъобразно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че неспазването на тези императиви при реализиране на процедурата по установяване на дисциплинарното нарушение и ангажиране отговорността на държавния служител са довели до издаване на порочен акт при условията на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора основателно се явява и искането за разноски, заявено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, които на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя на сумата от 400,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав