Решение № 12352 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7094/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Доспат против решение 753 от 5.6.2024 г. по адм. дело 46/2024 г. на Административен съд Смолян. С решението е отменена Заповед К-47/01.02.2024 г. на кмета на община Доспат, с която е спряно изпълнението на незаконен строеж: Цех за преработка на мляко находящ се в УПИ XVII кв.8 по плана на [населено място], общ. Доспат, наредено е освобождаване на строителната площадка, наредено е прекъсване на електрозахранването и водоподаването, наредено е да бъде премахнат незаконен строеж на кота 3.50 м. железобетонна тераса, както и на кота 0.00 две железобетонни тераси, като извършителят на строежа е предупреден, че ако не го премахне доброволно, ще бъде премахнат принудително. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Заповедта била надлежно мотивирана и съдържала в себе си правните основания. Излага съображения, че допуснатите отклонения от одобрените инвестиционни проекти и издаденото разрешение за строеж са съществени такива и обосновават спирането на строежа. Последният бил завършен в груб вид след изтичане на петгодишния срок от започването му. Моли отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът В. Б. Г., чрез процесуалния си представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа на обжалваното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Смолян е отменил посочената по-горе заповед приемайки, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при издаването са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на съда от първа инстанция, довели до отхвърляне на оспорването. В допълнение към тях и с оглед твърденията в касационната жалба, е нужно да се добави и следното. Разрешение за строеж 16/13.4.2017 г. не е загубило своето правно действие по смисъла на чл. 153, ал. 2, т. 2 ЗУТ, според който разрешения за строеж губят правното си действие ако в продължение на 5 години от започване на строителството не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите. По делото се съдържа акт образец 14 от който е видно, че на 20.8.2019г. конструктивните елементи са изпълнени в съответствие с одобрените проекти и че покривът на сградата е изпълнен с дървена конструкция. Заключено е, че изпълнената сграда, може да изпълнява своето предназначение. Административният орган не отрича, изпълнението на грубия строеж към посочената дата и не сочи доказателства в противна посока, но твърди, че за да бъде установено завършване на сградата до степен груб строеж е необходимо изготвянето на протокол по реда на чл. 181, ал. 3 от ЗУТ. Посоченият довод на касатора е неоснователен. Правната функция на протокола по чл. 181, ал. 3 е да постави границата между разпоредителните сделки по ал. 1 и ал. 2 на същия законов текст, с оглед разграничението между възможния предмет на сделка, преди и след завършване на сградата в груб строеж. Нещо повече позоваването на административния орган на нормата на чл. 181, ал. 3 от ЗУТ е лишено от основание. Към момента на приключване на сградата до фаза груб строеж /20.8.2019 г./ посочената норма не е съществувала. Тя става част от действащото право едва на 27.2.2021г. От събраните по делото доказателства и в частност представения акт образец 14 от 20.8.2019г., се установява по несъмнен начин, че към посочената дата на процесната сграда са били изпълнени ограждащите стени и покривът, ergo същата е отговаряла на легалното определение на понятието груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ. Следователно сградата до фаза груб строеж е била изпълнена в преклузивния срок по чл. 153, ал. 2, т. 2 ЗУТ и издаденото разрешение за строеж не е загубило правното си действие. Така достигнатия извод, сочи незаконосъобразност на издадената заповед, както правилно е приел решаващия съд. Наличието на валидно разрешение изключва приложение на хипотезата на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на която се позовал административният орган, сочейки правните основания за диспозитива премахване на незаконен строеж. С оглед твърдението в същия диспозитив, че е налице отклонение от одобрените инвестиционни проекти, същия следва да бъде основан на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. От една страна такова правно основание не е посочено в оспорената заповед, а от друга представлява незаконен по смисъла на цитираната правна норма и подлежи на премахване, строеж или част от него ако изграден само при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4. Такива отклонения са тези които: нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план; нарушават изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или в територии с режим на превантивна устройствена защита; са несъвместими с предназначението на територията; нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания; В конкретния случай такива съществени отклонения не само че не са открити, но не се и твърдят от административния орган. Незаконосъобразна е заповедта и в частта й относно спирането на изпълнението на строежа и акцесорните на това спиране забрани и разпореждания. В заповедта, въпреки изброените не малък брой правни норми, липсва конкретното правно основание, изискващо спиране на изпълнението на строежа. Посочената норма на чл. 224а, изисква конкретизация коя от осемте хипотези на чл. 224, ал. 1, т.т. 1-8 от ЗУТ е налице. В заповедта такова препращане липсва. Въпреки, че органът не се позовал на конкретна правна норма, съдът намира за необходимо да отбележи, че не е налице нито една от изброените хипотези, включително и тази по т. 2 допускаща забрана на достъпа да строеж изграждащ се при съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 - 8. Съществени отклонения по т. 5 до т. 8, са тези които променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията; нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се променя за етапно изграждане при условията на чл. 152, ал. 2; променят вида и местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения; променят вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в урбанизираните територии, както и на комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения и на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци. От заключението на изслушаната и приета съдебно техническа експертиза, се установява, че макар и да са налице отклонения от инвестиционния проект, тези отклонения представляващи промяна на неносещи и оградни зидове, същите не засягат конструкцията на сградата, както и натоварванията, липсва промяна на предназначението на обекти. Не са налице и останалите отклонения по т. 7 и т. 8 на чл. 154, ал. 2 ЗУТ. Като е отменил обжалваната пред него заповед Административен съд Смолян е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски в полза на ответника, както и при липсата на възражение за прекомерност, такива следва да се присъдят в претендирания и доказан размер 1 800,- лева с ДДС. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,