Решение № 68 от 8.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 30/2012 г.

Решение № 68 от 8.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 30/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е касационно по касационен протест и жалби от подсъдимите Ф. А. А., Н. А. и Г. Д. С. против въззивно решение № 147/14.Х. 2011 г. по внохд 301/2011 г. на АС-Пловдив. С протеста се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в частта, с която е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда № 25/2.III. 2011 г. по нохд 2471/2010 г. на ОС-Пловдив спрямо подсъдимия С. И. И.. Съображенията са, че решението е взето в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК - доказателствата по делото установяват участието на И. в престъплението, за което е обвинен. Подсъдимият Ф. А. А. и защитата му поддържат всички касационни основания по съображения, че неправилно му е отказано съкратено производство по Глава ХХVII от НПК и така е лишен от възможността да получи по-леко наказание, а наложеното му е явно несправедливо. В жалбата, изготвена от друг защитник са наведени и съображения за разглеждане на делото и постановяване на решението от незаконен състав - липсва надлежно произнасяне по направени от него и защитата му отводи, изразена е и предубеденост; за позоваване на материали (публикации в пресата), които нямат значението на доказателства по делото. Искането е решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане на първата инстанция или да се измени като наказанието се намали с приложение на чл. 55 от НК. Подсъдимият Н. А. и защитата му също навеждат всички касационни основания по съображения, че наведените доводи и съображения в тяхна подкрепа пред въззивната инстанция не са обсъдени и не е посочено защо не са възприети, нарушени са правилата по чл. 51 и чл. 56 от НПК, практически решението е без мотиви. Искат да се отмени и делото върне за ново разглеждане. Подсъдимият Г. Д. С. и защитата му имат същото искане, но на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК (последното е изрично посочено в жалбата) или решението да се измени (разбирай: "отмени") в частта за отнемане в полза на държавата на товарен автомобил-влекач "И. " с ДК [рег. номер на МПС] и полу-ремарке "Т. -С. -Жа" с ДК [рег. номер на МПС]. Съображенията са, че установените факти за дейността му не осъществяват престъпление по НК, липсват доказателства за обратното освен отречените обяснения-самопризнания на Ш.. В съдебното заседание защитата акцентира на последното искане - да се отмени отнемането. Прокурорът от ВКП поддържа протеста, а по отношение на жалбите е на становище, че същите са неоснователни. Подсъдимият И. и защитата му оспорват протеста и искат да остане без уважение, а решението в тази част - в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК, ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С обжалваното по касационен ред решение № 147 от 14.Х. 2011 г. по внохд 301/2011 г. на Апелативен съд-Пловдив първоинстанционната присъда № 25 от 2.III. 2011 г. по нохд № 2471/2010 г. на Окръжен съд-Пловдив е изменена, както следва: наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Г. Д. С. е намалено на 2 (две) години и отнемането от него на основание чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК на *** (една втора) идеална част от лек автомобил марка "М. " с ДР [рег. номер на МПС]; отменено е отнемането в полза на държавата на веществените доказателства: мобилен телефон "В. 225", IMEI............... ..., мобилен телефон "С.", черен, IMEI.........................; мобилен телефон "Н. 2600", IMEI..............................; мобилен телефон "Н. N.", IMEI...................., мобилен телефон "С. Е. K.", IMEI............ .............., мобилен телефон "С. Е.", модел "S.", IMEI................... ..., мобилен телефон "С.", модел "S.-J.-T", IMEI.................... и вместо това е постановено същите да се върнат след влизане на присъдата в сила на конкретно посочените им собственици, а в останалата част присъдата е потвърдена. С нея (присъдата): подсъдимите Д. Т. Д. и С. И. И. са признати за невинни и оправдани по обвинението по чл. 321, ал. 3, предл. II-ро и III-то, т. 2 във вр. с ал. 2, чл. 26 и чл. 2, ал. 1 от НК за това, че при продължавано престъпление са участвали в организирана престъпна група (О.), образувана и ръководена от Ф. А. А. и състояща се от Н. А., Б. С. М., Г. Д. С., М. К. Ш., Т. Д. Т. и А. И. Х., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК, а С. И. И. и по обвинението по чл. 354, ал. 2, предл. II-ро, т. 1 във вр. с чл. 26 от НК за това, че на 27.Х. 2009 г. в района на А. в съучастие като съизвършител с Т. Д. Т., действайки по поръчение и в изпълнение на решение на посочената О., без надлежно разрешително и на публично място е придобил и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - 50,118 кг хероин на обща стойност 6352600 лв., представляващо особено голямо количество. По отношение Д. Т. Д. присъдата и въззивното решение са в сила като непротестирани/необжалвани касационно в законния срок. Подсъдимият Ф. А. А. е признат за виновен и осъден по чл. 321, ал. 3, предл. II-ро и III-то, т. 1 във вр. с ал. 1, чл. 2 и чл. 54, ал. 1 от НК на 7 (седем) години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо заведение от закрит тип за това, че периода месец май 2009 г. - 27.Х. 2009 г. в Пловдив е образувал и ръководил (О.), състояща се от Н. А., Б. С. М., Г. Д. С., М. К. Ш., Т. Д. Т. и А. И. Х., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК. Подсъдимият Н. А. е признат за виновен и осъден по чл. 321, ал. 3, предл. II-ро и III-то, т. 2 във вр. с ал. 2, чл. 2 и чл. 54, ал. 1 от НК на 5 (пет) години лишаване от свобода за това, че в периода месец май 2009 г. - 27.Х. 2009 г. в Пловдив е участвал в (О.), образувана и ръководена от Ф. А. А. и състояща се от Б. С. М., Г. Д. С., М. К. Ш., Т. Д. Т. и А. И. Х., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК. Той е признат за виновен и осъден на 7 (седем) години лишаване от свобода и глоба 50000 лв. за това, че на 25.Х. 2009 г. в Сливенска област, на път № 773 в района на пътен възел "Петолъчката" действайки по поръчение и в изпълнение на решение на посочената О., без надлежно разрешително и на публично място е придобил и държал в А. до 27.Х. 2009 г. с цел разпространение високорисково наркотично вещество - 50,118 кг хероин на обща стойност 6352600 лв., представляващо особено голямо количество. На основание чл. 23 от НК му е наложено да изтърпи 7 (седем) години лишаване от свобода и глоба 50000 лв., първото наказание при първоначален строг режим в затвор или затворническо заведение от закрит тип. Подсъдимата Б. С. М. е призната за виновна и осъдена по чл. 321, ал. 3, предл. II-ро и III-то, т. 2 във вр. с ал. 2, чл. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на 2 (две) години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип за това, че в периода месец май 2009 г. - 27.Х. 2009 г. в Пловдив е участвала в посочената по-горе О., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК. Подсъдимият Г. Д. С. е признат за виновен и осъден по чл. 321, ал. 3, предл. II-ро и III-то, т. 2 във вр. с ал. 2, чл. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 отНК (след изменението на присъдата с решението на апелативния съд) на 2 (две) години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип за това, че в периода месец май 2009 г. - 27.Х. 2009 г. в Пловдив е участвал в същата О. Подсъдимият М. К. Ш. е признат за виновен и осъден по чл. 321, ал. 3, предл. II-ро и III-то, т. 2 във вр. с ал. 2, чл. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на 2 (две) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип за това, че в периода месец май 2009 г. - 27.Х. 2009 г. в Пловдив е участвал в посочената О. Подсъдимият Т. Д. Т. е признат за виновен и осъден по чл. 321, ал. 3, предл. II-ро и III-то, т. 2 във вр. с ал. 2, чл. 2 и чл. 54, ал. 1 от НК на 5 (пет) години лишаване от свобода за това, че в периода месец май 2009 г. - 27.Х. 2009 г. в Пловдив е участвал в посочената О.. Той е признат за виновен и осъден на 7 (седем) години лишаване от свобода и глоба 50000 лв. за това, че на 27.Х. 2009 г. в района на А., действайки по поръчение и в изпълнение на решение на посочената О., без надлежно разрешително и на публично място е придобил и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - 50,118 кг хероин на обща стойност 6352600 лв., представляващо особено голямо количество. На основание чл. 23 от НК му е наложено да изтърпи 7 (седем) години лишаване от свобода и глоба 50000 лв., първото наказание при първоначален строг режим в затвор или затворническо заведение от закрит тип. Подсъдимата А. И. Х. е призната за виновна и осъдена по чл. 321, ал. 3, предл. II-ро и III-то, т. 2 във вр. с ал. 2, чл. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на 2 (две) години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип за това, че в периода месец май 2009 г. - 27.Х. 2009 г. в Пловдив е участвала в посочената по-горе О. По отношение Т. Д. Д. (без касационна жалба), А. И. Х. (без касационна жалба), Б. С. М. (необжалвала и без протест за нея), М. К. Ш. (необжалвал и без протест за него) и Д. Т. Д. (без касационен протест за него) присъдата и въззивното решение са влезли в сила - чл. 412 от НПК. Касационните протест и жалби повтарят по основания и съображения въззивните. Те са обсъдени и в съответствие с чл. 339 от НПК са посочени основанията, поради които не са възприети. Изводите на съда са законосъобразни, ясни и конкретни. Съответстват на правилата на формалната логика и последователност на отделните установени фактически обстоятелства, които заедно разкриват цялостната картина на деятелността на Ст. И.. Няма нарушение на правилата по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК - решението е взето по вътрешно убеждение след разкриване на обективната истина и събиране на достатъчно доказателства във връзка с обвинението срещу този подсъдим. Жалбата на Ф. А. А. е също неоснователна - на възраженията му, доводите и съображенията в тяхна подкрепа е отговорено правилно с въззивното решение. Не са нарушени процесуалните правила с отказа делото да се разгледа по реда на Глава ХХVII от НПК - съображенията на въззивния съд във връзка с това съответстват на закона и практиката по приложението му. Правилно е възприето за неоснователно и оплакването за разглеждане на делото от незаконен състав, за участието на прокурор, спрямо който е направен отвод, за произнасянето по това искане без тайно съвещание от съда. При това няма нарушения на правилата на формалната логика и установената връзка между значимите обстоятелства. Съдът е отговорил и на довода, че първоинстанционния състав се е позовал на доказателства, които не отговарят на правилата по НПК. Не е налице и третото касационно основание - явна несправедливост на наложеното наказание, защото в случая липсва очевидното несъответствие между наложеното на А. наказание и тежестта на извършеното от него престъпление. Неоснователна е и жалбата на Н. А. - решението не е без мотиви - от стр. 33 до стр. 53 на същото са изложени съображенията на апелативния съд защо не възприема доводите на подсъдимите, в. т. ч. и на този подсъдим. И жалбата на С. е неоснователна. След като той участва в посочената вече О. и за осъществяване целите й е послужило отнетото МПС по силата на чл. 53 от НК няма нарушения на закона, които да налагат изменяване на въззивното решение. Съображения в подкрепа на поддържаното, че деянието му е несъставомерно той и защитата не излагат. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.