Решение № 4680 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1606/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Район „Северен“ на Община Пловдив, чрез гл. юрк. Е. Тилева като процесуален представител, против решение № 11714 от 23.12.2025 г., постановено по административно дело № 1255/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Изложени са доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се наличие на предпоставките по чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – С. В. Т., чрез пълномощника си адв. А. Славчев, в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за оставяне в сила на оспореното съдебно решение и за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, Административен съд - Пловдив е отменил Заповед № 25РД09-252/04.06.2025 г. на кмета на Район „Северен“ на Община Пловдив, с която на основание чл. 107, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител /ЗДСл./, е прекратено служебното правоотношение със С. В. Т. за длъжността „секретар“ в Район „Северен“, община Пловдив, ранг IІІ младши, поради наличие на обективна невъзможност за държавния служител да изпълнява служебните си задължения предвид липса на образование, което да отговаря на изискванията за заемане на длъжността, съобразно длъжностната характеристика, изменена в съответствие с чл.8, ал.1, т.1 и т.2 и Приложение № 1 към чл.3, ал.1 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители, утвърдена на 25.04.2025 г. За да постанови горния резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Като се позовава на трайната практика на Върховния административен съд, достига до заключение за липса на предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., тъй като не е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Сочи се, че не са доказани изискуемите в кумулация условия: да е създадена нова фактическа обстановка (да е възникнало ново обстоятелство); същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностната характеристика и причините за тази невъзможност да са обективни - да не зависят (да стоят вън) от волята на двете страни по служебното правоотношение. Формирани са изводи, че в случая едностранно, произволно и необосновано са въведени промени в длъжностната характеристика, което не е обусловено от обстоятелствата, предвидени в чл. 8 от Наредбата за длъжностните характеристики - при настъпили промени в характера и организацията на работата, при изменения във функциите на звеното, регламентирани с устройствения правилник на администрацията, при въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на определени административни дейности или работни процеси, при предписания от контролни органи. Констатирано е отсъствие на доказателства, установяващи необходимостта от въведеното изискване за висше образование „право“ за процесната длъжност, тъй като липсва промяна на областите на дейност, на преките задължения и отговорности на служителя, видно от съпоставката на предходната и изменената длъжностни характеристики. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи в мотивите на съдебния акт, които настоящият касационен състав споделя изцяло и препраща към тях по реда на чл.221 ал.2, изр. второ АПК. Правилни са констатациите на съда за материалноправна незаконосъобразност на оспорената заповед. От фактическа страна по делото е установено, че С. В. Т. е заемал длъжността „секретар“ в район „Северен“ на община Пловдив, от която е уволнен със заповед №23РД09-553/27.10.2023 г. на осн. чл.107, ал.1, т.7 ЗДСл. Последната е отменена с решение № 5385/22.05.2025 г. на ВАС по адм. дело №3913/2025 г., в изпълнение на което на служителя е осигурен достъп до работното му място на 04.06.2025 г., като на същата дата е издадена и процесната заповед за прекратяване на служебното му правоотношение на осн. чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл., мотивирана с обективна невъзможност да изпълнява длъжността поради липсата на образование – висше, с образователно-квалификационна степен „магистър“ в професионално направление „право“, предвидено с длъжностната характеристика, внесена с доклад от 21.03.2025 г. на зам. кмета на района и утвърдена на 25.04.2025г. Като е съпоставил изменената и предходната длъжностни характеристики за процесната длъжност, съдът е установил, че извършената промяна е единствено по т. Х - относно изискването за образование, което е било висше образование - магистър, без да са променени основните задължения, областите на дейност и необходимите компетентности. При горните факти, които не са спорни, правилно е приложен материалния закон, а изводът на решаващия съд, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. е обоснован. Цитираната норма дава възможност на органа по назначението да прекрати едностранно, без предизвестие, служебното правоотношение с държавния служител, но само при наличие на обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения. Противно на наведените от касатора оплаквания за противоречие с установената съдебна практика, следва да се посочи, че ВАС е имал възможност многократно и последователно, да приеме, че обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите на здравословни причини, е налице, само когато тази невъзможност е възникнала по време на правоотношението и не зависи от волята на страните по същото. В тази връзка се счита за необходимо наличие на три кумулативни условия, както правилно е посочил и първоинстанционният съд: да е създадена нова фактическа обстановка; същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и причините за тази невъзможност да са обективни - да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая, категорично е установено, че изложените в заповедта фактически обстоятелства не покриват признаците на фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като въведените промени в длъжностната характеристика, касаещи само и единствено изискванията за област на образование за заемане на длъжността, не стоят извън волята на органа по назначаване, а са извършени по негово изрично волеизявление. Правилно съдът е приел, че липсват доказателства, които да установяват причини, налагащи извършената промяна в изискуемото за длъжността образование. Вярно е, че изискванията за заемане на длъжността по длъжностна характеристика, могат да бъдат променяни по реда на чл. 8 от Наредбата за длъжностните характеристики, но само при визираните в нормата условия, които са лимитативно изброени, а в случая - не са доказани от органа по назначаването, вкл. с доклада на зам. кмета, въз основа на който е извършена промяната в длъжностната характеристика. Както основателно се сочи в оспореното съдебно решение, липсват доказателства за изменения в организацията на работа, в структурата на администрацията, както и в обема, характера и сложността на административните дейности, а наведените доводи за незаети щатове, вкл. за длъжността „директор на дирекция ФД, ЧР, ПО, ОК, СД и ОМП“ на район „Северен“, са неотносими към приложеното основание за прекратяване на служебното правоотношение със С. Т.. В този смисъл е неоснователно възражението в касационната жалба, че предвиденото в променената длъжностна характеристика от 25.04.2025 г., изискване за образование - образователна степен магистър в професионално направление „право“, е пряко свързано с актуалната организационно-функционална структура и щата на общинската администрация. Противно на доводите на касационния жалбоподател, свободните щатни бройки не са основание, налагащо промени в изисквания за образование за заемане на длъжността, съотв. не са налице фактическите и правни основания за прекратяване на служебното правоотношение по чл.107, ал.1, т. 5 ЗДСл. Промените в длъжностната характеристика несъмнено са въпрос на целесъобразност, както се възразява в касационната жалба, но същата следва да се упражнява в законовите предели и при спазване на изискванията по чл. 8 от Наредбата за длъжностните характеристики, а не с цел да бъде прекратено служебното правоотношение с конкретен служител. В обобщение, правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон. Оспореното съдебно решение не е засегнато от пороците по чл.209, т.3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, ответникът в касационното производство има право на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания и доказан размер от 615,00 евро, които следва да заплати община Пловдив. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,