Решение № 4607 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 595/2017 г.

Решение № 4607 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 595/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 7223 от 21.11.2016 г., постановено по адм. д. № 10385/2013 г. Административен съд - С. град, първо отделение, 6-ти състав, е отменил по жалба на "3 С СОТ" - АД - гр. С., ЕИК *********, с правоприемник на "ВИП Секюрити" - ЕООД, ревизионен акт № 291200458/8.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители/, в частта за извършените корекции в посока увеличение на финансовия резултат за отделните данъчни периоди от 2.10.2007 г. до 31.12.2011 г. по ЗКПО със сумата общо на 1 644 444 лв. за ваучери за храна, предоставени на основание чл. 285 КТ и по реда на Наредба № 11/21.12.2005 г., и съответните на тези корекции установени допълнителни задължения за корпоративен данък за отделните данъчни периоди от 2.10.2007 г. до 31.12.2011 г. по ЗКПО и лихва за забава и в частта на начисления допълнително данък по чл. 42 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. върху отчетените разходи за ваучери за храна, предоставени на основание чл. 285 КТ и по реда на Наредба № 11/21.12.2005 г. за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. общо на стойност 1 644 444 лв. и съответните лихви за забава. С решението съдът е отхвърлил жалбата на "3 С СОТ" - АД против посочения по-горе ревизионен акт в останалата му обжалвана част и е осъдил Д "ОДОП" - гр. С. да заплати на "3 С СОТ" - АД разноски по делото в размер на 400 лв., а "3 С СОТ" - АД да заплати на Д "ОДОП" юрисконсулско възнаграждение в размер на 3 985 лв.

Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от "ВИП секюрити" - ЕООД - гр. С., чрез пълномощника му адв. С. К. В същата се прави оплакване за неправилност на решението в посочената част поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд С. град в обжалваната му отхвърлителна част и да постанови друго такова, с което да прогласи оспорения ревизионен акт за нищожен. Алтернативно прави искане за постановяване на решение, с което ревизионният акт да бъде отменен и в останалата му част. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - С. град в обжалваната му отхвърлителната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски.

Срещу постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от А. Г. Г. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. С. В същата се прави оплакване, че в посочената отменителна част решенето на съда е неправилно поради допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - С. град в отменителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди изцяло оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество "ВИП Секюрити" - ЕООД гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество и двете са не основателни и следва да бъдат оставени без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователни.

С решението си Административен съд С. град е отменил по жалба на "3 С СОТ" - АД - гр. С., ЕИК *********, правоприемник на "ВИП Секюрити" - ЕООД, ревизионен акт № 291200458/8.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители/, потвърден с решение № 1672 от 1.10.2013 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. С., в частта за извършените корекции в посока увеличение на финансовия резултат за отделните данъчни периоди от 2.10.2007 г. до 31.12.2011 г. по ЗКПО със сумата общо на 1 644 444 лв. за ваучери за храна, предоставени на основание чл. 285 КТ и по реда на Наредба № 11/21.12.2005 г., и съответните на тези корекции установени допълнителни задължения за корпоративен данък за отделните данъчни периоди от 2.10.2007 г. до 31.12.2011 г. по ЗКПО и лихва за забава и в частта на начисления допълнително данък по чл. 42 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. върху отчетените разходи за ваучери за храна, предоставени на основание чл. 285 КТ и по реда на Наредба № 11/21.12.2005 г. за 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. общо на стойност 1 644 444 лв. и съответните лихви за забава, като е отхвърли жалбата в останалата й част. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидена от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. По направеното възражение за нишожност на ревизионния акт от жалбоподателя съдът е приел, че същото е неоснователно, тъй като при извършената проверка по административната преписка е установено, че ревизионният акт е подписан от неговия издател. Посочено е, че за ревизирания период дружеството притежава с лицензи за извършване на частна охранителна дейност и предметът му на дейност е в сферата на използване и поддържане на системи за сигурност, лична охрана на физически лица, охрана на имущество, охрана със СОТ и т.н. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които органът по приходите е приел, че са налице предпоставки за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за съответните години, и определените въз основа на това задължения за корпоративен данък и лихви за забава, съответно данък по чл. 42 ЗДДФЛ и лихви за забава. По т. 1 от мотивите съдът е обсъдил преобразуването на финансовия резултат на дружеството за времето от 1.01.2007 г. до 31.12.2011 г. общо със сумата от 2 056 094 лв., произтичаща от непризнати за данъчни цели разходи за предоставени ваучери за храна на работници и служители. На стр. 6 - 7 от мотивите е изложена подробно установената фактическа обстановка по този пункт - установените обстоятелства по време на ревизията, констатациите на ревизиращия орган за преобразуване на финансовия резултат, заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съответно заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза; описание на представените от задълженото лице писмени доказателства относно предоставяне на ваучери за храна на работници и служители на дружеството; свидетелските показания на разпитаните свидетели К. И. К. и Б. Д. Г. Решаващият съд е приел, че жалбата на дружеството против тази част на ревизионния акт се явява основателна, мотивите му в тази насока са изложени на стр. 9 - 11 от мотивите, и систематизирани, същите се изразяват в следното: 1. По делото няма спор, че за посочения период 2007 - 2011 г. дружеството е направило разходи за предоставяне на ваучери за храна на определени категории негови служители, като тези по Наредба № 11/21.12.2005 г. са определени от съдебно-счетоводната експертиза в размер на 1 644 444 лв., като разходите са документално обосновани и счетоводно отчетени. 2. Спорният въпрос между страните е налице ли са условия по чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството с посочените суми и по-специално дали тези разходи са свързани с дейността на предприятието, каквато е тезата на жалбоподателя, или не са свързани с нея, каквато е тезата на приходния орган. Отговорът на този въпрос предполага изясняване на същността на тези разходи и начина на тяхното данъчно третиране; 3. Разходите за ваучери за храна в посочения размер, представляват разходи по смисъла на чл. 11 ЗКПО - разходи, определени като задължителни с нормативен акт - чл. 285, ал. 1 КТ, които се признават за данъчни цели и не се облагат с данък: 3.1. нормата на чл. 285 КТ разпорежда, че на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната; на основание тази разпоредба е приета Наредба № 11 от 21.12.2005 г. от Министерство на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването, от която съдът е цитирал нормите на чл. 2, 4, 7; 3.2. спецификата на предмета на дейност на дружеството /най-общо охранителна дейност/, представените писмени доказателства/описани на стр. 10 от мотивите, горе/, заключението по съдебно-техническата експертиза, обосновават извод, че организацията на труда в дружеството е "специфична" по смисъла на Наредба № 11/21.12.2005 г. - голяма част от работниците работят като физическа охрана на отдалечени обекти, като охранители в специализирани или патрулни автомобили, контролни органи, мониторинг-центрове, на смени при непрекъснат 24-часов режим, нощни смени, на 12-часа, без достъп до заведения за хранене в рамките на работното време и място. Този начин на работа задължава дружеството като работодател да предоставя безплатна храна на работниците и служителите си. 3.3. Неоснователен е доводът на приходния орган, че в случая не са налице кумулативно изброените елементи на фактическия състав по чл. 285, ал. 1 КТ и цитираната наредба за предоставяне на безплатна храна. Въпросните разпоредби формулират две отделни хипотези - за специфичен характер на труда и за специфична организация на труда. 3.4. в случая са спазени и изискванията по чл. 7 от Наредбата за съгласуване със службата по трудова медицина, което е установено от вещото лице по съдебно-техническата експертиза и писмените доказателства по делото. В приложените заповеди /л. 583 делото/ са определени служителите, имащи право на безплатна храна и/или добавки, видът и стойността на храната. Липсата на поименно посочване на служителите не е изискване на Наредбата, и само посочването на длъжностите им може да се разглеждане като достатъчно индивидуализиране. 3.5. не намира подкрепа в закона и доводът на ревизиращия орган, че не всички работещи в предприятието лица имат право на безплатна храна. Съгласно чл. 4, ал. 1 Наредбата, право на безплатна храна и/или добавки имат работниците и служителите, работещи при условията на чл. 2, т.е. работодателят е длъжен да осигурява такава храна по отношение на лицата, работещи при специфична организация на работа, а не на всички лица, работещи в предприятието, както е било процедирано с въпросните ваучери. 3.6. В чл. 6 на Наредбата е отбелязано, че разходите за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея по тази наредба са за сметка на издръжката на предприятието; същите не са социален разход по смисъла на § 1, т. 34 ДР ЗКПО и не подлежат на облагане по реда на чл. 204, т. 2 ЗКПО.

На база на изложеното е направен краен извод, че органът по приходите необосновано е квалифицирал същите като разходи, не свързани с дейността на предприятието, поради което извършената корекция на финансовия резултат на осн. чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗКПО със сумата от 1 644 444 лв. се явява незаконосъобразна, в това число начисления въз основа нея корпоративен данък и лихви за забава.

Мотивите на първоинстанционния съд относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО за данъчни периоди 1.01.2009 г. до 31.12.2011 г. със сумата от 250 086 лв., съставляващи разходи, осчетоводени по сметка 602 "Разходи за външни услуги" за заплатени застраховки "Живот" на част от работещите в "3 С СОТ" - АД са изложени на стр. 12 от решението. Възпроизведена е установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията, поради което органът по приходите е приел, че тези суми не съставляват социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 ДР ЗКПО /аналогични на тези за ваучерите за храна/. Отбелязано е, че въпреки дадените указания от страна на съда, задълженото лице не е ангажирало доказателства относно начина на осчетоводяване на тези разходи, уточняване на това дали тези застраховки са нормативно задължителни или по решение на дружеството, списък на застрахованите лица и прочие. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част, съответно жалбата е неоснователна, като систематизирани, доводите му се изразяват в следното: 1. Направено е тълкуване на понятието "доброволно здравно осигуряване" по смисъла на § 1, т. 54 ДР ЗКПО във вр. с § 1, т. 13 ДР ЗДДФЛ, съответно на понятието застраховка "Живот" по смисъла на Кодекса за застраховането, съответно кои са документално обосновани социални разходи по смисъла на чл. 204, т. 2, б. "а" ЗКПО, подлежащи на облагане с данък върху разходите. 2. По делото не са събрани доказателства, от които да е видно, че лицата обект на застраховане в посочените полици съставляват всички работници и служители на "3С СОТ" - АД, каквото е изискването на закона за социалните придобивки. 3. За разлика от изложеното за разходите за ваучери за храна, в процесния случая следва да бъде прието, че предоставените под формата на социални разходи за застраховка "Живот" не са били на разположение на всички правоимащи, посочени в нормата на § 1, т. 34 ДР ЗКПО. 4. Целта на социалните придобивки е да обезпечат потребностите на всички наети лица, които засягат пряко и непосредствено живота и бита им през времето, когато престират труда си, поради което за тях важи изискването за достъпност от всички наети лица, поради което е неприложимо изключението за необлагане по смисъла на чл. 204, т. 2, б. "а" ЗКПО. 5. Въпреки дадените указания, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че направените разходи за застраховка "Живот" касаят всички наети лица в дружеството. Отделно от това, по делото не е установено и нормативно задължение за извършване на подобен род разходи.

Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт за преобразуване на финансовия резултат на осн. чл. 26, т. 1 ЗКПО както следва: за 2009 г. със сумата от 212 138 лв., за 2010 г. със сумата от 36 524 лв. и за 2011 г. със сумата 1 424 лв., в резултат на което са установени задължения за данък както следва: за 2009 г. за сумата 21 213,80 лв., за 2010 г. за сумата 3 652,40 лв и за 2011 г. за сумата 142,40 лв. ведно със съответните лихви за забава.

Мотивите на първоинстанционния съд относно частта от ревизионния акт, с която на осн. чл. 25, ал. 1 ЗДДС за данъчен период м. 11/2007 г. е начислен допълнителен данък в размер на 12 084,42 лв., представляващ разлика между действително дължим и начислен данък от дружеството, са изложени на стр. 14 - 16 от делото. Описана е установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за доначисляване на данъка. Административният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в тази му част. На основание доказателствата по делото и на база на тълкуване на чл. 25 ЗДДС относно момента на настъпване на данъчното събитие е прието, че данъчното събитие по продажбата на 88бр. автомобили е настъпило на датата на прехвърляне на собствеността върху същите, а обстоятелството, че цената е следвало да бъде заплатена в последствие е неотносимо към начисляване на данъка.

Мотивите на решаващия съд относно частта от ревизионния акт, с която финансовия резултат на дружеството за 2007 г. е преобразуван на основание чл. 78 ЗКПО в посока увеличение със сумата от 108 468,33 лв. във връзка с неотчетени приходи от продажби на МПС, с начисляване на дължимия корпоративен данък и лихви за забава, са изложени на стр. 16 - 18 от решението. След възпроизвеждане на фактическата обстановка по тази част от ревизионния акт и основанията на органа по приходите за преобразуване на финансовия резултат и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава, съдът е посочил, че задълженото лице оспорва тези констатации, но въпреки дадените указания не ангажира доказателства, поради което жалбата се явява в тази си част неоснователна, а ревизионният акт законосъобразен. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 4, ал. 1,т1 ЗСч. относно принципа на текущо начисляване решаващият съд е посочил, че подлежат на начисляване приходите и разходите, към момента на тяхното възникване, поради което, подобно на предходната точка, е ирелевантен фактът към кой момент дължимата цена е реално заплатена.

По т. 5 от решението /стр. 17 и сл./ е разгледан въпросът за законосъобразността на ревизионния акт в частта на извършени корекции на декларирания от "3 С СОТ" - АД данък по чл. 42 ЗДДФЛ за отделните данъчни периоди от 2007 г. до 2011 г. Много подробно е описана установената фактическа обстановка по спора, както и основанията, поради което е извършена корекция за съответните данъчни периоди и размера на установените задължения /главница и лихви за забава/. Спорът по тази част е свързан със спора по т. 1 и 2 от решението /преобразуването с разходите за ваучерите за храна и за сумите за заплатени застраховки "Живот"/ и дължимостта на авансовия данък общ доход, който следва да се удържа от работодателя. По изложените по-горе мотиви е прието, че жалбата е частично основателна по отношение на тази част от спора /основателна относно данъка върху сумите за ваучери за храна и съответно неоснователно относно данъка върху сумите за застраховка "Живот".

Решението на административния съд е правилно и законосъобразно.

По касационната жалба на "ВИП Секюрити" - ЕООД.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от ДОПК. Първото основно оплакване е относно неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че издаденият ревизионен акт е валиден, като неоснователно и необосновано е отхвърлено възражението на страната за нищожност на същия. На отделен ред, алтернативно, се правят оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон относно отхвърлителната част от съдебното решение.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Възражението на касатора за нищожност на издадения ревизионен акт е обосновано с това, че ревизионният акт не е подписан от издателите на същия, което се установява от доказателствата по административната преписка.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че направеното възражение е неоснователно. Представеният по преписката ревизионен акт действително не е подписан - т. 1, стр. 13 от административната преписка. В съдебното заседание на 10.11.2014 г. е представен екземпляр от ревизионния акт /л. 478 - 480 от делото, от който е видно, че същият има подпис на издателя на акта Р. Т. Този екземпляр също съдържа разписка за връчване на акта на А. М. в качеството му на изпълнителен директор на "3 С СОТ" - АД. Предвид на тези доказателства административният съд правилно е приел, че издаденият ревизионен акт е правно валиден и носи подпис на неговия издател, поради което е спазено законовото изискване за форма - чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК и възражението в обратния смисъл се явява неоснователно.

В касационната жалба се навежда и ново основание за нищожност на ревизионния акт - липса на означаване на лицето, което е издало първоначалната заповед за възлагане на ревизия № 1200320/24.08.2012 г. Въпросната заповед се намира на л. 21 от първоинстанционното дело, същата е първа по време, като издател на същата е посочен П. Л. Д., началник отдел "Контрол" при ТД на НАП - ГДО - С. Пред подписа на издателя има поставена запетая, като по делото не са представени доказателства относно името на лицето, издало заповедта и неговите правомощия. Впоследствие от П. Л. Д. са издадени две нови заповеди за възлагане на ревизия - № 1200420/23.11.2012 г. /л. 24 от делото/ и № 1200458/27.12.2012 г. /л. 27 от делото/. В този смисъл, независимо от недействителността на първата заповед за възлагане на ревизия, са налице валидно издадени заповеди за провеждане на ревизия, поради което направените възражения за нищожност на ревизионния акт поради липса на валидно издадена заповед за възлагане на ревизия се явяват неоснователни.

Направените възражения за допуснати нарушение на административно-производствените правила, свързани с неспазване на сроковете за провеждане на ревизията, правилно са квалифицирани от първоинстанционния съд като неоснователни, предвид инструктивния характер на сроковете.

По направените възражения за допуснато нарушение на материалния закон относно отделните пера на задълженията, за които ревизионния акт е потвърден и жалбата е отхвърлена като неоснователна, настоящата инстанция приема за установено следното:

Възражението за допуснато нарушение на материалния закон, относно определени допълнителни задължения на дружеството по чл. 42 ЗДДФЛ /авансово удържан данък върху доходите от трудови правоотношения/ върху заплатените суми за застраховка "Живот" на работниците и служителите в дружеството, се явява не основателно. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗДДФЛ, облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Един от тези доходи е този по т. 13 - направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт. Въпреки дадените указания и възможност на задълженото лице да ангажира доказателства, се заплатените от него суми за застраховки "Живот" на работниците и служителите са извършени по силата на нормативно установено задължение, доказателства в тази насока не са ангажирани.

Възражението, че облагайки сумите заплатени за застраховка живот един път с данък по чл. 42 ЗДДФЛ, а втори път с тях се преобразува финансовия резултат по чл. 26, т. 1 ЗКПО и се определя задължение за корпоративен данък, се стига до двойно облагане на една и съща сума, се явява неоснователно. В първия случая е определено задължение по чл. 42 ЗДДФЛ поради неизпълнение на задължението на работодателя да събира авансово данък върху заплащаното от него трудово възнаграждение. Във втория случай се стига до преобразуване на финансовия резултат поради документална необоснованост на извършения разход.

Относно преобразуването на финансовия резултат на дружеството по чл. 26, т. 1 ЗКПО със сумите за заплатени вноски за застраховки "Живот" на работниците и служителите, административният съд правилно е приел, че това не е социален разход по смисъла на чл. 208 във вр. с чл. 204, т. 2, б. "а" ЗКПО /в съответната редакция/, който да не подлежи на облагане с данък върху разходите.

Неоснователни са и оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон относно установените задължения по ЗДДС и за преобразуване на финансовия резултат по чл. 78 ЗКПО с неотчетени суми от продажба на МПС. С оглед механизма на настъпване на данъчното събитие и принципа за текущо начисляване, правилно е прието, че приходите, съответно ДДС, е следва да бъдат отчетени, съответно начислени, към момента на сключване на договора за продажба, а не към момента на окончателното заплащане.

Направените оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, свързани с неточности в ревизионния акт, не могат да бъдат споделени. Въпреки дадените му указания и процесуална възможност за ангажиране на доказателства, задълженото лице не е ангажирало доказателства в тази насока.

Като правилно и законосъобразно решението на Административен съд - С. град в обжалваната му отхвърлителна част следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК.

По касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. С.

В касационната жалба против отменителната част от решението на Административен съд - С. град се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните оплаквания на касатора всъщност са за допуснато нарушение на материалния закон, свързано с това, че решаващият съд неправилно е приел, че направените разходи за ваучери за храна са законосъобразно извършени, поради което ревизионният акт в частта му за преобразуване на финансовия резултат по чл. 26, т. 1 ЗКПО и определените въз основа на това задължения за корпоративен данък и лихви за забава се явява незаконосъоразен.

Направените оплаквания са неоснователни.

Предвид безспорно установената фактическа обстановка и становищата на страните първоинстанционният съд правилно е определил спорният въпрос дали извършеният разход е свързан с дейността на предприятието и налице ли са условия по чл. 26, т. 1 за преобразуване. Даденият положителен отговор относно свързаност на разхода с дейността на предприятието от страна на административния съд е логически обоснован на фактите по делото, при правилно тълкуване на материалния закон и се споделя изцяло от настоящата съдебна инстанция.

Трудовото законодателство вменява на работодателите чрез нормата на чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ задължително осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. На основание чл. 285, ал. 2 от КТ е приета Наредба № 11/21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (обн., ДВ, бр. 1 от 2006 г.), издадена от Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването. Съгласно чл. 4, ал. 1 от посочената наредба, право на безплатна храна и/или добавки към нея имат работниците и служителите, работещи при условията на специфичен характер и специфична организация на труда, изчерпателно изброени в чл. 2 и то само за дните, когато работят при тези условия. Определено е, че разходите за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея са за сметка на издръжката на предприятието - чл. 6 от Наредба № 11/2005 г.

Съгласно чл. 7 от наредбата, на основата на оценката на риска, работодателят след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд и писмено съгласуване със службата по трудова медицина с писмена заповед определя работниците и служителите, които имат право на безплатна храна и/или добавки към нея. В заповедта се определя видът и стойността на храната и/или добавките към нея.

С оглед на изложеното, разходите за безплатна храна, извършвани по силата на чл. 285 от КТ, по реда и условията, определени в Наредба № 11/2005 г., ще бъдат данъчно признати при наличие на документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО. Същите, във връзка с чл. 11 от ЗКПО, не подлежат на облагане и с данък върху разходите, тъй като са определени като задължителни с нормативен акт.

На практика основният довод на приходния орган за документална необоснованост на извършения разход за ваучери за храна е обстоятелството, че ваучери за храна не са били предоставяне на всички работници и служители в предприятието, предоставяните са били в различен размер, поради което е нарушен чл. 204, т. 2, б. "б. ЗКПО във вр. с чл. 209, ал. 1, т. 1 - 3 същия закон и дефиницията за социални разходи, дадена в § 1, т. 34 от ДР ЗКПО относно понятието "социални разходи, предоставени в натура". По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че тези аргументи са необосновани и при неправилно тълкуване на материалния закон. Този негов извод е логически обоснован и се споделя от настоящата съдебна инстанция.

Обстоятелството, че характерът и условията на организацията на труд в ревизираното дружество са специфични по смисъла на чл. 285 от КТ и на Наредба № 11/2005 г. и то има нормативно установени задължения за предоставяне на работниците и служителите си безплатна храна, е установено по делото с надлежни доказателства - писмени доказателства, свидетелски показания, заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Фактът, че не всички работници и служители са получавали ваучери за храна, или че е налице разлика в стойността на ваучерите между отделните лица, не е обстоятелство, което да променя нормативно установеното задължение за предоставяне на храна и не означава, че направените разходи не попадат под понятието "социални разходи" по смисъла на § 1, т. 34 ДР ЗКПО. При определяне на размера на задълженията по този пункт съдът е съобразил установения от вещото лице размер на ваучерите само по отношение на имащите право на безплатна храна лица, до който размер ревизионният акт е отменен, а за разликата жалбата е отхвърлена като неоснователна.

По същите мотиви жалбата се явява неоснователна относно отменителната част от решение по отношение на установените задължения за данък по чл. 42 ЗДДФЛ и лихви за забава върху сумите за предоставените ваучери за храна.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - С. град в обжалваната му отменителна част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. С. и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Разноски.

От заключителната част на ревизионния акт - л. 65 гръб от първоинстанционното дело, е видно, че общият размер на оспорената част от установените данъчни задължения възлиза общо на 619 021,95 лв. - главници и лихви. От тях жалбата се явява основателна до размер на 417 916,87 лв. главница и лихва, и неоснователна за разликата от 201 105,08 лв.

Съгласно представения по настоящето дело списък с разноски /л. 23/, касаторът "ВИП Секюрити" претендира разноски от 24 025 лв., от които 25 лв. държавна такса и 24 000 лв. адвокатски хонорар. Като доказателства за последния са представени договор за правна защита и съдействие, фактура № 377/17.02.2017 г. и платежно за кредитен превод.

От страна на пълномощника на Д "ОДОП" - гр. С. е направено възражение по чл. 161, ал. 2 ДОПК за адвокатското възнаграждение.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира че на страните следва да бъдат присъдени разноски както следва:

• на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. С. 4 541,05 лв. юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция, определено при условията на чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения;

• на "ВИП Секюрити" - ЕООД като правоприемник на "3 С СОТ"-АД разноски по делото за двете инстанции в размер на 11 811,60 лв. При определяне на дължимите разноски съдът съобрази направеното възражение за прекомерност и че минималният размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция съобразно обжалвания размер на ревизионния акт е 8 720,22 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,