Решение № 2604 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12352/2010 г.

Решение № 2604 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12352/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от "СИРОКО ГРУП" - ООД със седалище в гр. София и адрес на управление: ж. к. "Стрелбище", ул. "Нишава" № 120, ет. 2, ап. 30 чрез чрез процесуалния му представител адв. Илиев касационна жалба срещу решение № 2186 от 30.06.2010 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 355/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2000901282/28.07.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в оспорената част с решение № 1644/25.11.09 г. на и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, ненамирането на доставчиците на декларираните от тях адреси за кореспонденция няма отношение към отразяването на ДДС като задължение към бюджета в техните счетоводства. Начисляването се установява от оборотните ведомости, дневниците за продажбите и подадените справки - декларации. Начисляването на данъка от доставчика не е предпоставка за отказ на правото на данъчен кредит за данъчните периоди през 2007 г. Всички доставчици са внесли начисления ДДС в бюджета. Не се оспорва липсата на начисляване на ДДС от доставчика "ДЕД-03"-ЕООД по 11 бр. фактури, поради невключването им в дневника за продажбите и от доставчика "САБИ"-ЕООД. По отношение на реалността на доставките е установено, че стоките са внесени от доставчиците и митническите декларации са отразени в техните дневници за покупките. Допълнително доказателство е счетоводното отразяване на стоките по стоковите сметки на ревизираното дружество, което обстоятелство не се оспорва от ревизиращите органи. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен РА в обжалваната му част като незаконосъобразен. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Мирчева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София - град е бил РА № 2000901282/28.07.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в оспорената част с решение № 1644/25.11.09 г. на и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Със същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди м. април и м. юни 2005 г. по фактури, издадени от "Марви - НН" - ЕООД в общ размер 5 066.39 лв.; за данъчния период м. април 2006 г. в размер на 20 913.12 лв. по фактури, издадени от "Саби - В" - ЕООД; за данъчния период м. август 2006 г. в размер на 31 285.05 лв. по фактури, издадени от "ДЕД - 03" - ЕООД на основание чл. 6 и чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.); за данъчния период м. януари 2007 г. в размер на 8 810. 21 лв. и за данъчния период м. февруари 2007 г. в размер на 13 010. 32 лв. по фактури, издадени от "Робайна" - ЕООД; за данъчния период м. декември 2007 г. по фактура № 1049/17.12.07 г., издадена от "АРТ - 3000" - ЕООД, в размер на 6 000 лв. на основание чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Предмет на доставките са различни видове стоки, като само по фактурата, издадена от "АРТ - 3000" - ЕООД, предмет на доставката е "маркетингово проучване на пазара и рекламна услуга". За да отхвърли като неоснователна жалбата на "СИРОКО ГРУП" - ООД срещу РА, АС е приел следното: При изслушването му в с. з. вещото лице по назначената ССЕ категорично е заявило, че не е открило и проверило счетоводствата на дружествата- доставчици. С оглед на това следва да се приеме, че начисляването на данъка от тях не е доказано. Наличието на реално осъществени доставки е условие да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит както по отменения, така и по новия ЗДДС. Не са представени доказателства за реално осъществени доставки на стоки и услуги, което обуславя отказа да се признае претендираното от "СИРОКО ГРУП" - ООД право на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. В хода на ревизионното производство при извършените насрещни проверки не е открит нито един от доставчиците на декларираните от тях адреси за кореспонденция, което е пречка за извършване на проверка на техните счетоводни документи с оглед установяване начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) за данъчните периоди 2005 г. и 2006 г., както и реалността на извършените доставки. Доставчиците не са открити и от вещото лице по назначената в съдебното производство ССЕ. То също не е извършило проверка на счетоводствата им. Неоснователен е доводът на касатора, че неоткриването на доставчиците и невъзможността да се проверят счетоводствата им няма отношение към начисляването на данъка, тъй като този факт се установява от дневниците за продажбите и от подадените справки - декларации. Съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 /дневник за покупките и дневник за продажбите/ и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка - декларация. От текста на правната норма е видно, че предпоставките, при които следва да се приеме, че е налице начисляване на данъка при доставчика са предвидени кумулативно и наред с отразяването в регистрите по чл. 104 и в справката-декларация се изисква и отразяване на данъка в счетоводството като задължение към бюджета. Това отразяване в счетоводството няма как да бъде установено по друг начин освен чрез проверка на счетоводните документи на доставчика в неговото счетоводство с цел да се установи осчетоводяването на данъка в специалните счетоводни сметки - 4532, 701, 401 и др. Внасянето на резултата за периода в бюджета не е основание за признаване на правото на данъчен кредит. Неоснователен е и доводът, че начисляването на данъка е преценявано от съда като предпоставка за признаване правото на данъчен кредит и по отношение на доставчиците "Робайна" - ЕООД и "АРТ - 3000" - ЕООД. Фактурите, издадени от тези доставчици, са обсъдени отделно на стр. 5 от решението и е прието, че не са доказани реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и на осн. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. По отношение реалността на доставките не са представени доказателства както от доставчиците в хода на ревизията, тъй като същите не са открити на декларираните от тях адреси за кореспонденция, така и от страна на жалбоподателя. За доказване на своите твърдения, че стоките по фактурите /без фактура № 1049/17.12.07 г., издадена от "АРТ - 3000" - ЕООД/ са от внос, следваше да се представят по делото митническите декларации за внос; следваше да се извърши проверка на стоковите сметки на доставчиците, по които да се установи, че стоките са заведени; да се проследи тяхното изписване и техните продажби по всички фактури за продажбите им, издадени на различни получатели. Необходимо е да се докаже къде се съхраняват от доставчиците стоките и по какъв начин е станало тяхното предаване и приемане от съответния доставчик на жалбоподателя, както и тяхното транспортиране до неговия склад. Обстоятелството, че стоките са заведени в счетоводството на жалбоподателя не установява основния спорен по делото въпрос, а именно, че същите са получени именно от доставчиците, посочени във фактурите. По отношение на услугата - предмет на фактура № 1049/17.12.07 г., издадена от "АРТ - 3000" - ЕООД, не са представени каквито и да било доказателства за това какво маркетингово проучване е възложено; за пазара на какви стоки; за каква рекламна услуга става въпрос; за това, че тези услуги са извършени от "АРТ - 3000" - ЕООД. С оглед на изложеното, решението на АС - София - град като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено с първоинстанционното решение, а разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК не предвижда възможност за присъждането му във всяка инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение