Решение № 145 от 27.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 527/2018 г.

Решение № 145 от 27.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 527/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. Н. чрез адв. К. Т. от САК срещу решение № 8086 от 01.12.2017 г по в. гр. дело № 10172/2017 г. на Софийски градски съд, с което в трудов спор е потвърдено решение от 28.06.2013 г по гр. д № 6863/2017 г на Софийски районен съд. Отхвърлени са исковете на настоящата жалбоподателка по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ за отмяна на предприето от работодателя уволнение без предизвестие със Заповед № 103-463/29.11.2016 г и обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за посочени в исковата молба периоди, след като нейното трудово правоотношение като помощник -директор АСД при 133 СУ "А. С. Пушкин" [населено място] е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, вр. чл. 215, ал. 4 ЗПУО . Трудовото правоотношение с училището е възникнало на 22.04.2013 г, заварено е от новия закон и съгласно допълнително споразумение от 17.04.2014 г е безсрочно, като ищцата е отговаряла на изискванията на действащия тогава чл. 40, ал. 4, предл. първо ЗНП за заемане на длъжността. Ищцата е била осъждана на "пробация"за шестмесечен срок и престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, като деянието е осъществено за периода 23.06.2006-15.01.2007 г. Присъдата е влязла в сила на 25.11.2009 г и при постъпване на работа в ответното училище, съгласно представеното свидетелство за съдимост, ищцата е била неосъждана - предвид настъпила реабилитация по право. След влизането в сила на ЗПУО, с доклад от 29.11.2016 г Н. е уведомила директора на училището за фактите, като е изтъкнала и това, че по нейно виждане съобразно чл. 215 ЗПУО губи реабилитацията, заличила осъждането. Тогава работодателят е издал оспорваната заповед за уволнение. Въззивният съд е приел посоченото от работодателя основание чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ за законно упражнено, предвид влизането в сила на основание за прекратяване, което не елиминира качеството на ищцата на осъждано лице, засяга нейното правоотношение и доколкото липсват доказателства, че при нея е настъпила абсолютна реабилитация по право. Съгласно влезлият в сила закон, длъжността на ищцата е на педагогически специалист и както изрично е посочено в нормата, не може да се заема от лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. Софийски градски съд на свой ред е изтъкнал, че наличието на фактическото основание за прекратяване по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ позволява уволнение във всеки един момент, докато това основание обективно е налице и е без значение, че нормата не е била в сила към момента на сключване на трудовия договор, или че вече е била в сила към момента на сключване на допълнителното споразумение. Въззивният съд е отхвърлил довода, основан на чл. 88а, ал. 1 от НК, тъй като е приел за недоказано обстоятелството кога и дали ищцата е изтърпяла наложеното наказание пробация, което обстоятелство е квалифицирал като абсолютна предпоставка за да се установи срокът, водещ до заличаване на последиците при този вид реабилитация. Посочил е също така доказателствената тежест на ищцата за горното обстоятелство. Съображенията за недоказаност на предпоставките по чл. 88а, ал. 1 НК не са възприети от съдия-докладчика по въззивното делото, изразил особено мнение. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на правото на справедлив процес, поради игнорирането на последиците при настъпила пълна реабилитация по право (чл. 88а НК). След приемането на ЗПУО работодателят не е прекратил трудовия договор, а е сключил допълнително споразумение като е счел, че ищцата отговаря на законовите изисквания. Промяната на същите е само занапред и работодателят незаконосъобразно е прибегнал до посоченото в заповедта основание. Ищцата има право на обезщетение, тъй като е останала без работа. Претендират се разноски Постъпил е отговор от ответника 133 СУ "А. С. Пушкин" [населено място], чрез пълномощник адв. Я. Я. Оспорват се наведените в жалбата оплаквания. Директорът е узнал за обстоятелствата, при които ищцата не може да изпълнява длъжността си, предвид доклада от 29.11.2016 г. с който са заявени и след като ги е узнал, е приложен закона. Претендират се разноски С определение № 503 от 22.06.2018 г на ВКС ІІІ г. о касационната жалба е допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса за прекратяване на трудовите правоотношения с оглед разпоредбата на чл. 215, ал. 1 ЗПУО при заварено положение с педагогически специалисти, ако лицето е напълно реабилитирано към момента на влизане в сила на посочената разпоредба, по кой ред следва да се прекрати ТПО и следва ли да се прекратява. Основание за допускане до касационно обжалване по този въпрос е и необходимостта да се съобрази действието на § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗПУО спрямо лица, имали право да заемат длъжности на педагогически специалисти до приемането и влизането в сила на прекратено на основание по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, вр. чл. 215, ал. 4 ЗПУО . По поставения правен въпрос Върховен касационен съд, ІІІ г. о изтъква следното: При основанието по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, вр. чл. 215, ал. 4 ЗПУО , както и при останалите нововъведени след 2003 г с допълнения и изменения на чл. 330, ал. 2 от Кодекса на труда основания по т. 7 - т. 11 КТ, се касае същевременно за право и задължение за работодателя да прекрати трудовото правоотношение, тъй при посочените в тези норми обстоятелства, без оглед на това дали са настъпили преди или след възникване на трудовото правоотношение, законодателят императивно счита продължаването му за нетърпимо. В досегашната практика на ВКС по трудови спорове и в отговор на правен въпрос безпротиворечиво е изведена общата характеристика на горните прекратителни основания, към които несъмнено се числи и чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, вр. чл. 215, ал. 4 ЗПУО, като въведени в публичен интерес, свеждащи се до обективен факт на несъвместимост при задължение за работодателя да я съобрази, с оглед действието на закона спрямо заварените трудови правоотношения включително (решение № 704 от 09.12.2010 г по гр. д № 216/2010 г ІІІ г. о, реш. № 46 от 04.07.2011 г по гр. д № 16/2010 г ІV г. о и реш. № 146 от 17.05.2016 г по гр. д № 298/2016 г І. г. о, постановени по реда на чл. 290 ГПК ) Продиктувано от публичния интерес, даденото нормативно разрешение, предмет на първична уредба в ЗПУО и съответстващите изменения в Кодекса на труда, е израз на държавната образователна политика в областта на предучилищното и училищно възпитание с оглед правото по чл. 53, ал. 1 от Конституцията. Съгласно мотивите към законопроекта, фокусът в него е върху развитието на личността на детето при завишаване на отговорностите както на държавата, така и на участниците в образователния процес. Разрешения, следващи от изискването за чисто съдебно минало на длъжностите в образованието не са в конфликт със закрепеното в чл. 48 от Конституцията на РБ право на труд и избор на професия, макар да го ограничават. Действащата законодателна уредба дефинира образованието като национален приоритет, вписва я в целите на ЕС, залегнали в Стратегия "Европа -2020" на ЕК и на приетата "Национална стратегия за развитие на педагогическите кадри", предвид споделяната голяма обществена отговорност за формирането и развитието на младото поколение, високият обществен статус и утвърждаване ролята на педагогическите кадри като ключов фактор в едно общество, основано на знанието. Несъмнено при всички педагогически длъжности се касае за дейност, налагаща изисквания за високи морални качества включващи зачитане на правовия ред в държавата, предвид което изискването за чисто съдебно минало се явява адекватно за постигане на легитимната цел, без да я надхвърля - осигуряване на образование при максимална обезпеченост за нравствените устои на упражняващите съответната дейност лица. Тези съображения кореспондират с мотивите на КС на РБ по Р № 17 от 18.06.1998 г. по к. д № 15/98 г касателно въведените още с текста на чл. 40, ал. 4 от ЗНП ограничения и императивни забрани по въпроса дали е противоконституционно същите да засягат само част от педагогическите длъжности. До приемането на изменението в чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ несъвместимостта за заемане на определените длъжности, следваща от чл. 40, ал. 4, предл. първо ЗНП водеше до прилагане на прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ (реш. № 38 от 14.02.2013 г по гр. д № 269/2012 г ІV г. о на ВКС) поради липса на изрична уредба в КТ. Като изричен законов текст, основанието чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, вр. чл. 215, ал. 4 ЗПУО е извикано от необходимостта да уредят с прекратяване именно съществуващите, вече възникнали трудови отношения за педагогическите длъжности (занапред възникването им вече се препятства от императивни норми); при това да се уредят на систематичното им място и по начин, който кореспондира с обективното и повелително естеството на основанието. Нормативна уредба с подобно съдържание и незабавно действие, придаваща правна значимост на факти, които до нейното приемане не са имали същото значение, не представлява " обратна сила на нормативен акт " по смисъла на чл. 14 ЗНА и не е пример за ретроактивно действие на закон. Същевременно характерът на самото действие на закона, свързано с несъвместимост за заемане на определени длъжности, е занапред ограничително, а спрямо съществуващи трудови правоотношения поражда задължението на работодателя да ги прекрати незабавно. Противното би означавало лица, които в еднаква степен не отговарят на императивни изисквания за заемане на длъжност, установени в публичен интерес, да бъдат третирани различно, в нарушение на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБ. Поради това прилагането на прекратителното основание по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ е изключено е приложното поле на § 27, ал. 1 ПЗР на ЗПУО, според която норма лице, което към влизане в сила на закона заема длъжност на педагогически специалист, запазва трудовото си правоотношение, ако е имало право да заема съответната длъжност към момента на възникване на правоотношението. Преходното правило се отнася до други условия които последващият закон изменя (в чл. 213 и сл. ЗПУО), т. е условия извън постановената от новия закон разширена по обем несъвместимост за заемане на педагогически длъжности, съответно ограничава упражняването на правото на работодателя да прекрати трудовото отношение на други безвиновни основания. Несъвместимостта при педагогически длъжности на плоскостта на съдебното минало обаче не засяга заварените случаи на настъпила реабилитация по чл. 88а НК. Правното действие на вече настъпила абсолютна реабилитация не е отречено с никоя норма на пакета законови изменения, с които законодателно са въведени по-строги изисквания за заемане на педагогически длъжности в системата на образованието, заедно с прекратително основание по чл. 330, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда засягащо всички заемащи педагогическа длъжност лица. Подобно отричане не може да бъде изведено и по тълкувателен път. С въвеждането на института на пълната(абсолютна) реабилитация по право в чл. 88а НК, при предпоставките на тази норма, освен ако не са налице изчерпателно посочените с нея изключения, законодателят изключва условието на чл. 85, ал. 1, предл. второ НК относно възможността "в някое отношение" със закон (или указ) да е установено противното. Тази невъзможност за ограничаване последиците на реабилитацията по чл. 88а НК, отличава т. нар. непълна реабилитация от абсолютната. Именно непълната реабилитация, посочена в чл. 85, ал. 1 НК с легалния термин "реабилитация"и уредена в двете нейни разновидности: реабилитация по право (чл. 86, ал. 1 НК) и по съдебен ред (чл. 87 НК) има предвид и нормата на чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО при употребата на същото понятие, а не повелените в чл. 88а, ал. 1 НК правни последици. Нормата на чл. 88а, ал. 1 предл. последно НК не допуска незачитане от друг закон или указ на предпоставките, засягащи този вид реабилитация по право, установен при реформата на института през 1982 г, с изключение на лицата, осъдени за посочените в чл. 88а, ал. 5 НК престъпления, включително не допуска преуреждане на отношения, възникнали с участие на лицето като неосъждано в резултат на пълната му реабилитация по право.