Решение № 1540 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7545/2017 г.

Решение № 1540 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7545/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 12.05.2017 г. по адм. д. № 571/2016 г. Старозагорският административен съд е отхвърлил жалбата на Д. В. И. срещу заповед № 10-00-2054 от 3.10.2016 г. на кмета на община С. З. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба кметът на община С. З. я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Старозагорския административен съд заповед на кмета на община С. З. е наредено премахване на незаконен строеж: "Стопанска постройка с площ 100 кв. м., с височина от 1.5. до 2.30 м.", собственост на Д. И. Старозагорският административен съд е приел, че е налице незаконен строеж поради липса на разрешение за строеж. Приел е, че строежът е изпълнен около 1980 г. и не е търпим по правилата на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ, тъй като не е допустим по действащите устройствени планове към момента на изграждането му и по сега действащия закон с оглед на това, че е изграден на регулационната линия със съседен имот в нарушение на законовите и строителни правила и норми. При постановяване на решението Старозагорският административен съд не е допуснал нарушение на закона. Процесният строеж е индивидуализиран в мотивите на оспорената заповед и събраните в административното производство доказателства по вид, предназначение и размери. Тези обстоятелства са потвърдени и със заключение на техническа експертиза, приета в съдебното производство. Налице е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Като постройка на допълващото застрояване, за изграждането й се изисква разрешение за строеж. Такова не е издадено, поради което строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Законосъобразни и обосновани са изводите на административен съд С. З. за това, че строежът не е търпим по правилата на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ. За да приеме, че строежът е изграден около 1980 г., Старозагорският административен съд е обсъдил задълбочено и обстойно събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изводите му се подкрепят от същите. Процесният строеж не е идентичен с този, изграден около 1940 г. и преустроен в последствие в жилищна сграда и стопанска постройка. Към момента на издаването на заповедта този строеж представлява масивна стопанска сграда, която не е предмет на премахване като незаконен строеж. Процесната сграда е паянтова стопанска постройка, изградена на регулационната линия със съседен имот. Обосновано и законосъобразно Административен съд С. З. е приел, че строежът не е търпим по правилата на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Сгради на допълващо застрояване са били допустими по устройствените планове както при действието на ЗТСУ (отм.), така и при действието на ЗУТ. Процесната постройка има такъв характер. Този вид постройки, макар и допустими по устройствените планове, следва да бъдат изградени съгласно правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа или към този момент. По време на извършването на строежа е било необходимо сградата на допълващото застрояване на бъде разположена на определено отстояние от регулационната линия. За да бъде разположена на регулационната линия е било необходимо съгласие на собственика на съседния имот или сградата да покрива калкан на съществуваща в съседния имот сграда на допълващото застрояване. Тези нормативни изисквания не са налице по отношение на процесния строеж. Не са налице изискванията за отстояние от регулационната линия или разполагането на същата съгласно нормативите и правилата на ЗУТ. Старозагорският административен съд е изложил подробни мотиви в тази насока, които се подкрепят напълно от настоящата инстанция. Решението на Административен съд С. З. е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Д. В. И. слева да бъде осъдена да заплати на община С. З. разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лв. юрисконсутско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2 АПК