Решение № 1686 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13386/2011 г.

Решение № 1686 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13386/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация, подадена против решение № 11097/10.08.2011 г. по адм. дело № 12884/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, в частта му, в която е отменено решение № 180/30.07.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) досежно дадени предписания на Министерството на правосъдието за предприемане на действия по осигуряване на необходимите бюджетни средства за извършване на капиталови разходи за привеждане на съдебната палата в гр. Габрово в съответствие с архитектурните стандарти за достъпна среда. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по жалбата, Филип Иванов Датков, от гр. Габрово и Министерството на правосъдието считат същата за неоснователна. Останалите ответници не изразяват становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предметът на касационен контрол е детерминиран до съдебното решение в частта му, с която е отменено задължителното предписание на КЗД за осигуряване на финансови средства от Министерството на правосъдието за привеждане на съдебната палата в гр. Габрово в съответствие с архитектурните стандарти за достъпна среда. За да постанови този резултат, съдът е приел, че дефинирането на вида строителни дейности, които е необходимо да бъдат извършени определят задължения субект. Отбелязал е, че средствата, необходими за строителство и основен ремонт на сградите - публична държавна собственост, предоставени за ползване от съдебните органи, се осигуряват от бюджета на Министерството на правосъдието, а по аргумент за противното средствата, необходими за текущ ремонт, се осигуряват от бюджета на съдебната власт, отговорен за който е Висшия съдебен съвет. По делото е установено, че тоалетните помещения в сградата на съдебната палата на гр. Габрово не са адаптирани към нуждите на хората с увреждания, а в реализиралото се административно производство не са конституирани като страни Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет с оглед изясняване отговорния субект и пълноценна защита на неговите интереси като задължено лице в производството по дадените предписания за достъпна среда. Решението е правилно. Определянето на вида дейности, които да осигурят изпълнението на законовото задължение по § 6 от Закона за интеграция на хората с увреждания предопределя задължения субект. Комисията за защита от дискриминация не е събрала доказателства в тази насока и е постановила акта си без да установи кой е надлежния субект за осигуряване на финансовите средства за привеждането на процесните тоалетни помещения към изискването на Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Несъбирането на необходимите доказателства и постановяването на решение, с което на Министерството на правосъдието е дадено задължително предписание, без то да е информирано за образуваното производство и да е участвало в него под каквато и да било форма, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Налице е накърнено право на защита и нарушение на принципа за равенство на страните в административното производство - чл. 8 от АПК. Съобразявайки допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неточното прилагане на материалноправните разпоредби, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил правилно решението, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника Филип Иванов Датков разноски, които съобразно доказателствата в тази насока - автобусни билети за ползван обществен транспорт в деня на съдебното заседание по маршрута Габрово - София и обратно възлизат на сумата от 34.00 лева. В тежест на касатора следва да бъдат поставени и заявените от процесуалния представител на Министерството на правосъдието разноски, които настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд определя под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,