Решение № 10203 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4865/2024 г.

Производство по чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 314, ал.7 и чл. 323 ЗСВ. Образувано е по жалба на Д. С. В., съдия в Районен съд Пловдив,понастоящем командирован в РС -Кърджали срещу решение по т.4 от протокол 10 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет,изпълняваща функциите на ВСС, проведено на 12.03.2024 г. и потвърдената с него заповед 589 / 29.03.2023 г. на административния ръководител председател на Районен съд Пловдив за наложено дисциплинарно наказание забележка , по чл. 308, ал.1, т.1 ЗСВ. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона основания по чл. 146, т.3, т.4 и т.5 АПК.Подробно са развити доводи за липсата на забава при насрочването на делата към датата на издаване на заповедите за образуване на дисциплинарно производство, както и обстоятелството, че спрямо жалбоподателя са били образувани четири други дисциплинарни производства, по които същият е влагал усилия и време за подготовка на защитата си. Посочен е факта на висока лична натовареност на жалбоподателя, както и висока натовареност на органа на съдебна власт, в която той работи, съчетано с липсата на организация на работата в отделението чрез непредоставяне своевременно на графици за насрочване на откритите съдебни заседания. Като процесуално нарушение сочи непризоваването си най-малкото една седмица преди изслушване и даване на обяснение- чл.56 ал.3 ГПК. В съдебно заседание лично и чрез адв. Стефанова поддържа предявената жалба и изразява допълнителни съображения в нейна подкрепа. Претендира разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Ответникът по жалбата, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Арсов изразява становище за неоснователност на същата. Заинтересованата страна, изпълняващ функциите административен ръководител на Районен съд Пловдив не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на оспорения акт съгласно чл. 168 АПК е основателна. По делото е установено, че със заповед 589 / 29.03.2023 г. административният ръководител председателят на Районен съд Пловдив е наложил на Д. С. В., съдия в Районен съд Пловдив дисциплинарно наказание забележка за извършени нарушения по чл. 307, ал.3, т.2 вр. с ал.2, вр. с ал.1 от Закона за съдебната власт бездействия, довели до неоправдано забавяне на производството по по общо дванадесет граждански дела по описа на Районен съд Пловдив,по които съдия В. неоправдано е забавил насрочването им в открито съдебно заседание за периоди от два месеца и десет дни до десет месеца. Фактическите констатации в оспорената заповед са следните :Със заповед 408/01.03.2023г на административния ръководител на РС-Пловдив е образувано дисциплинарно производство срещу съдия Д. В. за извършени нарушения по чл.307 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 ЗСВ- действия или бездействия, довели до неоправдано забавяне на производството по гр.д. 3468/2021 и 2941/2022 по описа на РС-Пловдив.Същата е връчена на В. на 01.03.2023г,като той е поканен на изслушване на основание чл.313 ал.1 ЗСВ на дата 07.03.2023г,на което не се е явил. Със заповед 445/07.03.2023г на административния ръководител на РС-Пловдив е образувано дисциплинарно производство срещу съдия Д. В. за извършени нарушения по чл.307 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 ЗСВ- действия или бездействия, довели до неоправдано забавяне на производството по гр.д. 11926/2022,9002/2022, 10334/2022, 12195/2022г,3410/2022г,10665/2022, 9254/2022г, и 11870/2022 по описа на РС-Пловдив.Същата е връчена на В. на 07.03.2023г,като той е поканен на изслушване на основание чл.313 ал.1 ЗСВ на дата 10.03.2023г,на което не се е явил. Със заповед 454/10.03.2023г на административния ръководител на РС-Пловдив е образувано дисциплинарно производство срещу съдия Д. В. за извършени нарушения по чл.307 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 ЗСВ- действия или бездействия, довели до неоправдано забавяне на производството по гр.д. 5348/2022 и 8778/2022 по описа на РС-Пловдив.Същата е връчена на В. на 10.03.2023г,като той е поканен на изслушване на основание чл.313 ал.1 ЗСВ на дата 15.03.2023г,на което не се е явил. Със заповед 487/15.03.2023г на административния ръководител на РС-Пловдив образуваните със заповеди 408/01.03.2023г,445/10.03.2023г и 454/15.03.2023г дисциплинарни производства срещу съдия Д. В. са обединени в едно дисциплинарно производство.Същата е връчена на В. на 15.03.2023г, като той е поканен на изслушване на основание чл.313 ал.1 ЗСВ на дата 27.03.2023г, на което не се е явил. Със заповед 589/29.03.2023г на административния ръководител на РС-Пловдив на съдия Д. В. за извършени нарушения по чл.307 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 ЗСВ- действия или бездействия, довели до неоправдано забавяне на производството по гр.д. 3468/2021 с предмет делба и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба десет месеца ; 2941/2022 с предмет иск за договорно задължение и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба осем месеца и двадесет дни ; 11926/2022г с предмет производство по ЗГР и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба два месеца и половина; 9002/2022г с предмет производство по ЗГР и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба четири месеца;10334/2022 с предмет производство по ЗГР и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба четири месеца; 12195/2022 с предмет производство по ЗГР и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба два месеца и половина; 3410/2022 с предмет производство по съставяне на акт за смърт, и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба три месеца и половина; 11665/2022 с предмет производство по ЗГР и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба два месеца и десет дни;9254/2022 с предмет производство по ЗГР и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба четири месеца;11870/2022 с предмет производство по ЗГР и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба три месеца;5348/2022 с предмет производство по КЗ и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба седем месеца;8778/2022 с предмет производство по ЗН и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба пет месеца, е наложено наказание забележка на основание чл.308 ал.1 т.1 ЗСВ. При отчитане натовареността на съдия В. дисциплинарнонаказващият орган е направил сравнение на количествения показател брой дела, разглеждани от него с останалите съдии от районния съд, разглеждащи делбени дела в Гражданско отделение .Приел е, че жалбоподателят В. е малко над средно натоварените съдии в РС-Пловдив, като същевременно е бил подпомаган от съдебен помощник по изготвянето на проекти по 371 бр. заповедни производства. Като отегчаващи обстоятелства е изтъкнал липсата на критично отношение към допуснатото забавяне на делата, както и обстоятелството, че В. не променя подхода на забавяне на делата, нито показва ,че ще промени организацията си на работа и ще разгледа своевременно разпределените му дела. При потвърждаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание горестоящият дисциплинарнонаказващ орган е спазил административно-производствените правила и е изложил мотиви, съдържащи се в доклада на Комисията за Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. В проведения дебат в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет не е бил обсъден важният въпрос за съответствието на наложеното наказание с оглед тежестта на извършеното нарушение. Въпреки че единственото изказване по предложения проект на решение от Комисията за Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е било на председателя на ВКС- госпожа Галина Захарова, която е обосновала вота си против, при проведеното гласуване с 8 на три гласа е взето предложеното решение от ресорната комисия за потвърждаване на наложеното на В. наказание. Очевидно мнозинството в дисциплинарно наказващия орган е възприело констатациите в доклада на комисията, че за допуснатото просрочие по дванадесет граждански дела наказанието забележка е съответстващо, приемайки че забавянето е за период от два до осем месеца, като продължителният период на бездействие, липсата на обективни причини ,довели до невъзможност да се спазват процесуалните срокове с оглед служебната ангажираност на съдията за изпълнение на служебните задължения в разумен срок . Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя изводите на дисциплинарнонаказващия орган. На първо място следва да се отбележи, че заповед 589 / 29.03.2023 г. на административния ръководител на Районен съд Пловдив е издадена от компетентен орган при спазване на установените процесуални правила по отношение на срока за образуване на дисциплинарно производство- чл.310 ЗСВ, в това число и досежно гарантиране правото на жалбоподателя В. да бъде изслушан и да се приемат писмените му възражения съгласно чл.313 ал.1 ЗСВ. Тезата на жалбоподателя, че сроковете, посочени в трите броя заповеди на административния ръководител на РС Пловдив ,с които съдия В. е поканен да даде писмени възражения или да бъде изслушан са по кратки от 7 дни, поради което и е нарушено правото му на защита, е неоснователна. Посочената в жалбата разпоредба на чл.56 ал.3/очевидно от/ ГПК ,за да бъде приложима в производството по реда на чл.144 от АПК би била приложима единствено ако нямаше изричен текст в АПК, който касае срокът, предоставен на страната в административното производство да бъде изслушана -чл.34 ал.3 АПК. Идеята за бързина в административния процес е наложила срокът, който се предоставя на страната в административното производство, за да бъде тя изслушана и да даде писмените си възражения, да бъде не по дълъг от 7 дни, което в случая е спазено от административния ръководител. Действително макар и хронологично последователно издадените заповеди са предоставили право на съдия В. по чл.313 ал.1 ЗСВ, което той не е упражнил по собствена воля. В последствие правото на защита на жалбоподателя е реализирано пълноценно , както пред комисията Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет,която е провела няколко заседания по случая с присъствието на В. и на упълномощения му процесуален представител, а също така същото е реализирано и в съдебното производство, в което е дадена възможност на страната да упражни същото изцяло. В рамките на производството по реда на чл.314 ал.1 ЗСВ, СК на ВСС е събрала писмени доказателства, които са подлежали на обсъждане в рамките на дискусиите в ресорната комисия, а в последствие и при приемане на оспореното понастоящем решение. От тях се установява, че със заповед 408/01.03.2023г на административния ръководител на РС-Пловдив е образувано дисциплинарно производство срещу съдия Д. В. за извършени нарушения по чл.307 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 ЗСВ- действия или бездействия,довели до неоправдано забавяне на производството по гр.д. 3468/2021 и 2941/2022 по описа на РС-Пловдив.Проверката, извършена от зам-председателя на ПРС установила, че гр.д. 3468/2021г с предмет делба на три жилищни имота е образувано на 23.02.2021г,като след развило се производство по отстраняване на нередовности, като отговорът на исковата молба бил връчен на дата 29.04.2022г,а насрочването на делото в първо съдебно заседание е станало с определение от 25.02.2023г,т.е това е станало преди образуването на дисциплинарното производство със заповед от 01.03.2023г.Досежно второто гр.д. 2941/2022г отговорът на исковата молба е депозиран на 09.06.2022г,а насрочването в открито съдебно заседание е станало с определение от 02.03.2023г..Със заповед 445/07.03.2023г на административния ръководител на РС-Пловдив е образувано дисциплинарно производство срещу съдия Д. В. за извършени нарушения по чл.307 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 ЗСВ- действия или бездействия, довели до неоправдано забавяне на производството по гр.д. 11926/2022,9002/2022, 10334/2022, 12195/2022г,3410/2022г,10665/2022, 9254/2022г, и 11870/2022 по описа на РС-Пловдив.Причина за издаването на процесната заповед било обстоятелството, че председателят на ПРС констатирал, че на дата 06.03.2023г В. бил насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание 22 граждански дела, всички с предмет ЗГР. Предвид необичайно високия брой на дела от този вид била изискана и справка от завеждащ служба гражданско отделение. Тя констатира, че гр.д. 11926/2022г с предмет производство по ЗГР е налице забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба два месеца и половина; гр.д. 9002/2022г с предмет производство по ЗГР е налице забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба четири месеца; гр.д. 10334/2022 с предмет производство по ЗГР е налице забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба три месеца и половина; гр.д. 12195/2022 с предмет производство по ЗГР е налице забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба два месеца и половина; гр.д. 3410/2022 с предмет производство по съставяне на акт за смърт, е налице забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба три месеца и половина; гр.д. 11665/2022 с предмет производство по ЗГР е налице забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба два месеца и десет дни; гр.д. 9254/2022 с предмет производство по ЗГР е налице забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба четири месеца; гр.д. 11870/2022 с предмет производство по ЗГР е налице забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба три месеца; гр.д.5348/2022 с предмет производство по КЗ и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба седем месеца- насрочването е извършено на 07.03.2023г/ това дело е сравнявано с друго подобно дело при друг съдия докладчик- заместник председател на съда ,където сходното дело е било насрочено един ден след постъпване на отговора на исковата молба/; и за гр.д. 8778/2022 с предмет производство по ЗН и забава при насрочване на открито съдебно заседание след постъпване на отговор на исковата молба пет месеца, като определението за насрочване е станало на дата 07.03.2023г. Със заповед 454/10.03.2023г на административния ръководител на РС-Пловдив е образувано дисциплинарно производство срещу съдия Д. В. за извършени нарушения по чл.307 ал.3 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 ЗСВ- действия или бездействия, довели до неоправдано забавяне на производството по гр.д. 5348/2022 и 8778/2022 по описа на РС-Пловдив. Със заповед 487/15.03.2023г на административния ръководител на РС-Пловдив образуваните със заповеди 408/01.03.2023г,445/10.03.2023г и 454/15.03.2023г дисциплинарни производства срещу съдия Д. В. са обединени в едно дисциплинарно производство.Няма спор, че председателят на РС-Пловдив със своя заповед е утвърдил времеви стандарти за разглеждане, насрочване и приключване на гражданските и наказателните производства в съда, като същите са доведени до знанието на съдиите. В тях е въведен стандарт от пет работни дни след изтичане на срока за отговор на исковата молба за постановяване на определение по чл.140 от ГПК. Спрямо В. е издадена заповед 1951/04.10.2021г на административния ръководител на РС-Пловдив, с която му е указано да спазва установените Времеви стандарти. Видно от графиците за месеците юни/ предоставен на съставите на 10.03.2022г/ ,юли/ предоставен на 11.04.2022г/,август/ предоставен на 04.07.2022/ ,септември/ предоставен на 12.05.2022г/,октомври/ предоставен на 06.06.2022/ ,ноември/предоставен на 07.07.2022г/,декември 2022г/предоставен на 19.09.2022г/ ,януари 2023/ предоставен на 12.10.2022г/ ,февруари 2023/предоставен на 04.11.2022/ В. като съдия ръководещ IV гр.с. е имал на разположение по шест броя зали през месец юни,три броя зали през месец юли, един брой зала за месец август, пет броя зали за месец септември,шест броя зали за месец октомври,шест броя зали за месец ноември,четири броя зали за месец декември,пет броя зали за месец януари 2023г,шест броя зали за месец февруари 2023г.Очевидно е,че за 29 състава в гражданско и брачно отделение са определени 5 броя съдебни зали за провеждане на съдебните заседания на ден, които са разделени по половин работен ден на всеки състав. От справката за дейността на IV гр.с./ стр.148/ се установява, че за 2022г В. е свършил общо 712 броя граждански дела, като по 24 от тях има забава над един месец, но няма забава по нито едно от тях над три месеца. От следващата справка е видно, че В. е заседавал през всичките си заседателни дни в периода юни 2022-декември 2022г,освен в дните, в които е бил в законоустановен отпуск. Представени са и уведомления от В. до председателя и заместник председателя на ПРС от дата 17.09.2021г,с което същият моли да му бъде предоставен график на съдебните заседания за месец декември 2021г,тъй като всички заседателни дни за октомври и ноември са запълнени и не разполага с наличен заседателен ден, в който да насрочи дело по реда на чл.140 от ГПК или пък да отсрочи дело от открито съдебно заседание. Представени са и определения от 29.06.2022г,в които се констатира идентичен проблем в организацията на работа в съда. Очевидно е, че отношенията в колектива на РС-Пловдив са били обтегнати, с оглед наличната заповед на председателя на съда 588/29.03.2023г,представените обяснения на В. и командировъчна заповед за явяването му пред друго дисциплинарно дело пред СК на ВСС. От решение от 23.05.2022г на главния инспектор на Инспектората на ВСС при разглеждане на постъпилото възражение от съдия В. срещу Акт за резултати от извършена проверка в РС-Пловдив, се установява,че е отменен акта ,в частта относно констатацията в табличен вид на стр.83 ред втори от акта, като заличава целия ред, изменен е акта досежно страница 19 ред 5 колона трета и колона седма, като колона решени гр.д. става 168 и колона общо свършени дела става 717.Изводът,който е направен е, че няма забавяния по делата, разглеждани от В., като това се отнася в това число и за разглеждания понастоящем период. От справката за образувани дисциплинарни дела срещу съдия В. се установява, че преди разглежданото дисциплинарно производство има образувани още 3 броя дисциплинарни дела, които са решени. Служебно известно е на състава на съда, че по всички дисциплинарни дела включително и след съдебно оспорване спрямо В. не е наложено дисциплинарно наказание. От януари 2022 до март 2023г В. е ползвал 5 работни дни болнични поради общо заболяване и 32 дни платен годишен отпуск. От извлечение от протокол 16 от заседанието на комисия Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВВС ,проведено на 18.09.2023г се установява от изложението на административния ръководител на РС-Пловдив, че практиката през три месеца да се изготвят графици за съдебните заседания, с посочване на заседателните дни и зали през съответния месец на годината е свързана с дисциплиниране на съдиите в гражданско отделение, за да не насрочват те делата си за по дълъг срок. Причина за това е добрата практика на наказателното отделение на РС-Пловдив, възприета от него като начин за дисциплиниране на съдиите в РС-Асеновград, когато той е станал председател там и е наблюдавал, че те при график за по -голям срок/година/ отлагали делата далеч напред във времето. Така той въвел подобна практика и в РС-Пловдив- гражданско отделение, когато станал административен ръководител на този съд. Самата комисия в проекта си за решение, въз основа на събраните справки от РС-Пловдив е приела, че действителната натовареност по постъпили дела на съдия В. е 59,17 дела месечно за 2022г,която не е по висока от средната натовареност на останалите му трима колеги, разглеждащи делбени дела. Натовареността му по свършени дела средно месечно е 81,08,която е по висока от останалите трима, натовареността по свършени дела е 58,92 дела, която е по висока от двама от колегите му и по ниска от третия колега. Приел е извод, че В. има натовареност сходна с тези на останалите трима колеги, разглеждащи делбени дела. Не е прието възражението на В., че е бил в обективна невъзможност да насрочи своевременно процесните граждански дела, поради лоша организация, свързана с графиците за дела за разглеждане в открито съдебно заседание. За да потвърди оспорената пред нея заповед 589 / 29.03.2023 г. на административния ръководител на Районен съд Пловдив, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е редуцирала фактическия състав на нарушението до проявеното бездействие, приемайки имплицитно, че за нарушението изразено чрез действие не се следва наказание. В рамките на съдебното производство бяха събрани допълнителни писмени доказателства- справки от администрацията на РС-Пловдив, които установяват общия брой дела на разглеждане в състава на В.. Представени са и са приети съдебните актове, постановени по жалби на В. против инициирани от административния ръководител на РС-Пловдив дисциплинарни производства- общо четири броя. Прието е и в заверен вид надлежен превод на решение на Комитета на Министрите на Съвета на Европа. От атестационния формуляр на Д. В. се установява, че в периода 01.07.2020-02.04.2023г е разгледал общо 2367 дела, като постъпилите дела са общо 2150,а свършените дела са 2152,като в периода няма забава над три месеца при изготвяне на съдебно решение и броят на отменените актове 13 спрямо броя на подлежащите на обжалване 2015 акта, от които 159 броя обжалвани е пренебрежимо малък. В същия е даден максимален брой точки 15 по критерия умение за оптимална организация на работата. По критерия експедитивност и дисциплинираност съдия В. отново е оценен максимално с 8 точки, като са взети предвид дисциплинарните производства срещу него и техния изход. С оглед на това обстоятелство му е дадена комплексна оценка от атестирането -99 точки. От служебната справка за натовареността на съдия В. през 2022г в РС Пловдив по системата ПОНС, се установява, че същият има 164,45 коефициент на натовареност, а коефициентът по СИНС е 6,58,т.е времето което В. е работил в РС Пловдив е 2631,2 часа ,което надвишава с 1031,2 часа регламентираното в чл.12 ал.2 ПОНС време от 1600 часа годишно. За 2023г В. има коефициент на натовареност по ПОНС 80,19 за три месеца, доколкото е командирован в РС Кърджали от 03.04.2023г, при което реално обработеното време на В. надвишава с 883,04часа регламентираното в чл.12 ал.2 ПОНС време. Представен е и протокол от общо събрание на съдиите в РС Пловдив от 13.12.2024т,видно от който е взето решение за промяна на методиката на разпределение на делата в гражданско отделение, като всички действащи състави бъдат включени на 100 % натовареност във всички групи на разпределение. Видно от съдържанието на протокола, междуличностните отношения в РС Пловдив са силно обтегнати, което в най-общ смисъл се дължи на невъзможността чрез надлежни мерки административния ръководител да осигури равномерно натоварване на съставите, разглеждащи граждански дела. От писмото изх. 48926/27.11.2024г на и.ф. председател на РС Пловдив се установява, че спрямо съдията Ж. Ж. не е образувано дисциплинарно производство, въпреки че от справката/ стр.939 и сл./ се констатира забавяне в насрочването на няколко вида граждански дела. С допълнително писмо изх. 14131/01.04.2025г на и.ф. председател на РС Пловдив са изпратени документи ,обективиращи образуването на дисциплинарно производство спрямо съдия Х. И. със Заповед 486/15.03.2023г и прекратяването му със заповед 648/03.04.2023г на Председателя на РС Пловдив отново поради забавяне на известен брой граждански дела. В рамките на съдебното производство бе изслушан и свидетелят М. Д.- съдия в РС Пловдив и живееща на съпружески начала с жалбоподателя В.. От показанията й се установява, че от момента на встъпването й в РС Пловдив до командироването на В. в РС Кърджали той е работил непрекъснато, всяка събота и неделя, като почти не са почивали семейно. Денонощно работел- излизал в седем сутринта и се прибирал в десет вечерта, за да бъде този състав овладян, тъй като той искал да работи изключително качествено. В съда има разделение на съставите на делбени, вещни и трудово-облигационни, отделно с брачно отделение. Делбените състави били преимуществено четири, но често оставяли по три и били много натоварени в сравнение с останалите състави. Делата били бавноликвидни, сложни от материална и процесуална гледна точка и организацията на работа от страна на ръководството наложило работата извън работно време. Голям фактор за това са и графиците, по които заседават, които им се предоставят за кратък период от около два- три месеца. Съдиите не можели да насрочват дела извън определените в тези графици дати и съдебни зали. По нейно мнение това е дисциплинираща мярка от страна на ръководството, като основната цел е да се работи бързо, без значение колко качествено. Това създавало затруднение в работата им и много колеги, в това число и В. многократно искали промяна на тези графици, за да получат заседателен ден, в който да имат възможност напред във времето да насрочват и отлагат делата. Съдебните помощници били натоварени от администрацията да проверяват делата на В. и да събират необходимата информация за ръководството. Имало възможност да се искат извънредни дати, но това изключително затруднявало работата, защото на практика съдията имал още един заседателен ден в седмицата. В. също искал подобен заседателен ден преди Коледа, но това довело до по голямо натоварване. Съдът кредитира показанията на свидетелката Д. като обективни и съответстващи на останалите писмени доказателства, които са й били известни в рамките на производството. За да се произнесе настоящият състав на Върховния административен съд приема,че от страна на жалбоподателя В. е налице признание на неизгоден факт, който се съдържа и подкрепя с писмените доказателства, събрани в производството, а именно че по посочените дванадесет броя граждански дела е налице забава в произнасянето на съдия В. с определение по реда на чл.140 от ГПК за насрочването им в открито съдебно заседание. Безспорно установен факт е също така, че в дните преди издаване на заповедите за образуване на дисциплинарно производство, жалбоподателят В. е предприел необходимите мерки и е насрочил всички посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание граждански дела, а по отношение на делата с предмет ЗГР и е разгледал същите в открито съдебно заседание на дата 06.03.2023г, като дори е написал съдебните актове по тях преди издаването на заповедта от 29.03.2023г. Тези факти обаче не са обсъдени нито от административно наказващия орган- председателя на РС-Пловдив, нито от колективния орган- СК на ВСС, приел оспореното понастоящем решение, с което е потвърдил наложеното от Председателя на РС-Пловдив наказание на В.- «забележка». В рамките на административното производство не е обсъдена и разпоредбата на чл.140 от ГПК, която се сочи,че е нарушена от В., доколкото в правната норма не е въведен срок, в който съдията докладчик да е задължен да се произнесе с определение за насрочване на делото в открито съдебно заседание. От друга страна изискването на чл.6 параграф 1 от ЕКПЧОС задължава властите на държавите членки по Конвенцията да организират така съдебната си система, че да не допуснат разглеждане на наказателни и/или граждански дела в неразумно дълъг срок. Разумната продължителност на производствата е обусловена както от фактическата и правна сложност на делото ,така и от поведението на страните, а също и от действията на компетентните власти. Във фокуса на вниманието досежно обсъждания правен спор и по конкретно основанията В. да носи дисциплинарна отговорност за бездействията си следва да се обърне внимание на следното: Очевидно е, че органът на съдебна власт, в който В. осъществява функциите си като съдия- РС Пловдив е с трайно висока натовареност, което е обусловено от съотношението на броя постъпващи граждански и наказателни дела и броя на магистратите в този орган. За справянето с процесуалните срокове за разглеждане на делата основно отговорност носи съответния магистрат- същият следва да съзнава значението и важността на професията, която упражнява, функциите си и задължението си да правораздава в името на народа. Тези обстоятелства стоят в основата на правилото на чл.6 ал.1 от ЕКПЧОС, както и на разпоредбата на чл.47 от ХОПЕС досежно изискванията за справедлив съдебен процес, като по този начин се отстоява върховенството на правото, назависимостта на магистрата и се гарантира обективността на произнасянето му и липсата на съмнение в неговата безпристрастност. Това е така, дори когато е нужно съответният магистрат да се лиши често от личното си време за сметка на професионалния си път, да се натовари допълнително и да положи повече от необходимото старание и усилие, за да утвърди в очите на обществото дадената от него клетва / чл.155 ЗСВ/, че ще спазва закона и ще допринася за издигане престижа на професията. Често работата на съответния магистрат остава неразбрана от обществото, нито пък то вижда усилията на съдията при подготовката и постановяването на справедливи и законосъобразни съдебни актове, които издържат проверката на времето и на по-горните съдебни инстанции. Това е напълно нормално - за хората, които сезират съда с искане за разрешаване на правен спор или за съдействие при осъществяването на конкретно право,натоварването на съответния орган от съдебната власт или на конкретния магистрат нямат и не биха могли да имат значение. Общоизвестният постулат ,че забавеното правосъдие е равносилно на отказ от правосъдие е единственото ,което има значение за страните по делата. В тази насока и в контекста на поведението на съответния магистрат следва да се обсъдят представените в рамките на съдебното и административното производство писмени доказателства. От тях безспорно се установява, че В. е съдия с оценка от атестацията много добра -99 точки, която засяга изцяло процесния период, в който се твърди да са извършени бездействия от него, даващи основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. В атестационния формуляр, който и бил на разположение и на ресорната комисия и на решаващия административен орган- СК на ВСС са налични факти както за неговата висока лична натовареност, така и за натовареността на органа на съдебна власт, в който той правораздава. Налични са факти за броя на постъпилите и разгледани дела, както и за постановените от В. решени дела в рамките на атестационния период. Налични са и данни за срочността на произнесените от съдията актове, както и за тяхното качество, с оглед ниския процент отменени или изменени актове. Техният аритметически израз е доказателство за усилията, положени от него за разглеждане и справедливо разрешаване на постъпилите в неговия състав граждански съдопроизводства. Данните от атестацията, съпроводени с представените допълнително документи от системата ПОНС ,отчитаща натовареността на магистрата и изразеното в работни часове от него усилие за свършване на работата, която е на разположение в ръководения от него състав отново дават основание да се приеме, че В. е полагал достатъчно усилия за справяне с натовареността и за приключване в разумен срок на възложените му производства. Тези усилия следва да се детайлизират с висящите и вече понастоящем приключени дисциплинарни производства, инициирани против В. от Председателя на РС-Пловдив. При налични четири броя дисциплинарни дела, за които има данни в преписката, при създалото се нетърпимо напрежение между В. и административния ръководител, което е наложило първият да бъде командирован в РС Кърджали, процесуалните действия на дисциплинарно наказващия орган следва да бъдат внимателно анализирани през призмата на всички събрани факти в производството. В този ред на мисли, доколкото правораздаването е сложен механизъм ,следва да се разгледа какво е поведението на административния ръководител на съда за създаването на необходимата организация за приключване на производствата по всички дела в разумен срок. Това е негово конкретно задължение с оглед нормата на чл.80 ал.1 т.2 от ЗСВ. В тази насока видно и от изслушванията на последния в ресорната комисия е ясно, че в РС Пловдив е създадена следната организация- обособени са гражданско, брачно и наказателно отделение. Съдебните зали за целия районен съд ,който помещава една обща съдебна сграда с окръжния и апелативен съд в града, са ограничен брой, като общо за гражданско и брачно отделение предназначените за ползване съдебни зали са 5 на брой, една от които е зала 13,видно от изказванията на Председателя на РС- Пловдив пред ресорната комисия, която зала трудно се отоплява, твърде голяма е и очевидно не е предпочитана от магистратите за съдебни заседания през студените месеци на годината. Това са обективните факти, които са извън контрола на административния ръководител и организационно той е ограничен от тези обстоятелства. В рамките на тези 5 съдебни зали дневно съдиите в гражданска и брачна колегия/ общо 29 на брой/ разполагат средно с по 6 броя заседателни дни в месеца, разбира се с изключение на месеците, представляващи част от съдебната ваканция или около месеци, в които има струпване на празнични дни, което обуславя липсата на възможност за повече от четири или пет заседателни дни в съответния месец. Видно от изготвените справки В. е използвал максимално оптимално дадените му на разположение съдебни зали, като е насрочвал средно по 10 броя дела в заседателен ден, който както се уточни и от разпитания свидетел не е пълен работен ден, а половин работен ден, доколкото общо 29 граждански и брачни състава не биха могли да се обезпечат със зали, ако всеки един от тях използва заседателната зала за цял ден. Това разбира се налага и добра организация на работата на всеки съдия- как да подготви делата си, така че да може обективно да се справи с разглеждането им в рамките на половин ден/ често от 9 до 12 часа и от 13.30 до 16.30 часа/.Подобна организация на работа е често срещана в много съдилища ,поради което и не е обстоятелство, което да изключва или намалява отговорността. От друга страна обаче броят на делата в гражданска и брачна колегия, както и броят на делата в наказателна колегия биха могли да се анализират всяка година и при наличието на голям дисбаланс в тази връзка да се вземат организационни мерки с оглед обезпечаване на разумната продължителност на производствата. Няма спор, а и практиката е показала, че често в наказателното производство има дела, чието насрочване е за цял ден с оглед броя на страните, свидетелите и процесуалните действия, които следва да се извършват, но пък се наблюдават случаи ,при които в обозрим срок и по обективни причини е налице знание на съда, че насрочено съдебно заседание няма да се проведе, а следователно и заседателна зала ще се освободи. По същия начин стои и въпросът с някои граждански дела, макар броят на същите в едно съдебно заседание да не предполага автоматично освобождаване на съдебната зала. При създадена добра организация на работата, този тип информация е налична при съдебната администрация и при поискване/както заяви и свидетелката Д. /,макар и с цената на допълнително натоварване на магистрата, допълнителна съдебна зала може да бъде осигурена. Това принципно би могло да е мярка за преодоляване на проблема със ограничения брой съдебни зали. По преписката са налице данни, че В. е искал допълнителен заседателен ден, виждайки, че няма да има възможност да насрочи дела в открито съдебно заседание или да отсрочи други от вече проведено съдебно заседание. Каква е била реакцията на административния ръководител или ресорния заместник в случая не е удостоверено документално в преписката, освен за случая, за който спомена свид.Д.. Следващият проблем ,който организационно е в компетентността на Председателя на съда ,се състои в предоставянето на съдиите на коментираните по горе графици на съдебни заседания в рамките на два месеца напред, а очевидно през есенните месеци- три месеца/ преди съдебната ваканция/. Според изказванията на Председателя на съда пред ресорната комисия, с тази практика той се запознал докато бил съдия в наказателно отделение на РС-Пловдив, а когато станал председател на РС-Асеновград заварил предоставени графици със съдебни заседателни дни на съдиите за календарната година, което нямало своя позитивен ефект върху тях, тъй като ги демотивирало да работят бързо и насрочвали дела за период от пет-шест месеца напред, което от своя страна водило до забавяне на производствата. При заемането на длъжността Председател на РС-Пловдив, той решил да въведе практиката за предоставяне на графици на съдиите и в гражданско отделение с конкретните заседателни дни само за два/три месеца напред като мярка за дисциплинирането им. Очевидно е, че като са ограничени до два месеца напред в заседателните дни и съдебните зали, магистратите ще трябва да се съобразяват с тях и дори да съществуват обективни пречки да не отлагат дела за по дълъг период от време. След като от гражданско отделение се опитали да не прилагат тази практика с обяснението, че не е ясна датата на предоставянето на графиците, за разлика от наказателно отделение, била въведена практиката служител на съда да отбелязва на коя дата е предоставил на съдиите процесните графици. Очевидно е, че тази мярка не е постигнала необходимия дисциплиниращ ефект. Ясно е, че всеки съдия сам, основавайки се на своето собствено възприятие за значимостта на упражняваната от него професия следва да прецени в разумен срок кога да проведе съдебно заседание по конкретното производство. Ограничението му, без яснота за конкретния ден в седмицата, който е заседателен /очевидно броят на заседателните дни е трудно да бъде увеличен при тази материална база и кадрова обезпеченост/ не му дава възможност,освен на цената на увеличено натоварване да насрочи дори при негово желание повече дела от усреднения стандарт от 10 броя дела в заседание. Подобен вид мярка организационно би разрешила конкретния проблем с забавянето на делата на В., който изтъква като аргумент за липсата на насрочването им именно непредоставянето своевременно и за по дълъг период от време на график за съдебните заседателни дни. От друга страна ,видно от протокола от Общо събрание на РС-Пловдив, проведено на 13.12.2024г,в което междуличностните конфликти между съдиите в отделенията са излезли на повърхността, се е взело решение от ключово значение за разпределението на делата в гражданско отделение, а именно да не се създават специализирани групи ,обособяващи под-отделения в гражданско отделение/ делбени, вещни и облигационно трудови/,а всички дела от гражданска материя да се разпределят поравно измежду всички в отделението. Между другото от изказванията на съдиите, документирани в протокола, очевидно този подход отдавна се спазва в наказателно отделение. Причина за взимането на това решение е преодоляване на очевидно неравномерното натоварване на съставите, разглеждащи делбени дела/ за които няма спор, че поради своите две фази/ на практика след допускането на делбата ,втората част на производството се съпътства от съединяването на множество други искове/ и обективно забавяне с оглед динамиката в страните и нуждата от новоконституиране и съответно призоваване , и невъзможността тези четири съдебни състава, при които има текучество, поради различни обективни причини да могат да имат сходна натовареност с тази на другите съдии, гледащи граждански дела. Подобен подход за разрешаване на въпроса с натовареността не е бил предприет от Председателя на РС-Пловдив през периода на разглеждане на твърдяната забава спрямо жалбоподателя, поради което и следва да се преразгледа въпроса за обективността на данните за натоварването в предприетото дисциплинарно производство и извършеното в него сравнение с натоварването на други състави. Тези обстоятелствата съществено коригират възприетия от дисциплинарно наказващите органи фактически състав на нарушението, във връзка с който е ангажирана дисциплинарната отговорност на магистрата. Не на последно място значение за преценка незаконосъобразността на оспорените актове имат и пропуските при изследването на въпроса за натовареността на съдия В.. Дисциплинарно наказващите органи са се задоволили да анализират разгледания от него брой дела, съпоставяйки го с този на останалите съдии, работещи в делбените състави на Гражданско отделение на Районен съд Пловдив, което е неточно, както от гледна точка на сложността на споровете, висящността на делата, така и с оглед фактически положения за процесния период труд съотнесен като работни дни към решените правни спорове. Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 15 юли 2021 година по дело C 791/19 в съображение 51 се извежда, че в съответствие с в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, държавите членки следва да предвидят система от способи за защита и производства, които да осигурят ефективна съдебна защита на правните субекти в областите, обхванати от правото на Съюза. Така посоченият в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС принцип на ефективната съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, представлява основен принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, провъзгласен е в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък ЕКПЧ), и понастоящем е потвърден в член 47 от Хартата (решение Asociatia "Forumul Judecatorilor din Romаnia" и др., т. 190 и цитираната съдебна практика). В това отношение следва да се припомни, че макар организацията на правораздаването в държавите членки несъмнено да е от тяхната компетентност, при упражняването на тази компетентност държавите членки са длъжни да спазват задълженията си, които произтичат от правото на Съюза, и по-специално от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (решения от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C 619/18, EU: C: 2019: 531, т. 52 и цитираната съдебна практика и от 5 ноември 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на общите съдилища) C 192/18, EU: C: 2019: 924, т. 102). Що се отнася до правилата относно дисциплинарните производства срещу магистратите, изискването за независимост, произтичащо от правото на Съюза, и по-специално от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, налага съгласно постоянната съдебна практика, този режим да предоставя необходимите гаранции за пълното избягване на риска от използването му като система за политически контрол. В това отношение въвеждането на правила, определящи по-конкретно както действията, които представляват дисциплинарни нарушения, така и конкретно приложимите санкции, които предвиждат намесата на независим орган по реда на производство, гарантиращо изцяло прогласените в членове 47 и 48 от Хартата права, по-конкретно правото на защита, и които закрепват възможността за оспорване пред съд на решенията на дисциплинарните органи, представлява набор от съществени гаранции за целите на опазването на независимостта на съдебната власт (решение Asociatia "Forumul Judecatorilor din Romania" и др., т. 198 и цитираната съдебна практика). Целта на дисциплинарното наказание по ЗСВ е да доведе до постигане на по висока ефективност и експедитивност в работата на магистрата, да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция. За да се постигнат тези цели наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само този начин на действие създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция. Върховният административен съд е имал случай да се произнесе в аналогични хипотези, като изрично е прието, че налагането на наказание, без доказано основание, води до безпринципност и произвол, действа демотивиращо и е в разрез с посочените по-горе цели (напр. Решение 6731 от 6.07.2022 г. на ВАС по адм. д. 3704/2022 г., VI о.; Решение 10966 от 01.11.2021 г. по адм. д. 4909/2021 г., VІ отд.; Решение 5933 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. 9530/2018 г., VI о., Решение 6421 от 16.05.2018 г. по адм. д. 2798/2018 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия, Решение 742 от 19.01.2017 г. по адм. д. 11948/2016 г., VI отд. на ВАС, Решение 218 от 8.01.2018 г. по адм. д. 6010/2017 г., VI отд. на ВАС, Решение 999 от 22.01.2013 г. по адм. д. 4996/2012 г., VI отд. на ВАС, и др.). Пропуск при осъществената дисциплинарна дейност от страна на председателя на РС-Пловдив, а в последствие и на потвърждаващото решение на СК на ВСС е, че не са изготвени статистически данни относно общия процент на забавяния на магистрата спрямо решените в срок дела за процесния период, поради което се препятства и оценъчната дейност на съда да анализира в пълнота фактите, които се сочат като основание за налагане на съответното дисциплинарно наказание на магистрата. В нарушение на изискванията на чл. 309 ЗСВ СК на ВСС неправилно е преценила тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които то е извършено с оглед изключителната натовареност на магистрата в съответния орган на съдебната власт. Тази натовареност води и до обективна невъзможност съдията да се справя в срок с възложените му дела, доколкото от страна на административно наказващият орган не са били представени доказателства, че неспазването на изискването за срочност при осъществяване на процесуалните действия от негова страна, сочи на системност. Определянето на дисциплинарното наказание трябва да е съразмерно на тежестта на нарушението, формата на вината и другите обстоятелствата съгласно изискванията на чл. 309 ЗСВ. При преценката на конкретните нарушения на съдия В. по посочените дванадесет броя дела се установява, че наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ е несъразмерно на констатираното със заповедта бездействие, с което органът обосновава и дисциплинарната отговорност на магистрата. В рамките на дисциплинарното производство, както и в настоящото съдебно производство, жалбоподателят не оспорва по същество констатациите за допуснати от негова страна бездействия по посочените дела, както и тяхната продължителност. Действително поддържаните от него аргументи за липса на виновно поведение, прекомерна натовареност с дела, работа в почивни дни, ползване на платен годишен отпуск и приключване на делата преди издаването на заповедта за дисциплинарно наказание, не са обсъдени от дисциплинарно наказващия орган. Наказанието е наложено от дисциплинарно наказващия орган при упражняване на дадената му от закона оперативна самостоятелност, но без да е направена пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай. Неустановяването им рефлектира върху точното прилагане на материалноправните разпоредби при определяне на наказанието. Не е без значение и ролята на административния ръководител за създаването на организация, обезпечаваща възможност за своевременно произнасяне по разпределените дела. Небосновани са и изводите на дисциплинарно наказващия орган, че се касае за виновно неизпълнение на служебни задължения. Вината като психично отношение на дееца към деянието и последиците му не се извлича от субективни твърдения, а от обективните факти. По делото тези факти сочат, че привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат се е отнасял отговорно към своите задължения в правораздаването, полагал е труд в извънработно време, не е допускал забавяния при решаването на по голямата част от делата си и е преодолял забавянията още преди приключване на проверката. В съвкупността си тези обстоятелства, наред с извънредно високата натовареност представляват причини от обективно естество за забавянето, а не липса на добра организация и изключват вината му дори под формата на небрежност. Не на последно място следва да се отбележи, че при налагане на конкретното дисциплинарното наказание забележка не е спазен принципът за съразмерност макар предвид вида му то да е първото най-леко по степен. Не е обсъдена и възможността по чл.320, ал.3, т.2, б. а от ЗСВ да не се налага наказание с оглед всички специфики на случая, включително поведението на магистрата, което е коригирано още преди приключване на дисциплинарното производство. По тези съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира оспорените актове за незаконосъобразни издадени при съществени нарушения на административно производствените правила и неточно прилагане на материално правните разпоредби основания за отмяната им по чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Предвид изхода на спора жалбоподателят има право на съдебни разноски в размер на платената държавна такса от 10,00 лева,а също и таксата за превод на ДТ-1,30 лв, таксите за копиране на документи в деловодството на ВАС 1,80лв ,а също и разноските за превод на документи-100 лв или общо сумата от 113,10 лв и заявените по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата вр. с чл. 8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които съдът определя в размер на 1000,00 лева.Същото съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на продължителността и броя на съдебните заседания по същото. Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение