Решение № 1985 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7984/2014 г.

Решение № 1985 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7984/2014 г., III о., докладчик съдията Весела Павлова Траоре Умар, гражданин на Кот Д"Ивоар, е подал касационна жалба срещу Решение № 2817 от 28.04.2014 г. по адм. дело № 11743/2013 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 21 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2344 от 11.11.2013 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът неправилно не е кредитирал бежанската история на кандидата за закрила и е формирал неправилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Иска отмяната на решението със законните последици. Ответната страна, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Траоре Умар, гражданин на Кот д' Ивоар, срещу 2344 от 11.11.2013 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената писмена форма, надлежно мотивирано е, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалният закон е приложен правилно. За да отхвърли жалбата на Траоре Умар срещу горепосочения административен акт, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени по време на тях за наличието на реална опасност за живота му. Съдът се е позовал на изнесените от Умар факти в бежанската му история, които според него налагат извода за недостоверност на изнесените от него твърдения за наличие на обстоятелства по чл. 8 от ЗУБ /по-конкретно преследване поради политическа принадлежност/, а именно, че касаторът не е преследван, а също така, че срещу него не е имало конкретни посегателства, не е преживявал насилие заради религията си и не е бил арестуван или осъждан от официалните власти. Съдът е развил съображения за това, че спрямо Траоре Умар не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания да му бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и законовите основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Кот д'Ивоар към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ, за предоставяне на Траоре Умар на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III - отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС - София-град, 21 състав. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от Траоре Умар факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Неоснователен е в този смисъл доводът на касатора, че като активист на партията "Народен фронт" на Кот дТ Ивоар е бил подложен на политическо преследване. Съдът е констатирал противоречие в дадените от лицето изявления за евентуално преследване поради политическа принадлежност към посочената партия. От една страна, кандидатът е посочил, че се криел при приятел, за да не бъде открит, а от друга страна, заявява, че е работил в голям магазин. Едновременно с това поддържа, че след провеждане на изборите като активист на партията само е бил прогонван отвсякъде, а след ареста на предишния президент Гбагбо е търсен у дома, а по-късно твърди, че е заплашван по телефона с убийство. Въз основа на така констатираните противоречия в изнесеното от кандидата правилно АССГ не е ценил бежанската му история като достоверна. В допълнение следва да се посочи, че в приложената по делото справка от ДАБ - дирекция "Международна дейност" е видно, че са били задържани предимно високопоставени членове на бившата управляваща партия, като с оглед недостоверност на изнесената бежанска история не се установява преследване по политически причини спряло лицето. Обосновано съдът е приел за правилно установеното от административния орган, че кандидатът за закрила не е бил преследван от държавен орган или друга организация, както и не е бил обект на репресии, насилие или други дискриминационни мерки. Самото лице твърди, че въпреки заплахите, които са му отправяни, е живял в гр. Абиджан спокойно и без да е имал проблеми, като е упражнявал правото си на труд. Напуснал е страната легално. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на касационния жалбоподател за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора, развити от него в касационната жалба и от процесуалния му представител в съдебно заседание пред ВАС, за това, че в Кот д' Ивоар репресиите и саморазправата с политически опоненти е ежедневие, като на практика липсва официална власт, която да се противопостави на местните военни групировки. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си съобразно установеното в нея актуално положение в Кот д'Ивоар на фона на това, описано в предходните официални справки. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Кот д' Ивоар към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителката за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последната да представи доказателство, че тя представлява специфична цел, поради присъщи на нейното лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Безспорно обстановката в Кот д' Ивоар е напрегната и динамична, но от последните данни за ситуацията в страната, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Кот д' Ивоар, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в Кот Д' Ивоар се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Кот д' Ивоар не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Кот д' Ивоар и гр. Абиджан, откъдето идва Траоре Умар, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилни са изводите на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да наруши принципа non refoulment - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София-град, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение