Решение № 12701 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 49/2011 г.

Решение № 12701 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 49/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Вига" ООД" гр. Пловдив, представлявана от Иван Спасов Атанасов, срещу решение № 1399/25.10.2010 г., постановено по адм. дело № 1762/2009 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт (РА) № 160900503/16.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 618/10.09.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив. Касаторът излага подробни съображения в жалбата и в писмени бележки за необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна - Директор на дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП - не взема становище по основателност на подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди наведените в жалбата касационни основания, доказателствата по делото и извърши преценка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е допустима, подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна в съдебното производство. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на касационна проверка по тази жалба е решението на АС Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на "Вига" ООД Пловдив срещу РА № 160900503/16.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 618/10.09.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив. За м. 12. 2005 г. не е признат данъчен кредит в размер на 2 312,40 лв. по фактури № № 1066/5.12.2005 г., 1067/9.12.2005 г., 1068/16.12.2005 г., 1421/20.12.2005 г. и 1422/21.12.2005 г., издадени от "Мизия комерс" ООД с предмет на доставките изработка на профили и монтаж на касети за улично осветление. За м. 06.2006 г. не е признат данъчен кредит в размер на 5 835,40 лв. по фактури с № 260/22.06.2006 г., № 441/24.06.2006 г., № 4432/6.06.2006 г. и № 445/26.06.2006 г., издадени от "С и М 2000" ЕООД, с предмет на доставките монтаж на метални шкафове за УО КЕЦ Златоград и Девин, рециклиране на кабелни касети и естетизация и обновление на фармацевтичен факултет към МУ Пловдив. За д. п. м. 03 и м. 05.2006 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 736,00 лв. по фактури с № 211/22.03.2006 г. и № 226/5.05.2006 г., издадени от "Рафид - импекс" ЕООД с предмет на доставките подмяна на ел. инсталация на обект Студентски общежития към МУ - Пловдив. За д. п. м. 09, м. 11, м. 12.2006 г. и м. 01.2007 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 7 180,00 лв. по фактури с № 26/29.09.2006 г., № 28/29.11.2006 г., № 30/20.12.2008 г., № 1/17.01.2007 г., издадени от "Ремаг" ЕООД с предмет на доставките полагане на компютърен проводник и рециклиране на електрически табла. Административният съд е изложил подробни и обосновани съображения относно приетата от него процесуална и материална законосъобразност на обжалвания РА. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, изяснил е пълно фактическата обстановка по делото, разяснил е на страните процесуалните им права, дал е указания във връзка с фактите и обстоятелствата, които са били твърдяни и са останали недоказани като е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса. Съдът не е допуснал нарушение и на материалния закон. Въз основа на събраните доказателства съдът е направил правилен извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените. Органът по приходите е обсъдил и проверил всички твърдения и възражения на ревизираното лице, вкл. и чрез извършване на насрещни проверки и събирани на доказателства от трети за ревизионното производство ФЛ и ЮЛ. Ревизионното производство е започнало надлежно и е приключило с акт на компетентен орган, който съдържа необходимо изискуемите реквизити. В този смисъл наведените от касатора оплаквания за допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, както и в хода на съдебното производство са несъстоятелни. Дадената от административния съд правна квалификация на спора е правилна, каквито са и направените изводи за приложимите правни норми. Правото на приспадане на данъчен кредит по цитираните по-горе фактури е отказано от органите по приходите поради липса на действително осъществени доставки, на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 63 и чл. 6 от ЗДДС (отм.) по фактурите издадени през 2005 г. и 2006 г. от "Мизия Комерс" ЕООД, "С и М 2000" ЕООД, "Рафид - Импекс" ЕООД и "РЕМАГ" ЕООД и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактура № 1/17.01.2007 г., издадена от "Ремаг" ЕООД. За получателя на облагаема доставка е налице право на приспадане на данъчен кредит, когато са налице всички предпоставки за това по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), съответно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Не е било спорно, че преките доставчици са били регистрирани лица по ЗДДС към датата на издаване на процесните фактури, отразили са същите в справка-декларация и в дневника за продажби за съответния данъчен период. Основната спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е наличието на осъществени доставки на услуги. Съдът е възприел изводите на органите по приходите за липса на облагаема доставка предвид това, че преките доставчици и техните предходни такива не разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост за фактическото извършване на спорните СМР. Законосъобразен е изводът на съда, че съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС (отм.), съответно чл. 6 и 9 от ЗДДС, доставка е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. Реално осъществена доставка е налице, когато услугата е извършена. В процесния случай спорна е реалността на доставките по услуги, представляващи изпълнение по договори за изработка. Съдът правилно е отделил спорното от безспорното като е приел, че възнаграждението за изработката е заплатено от "Вига" ООД на съответните дружества - доставчици, както и че всички строително монтажни работи са фактически осъществени и приети от възложителите на обектите, за които "Вига" ООД има сключени договори с "Електроразпределение - Пловдив" АД, с Медицински университет Пловдив и "Еврострой - 80" ЕООД. Спорно е останало осъществяването на изработката от страна на посочените като доставчици на "Вига" ООД - "Мизия Комерс" ЕООД, "С и М 2000" ЕООД, "Рафид - импекс" ЕООД и "Ремаг" ЕООД, чрез техните подизпълнители. Даденият отговор на този спорен въпрос не е удовлетворил касатора, който излага касационни оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението на АС Пловдив, с което като е приета нереалност на доставките, са възприети изводите на данъчните органи. Касационните оплаквания са неоснователни. Както правилно е приел първоинстанционния съд в доказателствена тежест на лицето, което претендира, че в негова полза е възникнало субективно материално право, в случая това е правото на приспадане на данъчен кредит, е да докаже, при условията на пълно доказване, че са налице всички предпоставки за признаване и упражняване на това право. Ето защо, в процесния случай, получателят на доставките е този, който следва да установи тяхната реалност. Обосновано е прието, че събраните доказателства, не дават възможност да се направи такъв извод, т. е. липсват достатъчно данни, въз основа на които да се приеме, че спорните СМР са осъществени от подизпълнителите, съответно получени като резултат именно от преките доставчици. Касационният съд изцяло възприема изложените фактически и правни изводи за това, като за пълнота на изложението отбелязва следното: Установено е безспорно, че изпълнителите, с които "Вига" ООД е имал сключен договор за изработка и които съответно са издали като доставчици процесните фактури, с изключение на "Ремаг" ЕООД, са ползвали подизпълнители. От доказателствата по делото не се опровергава извода, че съконтрахентите на касатора не са имали кадрова, материална и техническа обезпеченост за изпълнение на услугите, представляващи в по-голямата си част извършване на специализирана дейност по изнасяне електромери и табла за улично осветление, монтаж на метални шкафове, рециклиране на кабелни касети, естетизация и обновление, подмяна на ел. инсталация. Такава обезпеченост не са имали и подизпълнителите им - "Вима 2002" ЕООД, "Стагор 05" ЕООД, ЕТ "Вени ММ Венелин Мастев". По никакъв фактически начин не е доказано, че тези подизпълнители са извършили работата, която им е била възложена. Вярно е, че са налице съответните сключени договори за изработка, данни за приемо-предаване на работата по нея, но чрез така оформената документация се установява само наличието на сделки от правна страна, но не и от фактическа. Именно фактическото извършване на възложената работа е от значение за целите на данъчното облагане и конкретно за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Останали са недоказани твърденията, че всеки от подизпълнителите е действал чрез физически лица, по силата на сключени с тях граждански договори. Отново са налице представени граждански договори, по които не е установено реалното изпълнение от страна на изпълнителите, липсват данни от тях да са получени възнаграждения, които да се декларирани като облагаеми. Не са ангажирани доказателства за съответната професионална квалификация на физическите лица страни по коментираните граждански договори. Правилно е отбелязано също, че констатираната значително завишена цена на услугите е при тяхното префактуриране от предходните доставчици на преките и от преките доставчици на жалбоподателя, е индиция за фиктивност на доставките. По отношение на доставчика "Ремаг" ЕООД също не може да се обоснове ползващ касатора изводи, че услугите по полагане на компютърен проводник и рециклиране на ел. табла са реално извършени. Фирмата не разполага с технически и кадрови потенциал за това предвид обема на изработката, срока за извършването й и спецификата й. Изводът е, липсата на данни за конкретно извършени дейности, за положен труд в изпълнение на поръчка от страна лица, които имат материали, средства и възможности за извършването му, води до липса на реалност предвид неизвършване на услугите, което предпоставя, че не са извършени облагаеми доставки като условие за възникване на правото за приспадане на данъчен кредит. По изложените съображения касационният съд намира жалбата на "Вига" ООД изцяло за неоснователна. Обжалваният съдебен акт, проверен изцяло по отношение на своята валидност, допустимост и материална законосъобразност, не страда от пороци. Решението изцяло е правилно и следва да бъде оставено в сила С оглед неоснователността на касационната жалба не се присъждат разноски в полза на касатора. Няма данни ответникът по касация да е направил и поискал присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,