Решение № 1 от 4.1.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2911/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Ботевград чрез процесуален представител адв. Якимов, против решение 53/10.01.2020г. постановено по адм.дело 1201/2019г. на Административен съд София област, с което е отменена Наредба за определянето на местните данъци на територията на Община Ботевград, приета с решение 6/31.01.2008 г. по протокол 1/31.01.2008 г. на Общински съвет - Ботевград. Касаторът заявява всички отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 АПК допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди, че незаконосъобразно първоинстанционният е приел че при издаване на наредбата са допуснати съществени нарушения на процедурата, предвидена в глава трета ЗНА, тъй като наредбата е действала единадесет години без никой да я оспорва, а мотиви за приеманите й не са били необходими, тъй като общинският съвет при приемането й е действал в условията на обвързана компетентност по см. на чл.1, ал.2 ЗМДТ. Ответникът Окръжна прокуратура София не ангажира становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд по протест на прокурор в Окръжна прокуратура - София е била Наредба за определянето на местните данъци на територията на Община Ботевград, приета с решение 6/31.01.2008 г. по протокол 1/31.01.2008 г. на Общински съвет - Ботевград. В решението си първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо. По съществото на спора е прието, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно не е спазена процедурата по приемане на подзаконов нормативен акт, предвидена в чл.26, ал.2 и чл.28 от ЗНА вр. с чл.80 от АПК. Освен това е установено, че Общински съвет - Ботевград не е извършил законово регламентираните действия по разгласяване на проекта на приетата Наредбата, с което е нарушена императивната норма на чл.26, ал.2 от ЗНА (в приложимата редакция, ДВ 6р.46/2007г.) и е компрометиран принципът на откритост, закрепен в ал.1 на същата разпоредба, нарушен е и принципът за достъпност и публичност, отразен в чл.12 ал.1 от АПК, който изисква административният орган да осигури откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство, установено е нарушение на чл.77 от АПК, който задължава компетентния орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта заедно с направените становища, предложения и възражения. Съобразена е практиката на ВАС по сходни случаи, обективирана в решение 2861 от 27.02.2014г. по адм.д. 7179/2013г., решение 959 от 24.01.2017г. по адм. д. 6752/2016г. Установеното отсъствието на мотиви към проекта в съответствие с изискванията на чл.28, ал.2 от ЗНА и неразгласяването им са съществени процесуални нарушения по приемане на подзаконовия нормативен акт е обусловило постановения от съда извод за отмяна на оспорения подзаконов нормативен акт. По допустимостта на обжалваното понастоящем решение се съобразява допустимостта на оспорването предвид липсата на данни и твърдения за предходно оспорване на наредбата или на отделни нейни разпоредби, както и възможността за оспорването й без ограничение във времето, включително и съгл. чл.147, ал.2 АПК за протест от прокурор в случаите по чл.16 АПК, поради което не е необходимо за него да се установява пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на подзаконовия нормативен акт. Преди провеждане на последното по делото заседание на 08.12.2020 г., с молба получена по факс от същата дата, касационният жалбоподател е представил копие ( със заверка от Общински съвет Ботевград Вярно с оригинала) на Наредба за определянето на местните данъци на територията на Община Ботевград, в чийто §2 от Преходните и заключителни разпоредби изрично е посочено, че влиза в сила от момента на приемането й с решение 200/24.09.2020 г. на Общински съвет Ботевград и отменя Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Ботевград, приета с решение 6 от 31.01,2008г. на Общински съвет Ботевград, изменяна и допълвана с решение 1 от 09.01.2009 г.; решение 90 от 26.03.2009 г.; решение 54 от 26.02.2009 г.; решение 1 от 14.01.2010 г; решение 2 от 27,01.2011 г.; решение 254 от 15.11.2012 г.; решение 264 от 10.12.2013 г.; решение 6/29.01.2015 г.; решение 57/31.03.2016 г.; решение 238/29.09.2016 г.; решение 330/14.12.2016 г. и решение 297/20.12.2018 г. Към молбата е представено и заверено копие от решение 200/24.09.2020 г. на Общински съвет Ботевград. В молбата изрично е посочено, че предвид тези обстоятелства на основание чл.159, т.2 във вр.чл.196 АПК делото да бъде прекратено. Този нововъзникнал факт съдът, на основание чл. 142, ал. 2 АПК, следва да цени, тъй като той има пряко отношение към предмета на спора и правния интерес на прокурора да протестира Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Ботевград, приета с решение 6 от 31.01.2008г. на Общински съвет Ботевград. Наличието на предмет на спора и правния интерес от оспорване са процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство от категорията на абсолютните, за наличието на които съдът е длъжен да следи на всеки етап от развитието на делото. Спецификата на предмета на съдебното производство - законосъобразността на нормативен административен акт, предопределя и спецификите при преценката за наличието на предмет на оспорване и на правен интерес у оспорващия. За разлика от индивидуалния административен акт, който има за предмет конкретни субективни права, законни интереси или задължения, материалното съдържание на нормативния административен акт има абстрактен характер. Тогава, когато нормативният акт бъде отменен, той престава да съществува в правния мир. До тогава, до когато нормативният административен акт не бъде отменен, той се ползва с оборимата презумпция за законност и поражда своите правни последици стига съдът, на основание чл. 190, ал. 1 АПК, да не е постановил изрично спиране на действието му като временна мярка до приключване на съдебното производство по неговото оспорване. Но тогава, когато издалият го орган сам отмени спорния нормативен административен акт, предметът на съдебното производство престава да съществува. Нормативният административен акт няма сам по себе си обективирано съдържание вън от абстрактните правни норми. Затова с отмяната на един оспорен нормативен административен акт предметът на делото престава да съществува. Наред с това съгласно изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК съдебното решение, с което един нормативен административен акт е отменен, има действие само занапред. Тоест, отмяната няма обратно действие и дори актът да е отменен от съда, отмяната няма да бъде от датата на приемане на акта, а от датата на влизане на съдебното решение в сила по смисъла на чл. 195, ал. 1 АПК. Следователно търсеният с протеста правен резултат - отмяната занапред на нормативен административен акт, се постига в еднаква степен при отмяна на акта от издалия го орган и при отмяна от съда. С оглед на това, когато в хода на съдебното производство органът отмени акта си, нуждата от правна защита отпада - актът е отменен, няма го в правния мир, не действа и не може да породи правни последици, срещу които именно се търси защита. Изложеното води до извод за липса на предмет на съдебното производство и във връзка с това за липса на правен интерес от оспорване на един вече отменен нормативен административен акт. В случая с приемането с решение 200/24.09.2020 г. от Общинския съвет Ботевград на нова Наредба за определянето на местните данъци на територията на Община Ботевград, с която изрично е посочено, че отменя предходната ( и предмет на спора по адм.дело 1201/2019г. на Административен съд София област) Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Ботевград, приета с решение 6 от 31.01.2008г. на Общински съвет Ботевград правният интерес от оспорване на отменената Наредба е отпаднал. Изложеното налага съдът да обезсили обжалваното първоинстанционно съдебно решение и да прекрати съдебното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд