Решение № 10815 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 638/2020 г.

Решение № 10815 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 638/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Бургас срещу решение № 1821/31.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1990/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменено решение № 10-40-02-83 от 29.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас и потвърдените с него задължителни предписания № 3 Д-1-02-00574605 от 05.06.2019 г. на контролен орган, главен инспектор по осигуряването. Наведените в жалбата възражения досежно неправилно приложение на нормите, установени в чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО във вр. чл. 76 и сл. от Търговския закон (ТЗ) са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадените административни актове (решение и предписания). Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски представляващи възнаграждение за юрисконсулт и заплатена държавна такса, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Ответникът – "Метал – Яневи СИЕ" СД, в писмен отговор чрез пълномощник адв. Ж. Иванова от АК – Бургас, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски – възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 10-40-02-83 от 29.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, с което са потвърдени задължителни предписания № 3 Д-1-02-00574605 от 05.06.2019 г. на контролен орган - главен инспектор по осигуряването, с които по повод заявление вх. № 4004-02-353/14.05.2019 г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно – ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е предписано дружеството - осигурител "Метал – Яневи СИЕ" СД да заличи подадената информация за осигурителен стаж и доход съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм., ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г.) за периода от месец февруари 2004 г. до февруари 2010 г. за И. Янева чрез декларация обр. 1, с код за "вид осигурен" – 10. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема за безспорно, че между И. Янева и "Метал – Яневи СИЕ" СД е сключен Договор за управление от 01.02.2004 г., с който на И. Янева е възложено да управлява и представлява дружеството, след решение на Общото събрание на дружеството от 01.02.2004 г. По делото не се спори, че за периода месец февруари 2004 г. до февруари 2010 г. чрез ЕИК ********* дружеството е подавало за И. Янева декларация – Образец № 1, с код за "вид осигурен" – 10. Спорен от правна страна е въпроса относно наличието на основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО на лице, изпълняващо длъжността управител, по договор за управление на търговско дружество, който не е вписан в Търговския регистър. Първоинстанционният съд приема, че вписването в Търговския регистър има оповестително действие и не е правопораждащ юридически факт. Развити са съображения, че то има действие по отношение на трети добросъвестни лица, които са външни за дружеството. Правопораждащият факт е договора за управление, който урежда вътрешни отношения в дружеството и е задължителен за страните по него. В обобщение е формиран решаващ мотив, съобразно който съществуването на осигурителното правоотношение между осигурителя "Метал – Яневи СИЕ" СД и лицето И. Янева се основава на Договор за управление от 01.02.2004 г., поради което, дори когато управителят не е вписан в търговския регистър, дружеството е длъжно да подаде информация по чл. 5, ал. 4 КСО. Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. По силата на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО в кръга на лицата задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са и управителите, респ. изпълнителите по договор за управление и контрол на търговското дружество (Изм. и доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.). Съгласно чл. 76 ТЗ, събирателно е дружеството (СД), образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма. Нормата на чл. 79 ТЗ, в която е разписан реда за регистрация на СД, установява императивното изискване за вписването му в търговския регистър. В съответствие с текста на чл. 79, ал. 2 ТЗ в регистъра се вписват данните по чл. 78, ал. 5 ТЗ - начина на управление и представителство на дружеството. При анализа на субектния състав на осигурителното правоотношение се разграничат следните хипотези: осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигурителя; осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното лице; осигурително правоотношение между осигурителния орган и самоосигуряващото се лице. Предметът на спора е детерминиран от първите два вида правоотношения, като и в двата случая осигурителният орган е трето лице досежно трудовото правоотношение (работодател – работник), от което произтича осигурителното. В този смисъл вътрешните за търговското дружество правоотношения не могат да обвързват трети на тях лица докато не бъдат надлежно оповестени. Предвид изложеното, в своята трайна практика Върховният административен съд приема, че вписването е елемент от фактическия състав, пораждащ действието на взетото решение за възлагане на управлението на СД. Вписването в Търговския регистър на управителя на СД е от значение за правоотношенията на дружеството – осигурител с трети лица, вкл. и за осигурителното правоотношение с Националния осигурителен институт. Надлежното упражняване на управленческите и представителни функции на лицето са обусловени от вписването на законоустановените данни в Търговския регистър. Лице, на което е възложено управлението на СД, но едновременно с това не е извършено вписване в търговския регистър, не може да упражнява трудова дейност по смисъла на чл. 10 КСО като управител на търговското дружество и като правна последица да подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО (В същия смисъл виж решение № 4573 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14622/2019 г., VI о., решение № 2643 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9008/2018 г., VI о., решение № 6296 от 19.05.2017 г. по адм. д. № 2842/2017 г. на ВАС, VI о. и решение № 15852/21.12.2017 г. по адм. дело № 4364/2017 г. на ВАС, VI о., решение № 1264 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13185/2016 г., VI о., решение № 13589/14.12.2015 г. по адм. дело № 4409/2015 г. на ВАС, VІ о.; решение № 5147/14.04.2014 г. по адм. дело № 786/2014 г. на ВАС, VІ о.; решение № 9412/07.07.2014 г. по адм. дело № 5418/2014 г. на ВАС, VІ о.; решение № 5552/25.05.2006 г. по адм. дело № 1436/2006 г. на ВАС, VІ о.). По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърдените с него задължителни предписания, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената първоначална жалба на "Метал – Яневи СИЕ" СД срещу решение № 10-40-02-83 от 29.07.2019 г. на директор ТП на НОИ-Бургас и потвърдените с него задължителни предписания № 3 Д-1-02-00574605 от 05.06.2019 г. на контролен орган, главен инспектор по осигуряването, следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора, в тежест на "Метал – Яневи СИЕ" СД следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски в общ размер от 300, 00 лева (триста лева), които Върховният административен съд определя, както следва: на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева и държавна такса за касационното производство от 200, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,