Решение № 12956 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8047/2010 г.

Решение № 12956 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8047/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Росица Георгиева Герасимова - Тренчева срещу решение № 5666/30.04.2010 г. по адм. д. № 2038/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - министърът на правосъдието чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № ЛС-И-1218/18.12.2009 г. на министъра на правосъдието с която на основание чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ, във връзка с чл. 312, ал. 2 и чл. 315 от с. з., на жалбоподателката, в качеството й на съдия по вписванията при Районен съд - Разлог е наложено дисциплинарно наказание "Забележка" по чл. 308, ал. 2, т. 1 ЗСВ. Дисциплинарното наказание "Забележка" е наложено от административния орган за това, че съдията по вписванията Росица Тренчева се е произнесла с резолюция "Да" по молба - уведомление вх. № 18/03.07.2009 г. на Службата по вписванията - гр. Разлог на датата на подаването й от лицето Пол Хасъл - английски гражданин, в качеството му на изпълнителен директор на "Ол Сизънс Клъб Оунърс Асосиейтс Лимитид", с искане за отбелязване на настъпили промени в субектите на учредена договорна ипотека върху недвижими имоти, предявено на основание чл. 2 и чл. 17, б. "а" ПВ, във връзка с чл. 73, чл. 74 , чл. 99 и чл. 171 от Закона за задълженията и договорите. При изпълнението на разпореждането е допусната грешка от служителите в цитираната служба, като вместо поисканото отразяване на промяната в страните по договорната ипотека, е вписано учредяване на законна ипотека върху въпросните недвижими имоти. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Дисциплинарното наказание е наложено при спазване на административнопроизводствените правила на конкретното производство по ЗСВ, както и при наличие на материалноправно основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателката. Тя не е описала дължимото за извършване от служителите действие, поради недостатъчно пълното разпореждане. Налице дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ (в относимата към спора редакция), извършено виновно поради неполагане на необходимата грижа, Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон. Съдът е издирил и установил релевантните за спора факти и ги е подвел към приложимата правна норма. В разглеждания аспект настоящата инстанция не приема изразеното от представителя на ВАП становище за липса на осъществено дисциплинарно нарушение, поради това, че липсва легално определение на термина "разпореждане", както и нормативно определено изискване за съдържание на разпореждането като акт. Съгласно чл. 280, ал. 1 ЗСВ съдията по вписванията разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения. Според разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за вписванията вписването на актовете по чл. 171 от Закона за задълженията и договорите, а именно: прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека; залагане на такова вземане; встъпване в ипотечно вземане; налагане запор върху него; подновяване на задължение, обезпечено с ипотека, и заместване в такова задължение, става по молба на всеки заинтересован, като вписването се извършва с разпореждане на съдията по вписването съгласно чл. 12, ал. 2 от Правилника. Тези подзаконови нормативни разпоредби сочат безспорно, че разпореждането на съдията по вписванията следва да указва именно и конкретно подлежащия на вписване акт. Това е смисълът на изразената в цитираните разпоредби нормотворческа воля- с разпореждането се постановява вписване на конкретен акт, в случая на един от изброените в нормата на чл. 17, от Правилника за вписванията. Разбирането в противен смисъл означава игнориране на конкретни, подзаконово закрепени задължения на съдията по вписванията. В конкретния случай дължимото служебно поведение на съдия по вписванията е да се постанови разпореждане с посочване на подлежащия на вписване акт. Поставянето на резолюция "да" върху молба от заинтересовано лице не удовлетворява нормативното изискване за изпълнение на служебното задължение за постановяване на конкретизирано разпореждане. Това сочи на неизпълнение на служебно задължение, което по смисъла на Закона за съдебната власт е дисциплинарно нарушение. При допуснато такова следва да се ангажира дисциплинарната отговорност, каквото е извършено от административния орган. Като е приел, че оспореният пред него акт е валиден и законосъобразен, решаващият съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон, което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, петчленен състав