Решение № 5510 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12369/2010 г.

Решение № 5510 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12369/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 21/26.08.2010 г. по адм. дело № 332/2010 г. Административен съд - Русе е отменил решение № ПЕО - 45/10.06.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе и потвърденото с него разпореждане № 58/26.03.2010 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ досежно отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Мирон Милков Славков, от гр. Русе. Изпратил е преписката на пенсионните органи за издаване на административен акт съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона относно определяне размера на пенсията. Против решението е постъпила касационна жалба от Мирон Милков Славков, от гр. Русе, с която се поддържат оплаквания за неправилност. Касаторът счита, че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила предвид неиздаденото му съдебно удостоверение, чрез което да изиска от БНБ стойността на лева спрямо германската марка през годините 1997, 1998 и 1999 г., както и недопускането на вещо лице, което да изчисли размера на пенсията му. Поддържат се и касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост, изразяващи се в незачитане на осигурителен стаж и неточно прилагане на Закона за деноминация на лева. Против решението е постъпила и касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе, с която се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, изразяващи се в незаконосъобразно зачитане на осигурителен стаж на Мирон Славков за периода 08.07.1964 г. - 15.08.1964 г., положен в ДИП "Коста Йорданов", гр. Видин. Навеждат се и основания за съществено нарушение на съдопроизводствени правила във връзка с определяне размера на присъдените разноски. Всяка от страните счита жалбата на другата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. В него се изтъква, че оспореното решение на Административен съд - Русе е законосъобразно и обосновано и постановяването му е съобразено с приложимия материален закон и съдопроизводствени правила. Посочва, че са несъстоятелни оплакванията на касатора М. М. Славков относно деноминацията на лева, по който начин неоправдано е намален размера на полагащата му се пенсия. С оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗДЛ (Закон за деноминация на лева), считано от 05.07.1999 г. българският лев се деноминира, като 1000 лв. се заменят за 1 нов лев. За осигурителното правоотношение това означава, че изчисляването на размера на пенсиите се извършва въз основа на ЗДЛ от пенсионния орган, в който случай пенсията се изплаща в нови левове. Следователно, заменяването на цифровите стойности се извършва по силата на закон, включително и по отношение на осигурителния доход при определяне на пенсиите. И това отразяване става служебно в разпореждането за отпускане на пенсиите и не зависи от волята на пенсионния орган. Именно поради това, основателно първоинстанционният съд е отхвърлил искането за назначаване на експертиза от оспорващия Славков. Неоснователно е и твърдението за непризнаване на трудов стаж от 3 месеца (2 месеца и 28 дни). Правилна е преценката на съда, че е недопустимо по силата на чл. 38, ал. 11 от НПОС (Наредба за пенсиите и осигурителния стаж) един и същи период да бъде зачетен два пъти за осигурителен стаж на различни основания. В своето заключение представителят на прокуратурата посочва, че за неоснователна следва да се приеме и касационната жалба на директора на ТП на НОИ - гр. Русе. Изтъква, че изводът на съда за допуснато съществено процесуално нарушение относно незачитането на положения от жалбоподателя Славков стаж за времето от 08.07.1964 г. - 15.08.1964 г. е законосъобразен. След като от приложените по делото писмени доказателства - конкретно трудовата книжка на лицето - е видна продължителността на придобития за цитирания период трудов стаж, неоснователно и в разрез с разпоредбата на чл. 40 от НПОС и чл. 70 от КСО същият не е отчетен при определяне на размера на пенсията за ОСВ. С оглед установеното нарушение на административнопроизводствените правила, рефлектирало върху приложението на материалния закон, правилно съдът е отменил като незаконосъобразни обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, като е изпратил преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне, съгласно дадените указания. Настоящият състав на Върховния административен съд намира касационните жалби за процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон същите за неоснователни. По делото е установено, че Мирон Милков Славков, от гр. Русе е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст със заявление вх. № ОП - 88 - 5527/12.03.2010 г. по описа на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе. С разпореждане № 58/26.03.2010 г. на ръководител отдел "Пенсии" при ТП на НОИ му е отпусната исканата пенсия, считано от 25.12.2009 г. в размер на 193.27 лева месечно. При осъществения административен контрол с решение № ПЕО - 45/10.06.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе разпореждането е потвърдено. Законосъобразно административният съд е приел, че липсва законово основание за превръщане на получения от лицето осигурителен доход за годините 1997, 1998 и 1999 г. чрез съобразяване курса лев - германска марка или друг вид валута за този период. Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт и съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода. Отчитайки, че този технологичен начин на изчисляване размера на пенсията е спазен, административният съд законосъобразно не е издал съдебно удостоверение за установяване на исканите валутни курсове за периода 1997, 1998 и 1999 г. и е правилно е отхвърлил искането за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза. Точно е приложен и чл. 1 от Закона за деноминация на лева за времето след влизането му в сила. Придобитият от Мирон Славков осигурителен стаж за периода 03.02.1993 г. - 01.05.1993 г. от 2 месеца и 28 дни в "Русенска корабостроителница" АД, гр. Русе като корабен тръбар се установява с приложеното по делото удостоверение обр. УП-3 и се дублира с удостоверен от друг осигурител ("СЕТ " АД, гр. Русе) стаж на лицето за времето на незаконното му уволнение. Съгласно чл. 38, ал. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в случаите, когато през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от 1 месец. За процесния период пенсионните органи и първоинстанционният съд са приели, че дублиращият се стаж следва да бъде зачетен като положен при условията на втора категория труд във връзка с труда в "Русенска корабостроителница" АД, гр. Русе. Претенцията на жалбоподателя посоченият стаж да бъде зачетен, както при единия осигурител, така и при другия е неоснователна и като е достигнал до този извод съдът е приложил точно материалния закон. По делото спорен между страните е и стажът на осигуреното лице, придобит за периода 08.07.1964 г. - 15.08.1964 г. с продължителност от 1 месец и 7 дни в ДИП "Коста Йорданов" гр. Видин. Същият фигурира в доклада за осигурителен стаж и пред пенсионните органи е установен с представена от лицето трудова книжка, а пред съда и с удостоверение обр. УП - 3, издадено от "Бонония" АД, гр. Видин (правоприемник на ДИП "Коста Йорданов" гр. Видин). Административните органи не са зачели процесния осигурителен стаж като в своите актове не са изложили съображения за това. Законосъобразно съдът е приел, че неизлагането мотиви в случая представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт и обуславя неговата незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Обосновано са ценени и всички доказателства във връзка с направените от жалбоподателя Славков разноски като тежестта на последните е разпределена съобразно изхода на спора. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение