Решение № 4011 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16003/2010 г.
ВАСIV отделение21.03.2011 г.докладчик т Боян Магдалинчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2196/29. 10. 2010 г., постановено по адм. дело № 630/2010 г. на Административен съд Варна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4011 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16003/2010 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център Варна, чрез процесуалния му представител юрк. Цонев, против решение № 2196/29. 10. 2010 г., постановено по адм. дело № 630/2010 г. на Административен съд Варна, с което е отменена негова заповед № РД- 07- 7706-206/08. 08. 2007 г., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание "Кум тепе", землище гр. Аксаково, област Варна, в частта за имот № 1660, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационна жалба са развити оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Сочи се, че не е установена идентичност на възстановения имот с имот № 1660 по ПНИ, поради което не са налице основания за отмяна на заповедта в тази й част. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Стоян Костадинов Костадинов, чрез процесуалния си представител адв. Стоянова от ВАК, представя писмен отговор, с който оспорва изцяло като неоснователна подадената касационна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Ответникът - Димитричка Константинова Намлиева, както и заинтересованата страна - кметът на община Аксаково не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд Варна е обосновано и правилно. В изпълнение на указанията в отменителното решение на ВАС при първоначалното гледане на делото и съобразно с установените факти и обстоятелства, съдът е приел, че с процесната заповед за утвърждаване на ПНИ са игнорирани правата на жалбоподателите - бивши собственици на имот от 14 306 кв. м., намиращ се в местността "Кум тепе", община Аксаково, поради което законосъобразно е отменил същата и е върнал делото като преписка на ОУ на област Варна за ново произнасяне. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано във връзка с решение на ВАС, с което е отменено първоначалното решение по спора поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до непълнота на доказателствата и необоснованост на правните изводи. ВАС е дал указания при новото разглеждане на делото съдът да събере всички относими доказателства, установяващи факти от съществено значение за правилното решаване на спора, включително и правилно поставени задачи на съдебно-техническата експертиза. Конкретните указания са били да се установи дали в процесната местност има отреждане с имот от ПНИ за жалбоподателите, дали възстановеният им имот може да се идентифицира с имот № 1660 по ПНИ или къде точно се нанася имотът в тази местност. При новото разглеждане на делото Административен съд Варна е допуснал нова съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, чието заключение е кредитирал изцяло. От доказателствата по делото и заключението на вещото лице съдът е установил, че жалбоподателите се легитимират като възстановени собственици съгласно т. 1 от решение № 8445/05.04.2001 на ПК Аксаково, с което на техния наследодател Костадин Янев Костадинов е възстановено правото на собственост на нива от 5 дка, IV категория, находящ се в терен по § 4 на с. Аксаково в местността "Кум тепе", при описани съседи. Посочената местност е включена в ПНИ, но за жалбоподателите не е отреден имот. Във връзка с идентификацията на възстановения имот вещото лице е дало заключение, че понастоящем същият попада приблизително в сегашните граници на новообразуван имот № 1660 с площ 14 306 кв. м. по ПНИ, записан на неидентифициран собственик, преобладаващо в средната или в южната му част. При тези данни, от правна страна, съдът е приел, че при изработването на ПНИ не са съобразени правата на възстановения собственик, което съставлява нарушение на чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Отменил е оспорената заповед, в частта за имот № 1660 и при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Обжалваното решение е правилно. При изяснена фактическа обстановка съдът е достигнал до обосновани правни изводи. По делото е безспорно, че настоящите ответници се легитимират като наследници на възстановен собственик и като такива имат право да бъдат вписани в имотния регистър към ПНИ, съответно да им бъде отреден конкретен имот в графичната му част. За да им се признаят права по ПНИ следва да са налице и останалите законови изисквания, като на първо място следва да се провери дали правата им не се конкурират с тези на бившите ползватели, които се ползват с предимство. Последното изискване е неотносимо за настоящия случай, тъй като възстановените собственици заявяват права върху имот № 1660, записан в ПНИ на неидентифициран собственик. Според заключението на вещото лице възстановеният имот от 5 дка попада в границите на имот № 1660 по ПНИ, предимно в неговата средна или южна част, поради което съдът законосъобразно е върнал преписката на административния орган за отреждане от имот № 1660 на самостоятелен имот за бившия собственик. Неоснователни са доводите на касатора, че не е установено точното местонахождение на претендирания имот от 5 дка в имот № 1660. Имот № 1660 е с площ от 14 306 дка и е записан на неидентифициран собственик. Дори вещото лице да е посочило приблизителните граници на имота поради обективна невъзможност да го идентифицира с точност, площта на имот № 1660 е достатъчна, за да се отреди част от него за бившия собственик без с това да се засягат права на трети лица. По изложените съображения обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение