Решение № 2205 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4646/2014 г.

Решение № 2205 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4646/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ойл Груп 2002" ЕООД, подадена чрез управителя Стела Тасева срещу Решение № 673/7.02.2014 г. постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 6231 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2021108729/18.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден в оспорената част с Решение № 1257/28.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП /понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 30 141,22 лв. за данъчни периоди м. 05, 09, 11 и 12.2009 г., м. 01, 04, 06, 07, 08 и 11.2010 г. и м. 01.2011 г. и начислени лихви в размер на 5 642,26 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОДОП София, чрез процесуалния представител юрк. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2021108729/18.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден в оспорената част с Решение № 1257/28.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП София, относно определени задължения общо в размер на 35 784.03 лева. Установените задължения са формирани от допълнително начислен на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данък върху добавената стойност в размер на 10 633,85 лв., непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 507,37 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25 и чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, както и начислени лихви за забава в размер на 5 642.81 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че правилно обосновано и законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по процесните фактури, предвид че не е доказано настъпване на данъчно събитие и не е установено реално доставяне на процесните стоки и изпълнение на услугите. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила по отношение на начисления ДДС на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25 и чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25 и чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Както правилно е посочил съда, доказателствата, събрани през двете фази на спора, като първични и вторични счетоводни документи, справки декларации и дневници за покупки и продажби, фискални бонове за повечето извършени плащания, част от които са издадени от нерегистрирано в НАП фискално устройство или такива регистрирани в НАП не по партидата на доставчиците, както и няколко договора за наем, не установяват, че доставчиците действително са извършили доставките на стоки и услуги документирани в издадените фактури. По отношение на доставката на гориво са представени декларация за съответствие на качеството на течни горива, акцизен данъчен документ и касов бон, за който е установено, че е издаден от фискално устройство регистрирано в НАП по партидата на "Стан Про Бг" ЕООД, но същото не е с активен статут и е дерегистрирано, посочените документи не могат да докажат по безспорен начин наличието на фактурираната доставка. Обсъдени от съда релевантните факти по отношение на кадровата и материална обезпеченост, включително непредставянето на безспорни доказателства за това, че доставчиците разполагат с достатъчен персонал и техника да осъществят услугите, описани в процесните фактури. Съдът се е произнесъл по делото, с мотиви, проследявайки доставките от "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД, "Карбон Файбър" ЕООД, "Мед Ком" ЕООД, "Ми 9" ЕООД, "Титан Сити" ЕООД, "Микроконсулт" ЕООД, "Йопет Уррлд Строй" ЕООД, "Ди Ви Ауто" ЕООД, "Тоби Корп Груп 09" ЕООД, "Диджитал-1000" ЕООД и "Стан Про Бг" ЕООД. Във връзка с отделните доставчици, са обсъдени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице. По отношение фактурите, издадени от "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД, "Карбон Файбър" ЕООД, "Мед Ком" ЕООД, "Ми 9" ЕООД, "Титан Сити" ЕООД и "Тоби Корп Груп 09" ЕООД с предмет услуги - изграждане на паркинг, монтаж и полагане паркинг елементи и бордюри, изработка и монтаж на информационно табло на бензиностанция, СМР, изработка и монтаж на информационни таблa, изкопни работи и монтаж на пилони, ремонт на покрив и боядисване на бензиностанция, както и ремонт и подмяна на ВиК на бензиностанция, Върховен административен съд в състав на Осмо отделение, намира че изводите на Административен съд София-град са законосъобразни и кореспондират със събраните в хода на производството доказателства. Основателно е изложеното, че РЛ не е доказало изпълнение на фактурираните услуги от доставчиците, издатели на последните. РЛ не е представило доказателства от значение за определяне разходите, направени от неговите доставчици за извършване на съответните услуги за вложени материали и труд. По отношение на доставчиците "Микроконсулт" ЕООД, "Йопет Уррлд Строй" ЕООД, "Ди Ви Ауто" ЕООД, "Тоби Корп Груп 09" ЕООД, "Диджитал-1000" ЕООД и "Стан Про Бг" ЕООД издатели на останалите фактури, по които е отказано право на данъчен кредит са с предмет на доставките стоки - строителни материали - боя, теракот, тръби, тротоарни плочи, бордюри, цимент, облицовъчни плочи, арматурна мрежа, сифон, уплътнител, както работно облекло и гориво, настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. С оглед спецификата и вида на фактурираните стоки - като родово определени вещи, съдът правилно е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи прехвърлянето на правото на собственост върху стоката при предаването й, както и възможността на доставчика да извърши доставката, за което определящо е наличие на такава стока при него, база за съхранение, персонал и транспортни ресурси за превоза й и др. Правилно е изложеното, че не са представени в хода на производството доказателства, от които да може да се установи без съмнение кога и как фактически са придобити процесните строителни материали, предвид, че липсват доказателства за тяхното закупуване. Не са представени доказателства как процесните строителни материали са транспортирани и предадени от преките доставчици на ревизираното лице. Тъй като се касае за продажба на родовоопределени вещи, чието предаване е значимо за транслативния ефект на сделката, в конкретния случай административният съд правилно е заключил, че щом не е доказано предаването или отделянето на вещите от рода, то не е доказана и реалността на доставката на тези вещи. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Първоинстанционният съд правилно е приел, че представените писмени доказателства, както и заключението на ССЕ установяват единствено изпълнението на формалните изисквания на ЗС, за осчетоводяване на извършените доставки, както и издаване на първични счетоводни документи. По делото е установено, че са спазени формалните изисквания на ЗДДС, но това не е достатъчно основание, за да се приеме, че данъкът при доставчика е начислен в резултат на възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС. В настоящия случай както по-горе беше посочено, процесните доставки са родово определени вещи и извършването на услуги. По отношение на доставките на стоки трябва да се докаже, че същите са предадени между ревизираното лице и прекия доставчик. По отношение на доставките на услуги, при изпълнението им трябва да съществува материална следа, на хартиен носител, електронен носител или други веществен носител. По делото не са представени доказателства от касатора, които да могат да докажат по безспорен начин, че процесните доставки са реално осъществени. Представени са единствено процесните фактури, които не са достатъчно доказателство, че доставките по тях са реално осъществени. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че за признаването на правото на приспадане на данъчен кредит е задължително доставката да е реалното осъществена и правилно се е позовал на практиката на СЕС в тази насока. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че доказателствената тежест, принадлежи на ревизираното лице, което трябва да докаже реалността на доставките. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки/услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. За установяването им са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани. В нито една от фазите на производството не са представени договори, приемо-предавателни протоколи, складови и/или стокови разписки, количествено-стойностни сметки, разписки за транспортиране на стоката или други документи, които да удостоверяват получаването на стоките, транспортирането им и начина на съхранението им кадровата обезпеченост за извършване на услугите. Тези доказателства е възможно да не изхождат от издателите на фактури, които органите по приходите не са намерили при извършваните в съответствие с процесуалния закон насрещни проверки. За обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи (доказателства), с които касатора да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. В случая такива доказателства не са представени. Невъзникването на данъчни събития, по смисъла на ЗДДС не е породило право за дружествата да издадат данъчни фактури, в които да начислят ДДС. Този не може да бъде опроверган и чрез представените по делото РА, издадени на доставчиците. В случая събраните доказателства са крайно недостатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази му част. Решението е неправилно в частта по отношение на начисления ДДС на основание на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС в размер на 10 633,85 лв., предвид факта на неизяснената фактическа обстановка, начина на изчисляване на данъка по месеци и немотивираността на решението в тази му част. В представените по преписката ревизионен доклад и ревизионен акт се наблюдава разминаване в стойността на дължимите от ревизираното лице суми. С ревизионния доклад не е установено и предложено задължение за допълнително начислен на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данък върху добавената стойност в размер на 10 633,85 лв. За първи път такова задължение е предвидено с РА като единственото, което е посочено в него е възприето буквално от първоинстанционния съд. Както в РА, така и в решението на съда е посочено, че въз основа на извършен анализ на реализираните количества гориво по ЕСФП и предоставените от счетоводството на жалбоподателя документи, разлика /липса/ на отделни видове горива по месеци, както и отчетени в по-малко приходи по дневник продажби в сравнение с данните по ЕСФП, в резултат на което е начислен ДДС в по-малък размер месечно. Единствено въз основа на тези мотиви с РА е начислен допълнителен ДДС по периоди и размер, видно от приложена в таблица, в която не фигурират изчисления и други данни изясняващи въпроса как са определени размерите. В РА е описано, че данните от таблицата са извлечени от справка-приложение № 1, неразделна част от РА. По преписката същата не фигурира, предвид което по никакъв начин не може да се стигне да какъвто и да било извод по отношение на вмененото задължение по чл. 86, ал. 2 от ЗДДС. Съдът посочва, че жалбоподателя не е изложил конкретни доводи за незаконосъобразност на РА в посочената част и не е ангажирал доказателства, които да опровергават констатациите на органите по приходите за недекларирани продажби на гориво през ревизираните периоди. Освен това и с ангажирането на ССЕ не е изяснена дължимостта на така определения ДДС, не става ясно на каква база органът по приходите е определил сумите. Предвид тези обстоятелства и неизследването на спорния въпрос, следва с тази част решението му да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което РА да бъде отменен в частта, с която на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС е доначислен ДДС в размер на 10 633,85 лева и съответните лихви за забава. Разноски: С оглед на резултата по делото, присъдените в полза на Д "ОДОП" - София разноски следва бъдат редуцирани до размера на 840,15 лева, предвид което решението на АССГ следва да бъде отменено и в частта, в която "Ойл Груп 2002" ЕООД, ЕИК 130588655, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Арх. Георги Ненов" № 7, представлявано от Стела Тасева, е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, сума в размер над 840,15 /осемстотин и четиридесет лева и петнадесет стотинки/ лв. Претенцията дружеството за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като няма данни за реално направени разноски и на основание т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение