Решение № 8999 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5457/2012 г.

Решение № 8999 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5457/2012 г., II о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Драгостин Петров Байчев от гр. Добрич срещу решение № 52 от 6.03.2012 г. на Добричкия административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-СИР-166/20.07.2011 г. на началника на РДНСК - Североизточен район. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК - Североизточен район, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно, обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК, срещу решение, подлежащо на обжалване. Разгледана по същество, е основателна. С обжалвана пред Добричкия административен съд заповед на началника на РДНСК - Североизточен район, на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, "едноетажна постройка № 30", находяща се в ПИ 83017.506.399 по КК на гр. Шабла, в УПИ VI, кв. I по ПУП на къмпинг "Добруджа", гр. Шабла. Административният съд е приел, че заповедта е правилна и законосъобразна, строежът е незаконен и не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, и отхвърля жалбата на касационния жалбоподател. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Предмет на заповедта е "едноетажна постройка № 30", част от къмпинг "Добруджа", представляваща строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Правилно и обосновано е и заключението на съда, че заповедта съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, мотивирана е и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилно обаче административният съд е приел, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. По делото безспорно е установено, че строежът е изграден преди 7.04.1987 г., по действащия план за регулация попада в УПИ за почивна база и се вмества във външните линии на застрояване, единствено предвидени от действащия план за застрояване, който не предвижда конкретни сгради. Поради това строежът отговаря на изискванията за търпимост по § 16, ал. 1, предл. 2 от ПР на ЗУТ. Сред тях не е нито собствеността върху земята, нито правото на строеж върху нея, нито пък запазването на строежа по действащия план за регулация и застрояване. Като допустим, но невключен в застроителния план, строежът би подлежал на премахване след възникване на инвестиционна инициатива за предвиденото в действащия устройствен план строителство. Разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ е императивна и забранява премахването на незаконен строеж, който е търпим. Следователно обжалваната пред административния съд заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Поради изложеното съдът е постановил решение, противоречащо на материалния закон - § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се отмени заповед № ДК-02-СИР-166/20.07.2011 г. на началника на РДНСК - Североизточен район. Предвид изложеното и на основание по чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - второ отделение,