Решение № 5857 от 5.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МАГ 2010 ООД срещу Решение 266/15.09.2022 г. на Административен съд (АС) - Велико Търново постановено по адм. дело 125/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на МАГ 2010 ООД срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020 с изх. 01-2600/647 от 15.02.2022 г. (наричан за кратко Акт изх. 01-2600/647 от 15.02.2022 г.), издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) и МАГ 2010 ООД е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради това, че е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът погрешно и превратно е тълкувал фактите, по отношение на това дали са нарушени критериите за допустимост за подпомагане по мярка 11. Излага съображения, че по отношение критериите за допустимост да се поддържа площта в добро земеделско състояние и площите да бъдат биологично сертифицирани няма спор с администрацията, че същите са изпълнени. Спорен е критерият период от време през който биологичната дейност следва да се осъществява върху едни и същи площи. Счита, че по аргумент от чл. 17, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредбата, Наредба 4/2015 г.) периодът от време през който биологичната дейност следва да се осъществява върху едни и същи площи е пет години. Поради това, когато площите са намалени на шестата година от ангажимента, то това намаление не следва да отговаря на ограничението от 10% по чл. 17, ал. 2 от Наредбата, поради което след петата година е допустимо намаляване на площите без ограничение и без последици за земеделските стопани. Счита, че съдът в нарушение на материалния закон и необосновано е тълкувал фактите по делото. По делото било видно, че намалението на площите е станало на шестата година от поемане на ангажимента, като наредбата не придавала правно значение на намаляване на площите, ако това е станало след срока по чл. 17 от Наредба 4/2015 г. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Пенчев. Ответникът по касация Заместник изпълнителният директор на ДФЗ оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответникът по касация се представлява от юрк. Абилов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касацианната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и е установил от фактическа страна следното: МАГ 2010 ООД е подал заявление за подпомагане за кампания 2015 г. С Уведомително писмо изх. 02-04-2600/344 от 24.02.2016 г., връчено на 29.02.2016 г. е одобрен за участие по направление Биологично растениевъдство от мярка 11. За кампания 2020 г. МАГ 2010 ООД е подало заявление за плащане по мярка 11Биологично растениевъдство. С писмо изх. 01-2600/6909 от 10.12.2021 г. дружеството е уведомено за откриване на производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по направление Биологично растениевъдство, поради установения процент на припокриване на заявените площи за кампания 2020 г. спрямо одобрените парцели, неразделна част от което е Приложение 1, представляващо в табличен вид сравнение между одобрените парцели и заявените парцели в текущата кампания. Уведомителното писмо е било връчено на 20.12.2021 г. От МАГ 2010 ООД е представено Възражение вх. 01-2600/6909/29.12.2021 г., в което се релевират доводи за немотивираност относно това кое е нарушението и кога е извършено. На 15.02.2022 г. е издаден процесният Акт изх. 01-2600/647 от 15.02.2022 г.), издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. В хода на съдебното производство съдът е изслушал и приел, без оспорване от страните, съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която е кредитирал. От заключението на вещото лице е установил, че общата одобрена площ за кампания 2015 г. по мярка 11 е 46,07 ха, а заявената площ за кампания 2020 г. е 6,04 ха, при което съвпадението на площите между двете кампании е 13,11 %. При така установеното от фактическа страна съдът от правна страна е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и е мотивиран, вкл. са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Приел е, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон. В тази връзка и след анализ на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, 2 и 3, чл. 15, ал. 1, т. 3 и чл. 17, ал. 1 и 2 от Наредба 4/2015 г., в относимата им редакция, е посочил, че правилно административният орган е приел, че е налице материалноправната предпоставка, с която законът свързва прекратяване на биологичния ангажимент в хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредба 4/2015 г. Изложил е съображения, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че от заявените и одобрени парцели през първата година, които са в размер на 46,07 ха, през процесната година оспорващият е заявил 6,04 ха, или процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от оспорващия през кампания 2020 г., спрямо одобрените парцели за участие по направление Биологично растениевъдство през 2015 г. е 13,11 %. Оспорващият е намалил одобрените през 2020 г. парцели с повече от 10%. Установените от административния орган 13,11 % на припокриване между референтните площи и заявените през кампания 2020, са под минимално изискуемите по чл. 17, ал. 2 от Наредба 4/2015 г., което е основание за прекратяване на ангажимента на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба 4/2015 г. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът погрешно и превратно е тълкувал фактите. На практика по фактите няма спор. Безспорно е, че МАГ 2010 ООД е подал заявление за подпомагане за кампания 2015 г. и е одобрен за участие по направление Биологично растениевъдство от мярка 11. Кампания 2020 г., за която дружеството е подало заявление за плащане (първоначално на 15.05.2020 г., впоследствие на 03.06.2020 г.) е шеста от поетия ангажимент. За кампания 2020 г. декларираната площ е в размер на 6.04ха. Видно от отразеното в приложението на кандидатстване по мярка 11 Биологично земеделие 2020 от 03.06.2020 г. кандидатът е декларирал, че през текущата година намалява площта, за която има поет биологичен ангажимент по Биологично растениевъдство и спазва разпоредбите на чл. 17, ал. 2 от Наредба 4/2015 г. Към заявлението е приложено обяснение, в което посочва причините за намаляване на площите - поради неблагоприятни климатични условия и рязко увеличение на вредители, с които не може да се пребори и намаляването на овошки на декар площ. Спорът по делото е правен и е свързан с прилагането на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. 17, ал. 2 от Наредба 4/2015 г. и по конкретно с отговора на въпроса с подаването на заявление за плащане за кампания 2020 г. удължил ли се е последно поетия от касационния жалбоподател ангажимент по мярка 11 направление Биологично растениевъдство? Противно на изложеното в касационната жалба изводите на решаващия съд, че ангажиментът се продължава и съответно следва да се спази изискването на чл. 17, ал. 2 от Наредбата за географско припокриване поне на 90% на площта по направлението с площта, за която има поет ангажимент, е правилен. Този извод на първоинстанцинния съд почива на правилен анализ на приложимата нормативна уредба. Изводите на съда са ясни и логични, обосновават крайният му извод за неоснователност на жалбата и законосъобразност на издадения Акт изх. 01-2600/647 от 15.02.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, поради което доводът за необоснованост на решението е неоснователен. Изразеното от касатора становище в касационната жалба, че когато площите са намалени на шестата година от ангажимента, то това намаление не следва да отговаря на ограничението от 10% по чл. 17, ал. 2 от Наредбата, поради което след петата година е допустимо намаляване на площите, без ограничение и без последици за земеделските стопани, не намира законова опора. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредба 4/2015 г. в относимата ѝ редакция ДВ бр. 38/2020 г., предвижда, че след приключване на петгодишния период на ангажимента по съответното направление същият може да бъде удължаван ежегодно, но не по-късно от кампания 2022 г. Разпоредбата предвижда удължаване на ангажимента с подаване на заявление след приключване на петгодишния ангажимент, а не поемане на нов ангажимент. Съответно чл. 17, ал. 2 от Наредбата, в относимата редакция, предвижда, че одобрената площ за извършване на дейности по направление "биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5. При определяне на процентното съотношение по изречение първо ДФЗ РА, закръгля получения резултат до втория знак след десетичната запетая. Предвиденото в чл. 17, ал. 2, изр трето, след изменението с ДВ бр. 21 от 2021 г., че удължените след 2020 г. ангажименти се изпълняват на одобрената площ за извършване на дейности по направление "Биологично растениевъдство", която може да варира с процент, по-голям от 10 %, като ангажиментът продължава да се изпълнява с одобрените през текущата година площи, при условие че за незаявените площи земеделският стопанин няма регистрирано правно основание за текущата година, не се отнася за кампания 2020 г. предвид § 19 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (ДВ, бр. 38 от 24.04.2020 г., в сила от 24.04.2020 г.) вр. § 24 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (oбн., ДВ, бр. 21 от 12.03.2021 г., в сила от 12.03.2021 г.). Параграф 19 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 4/2015 г. се прилага само за кампания 2020 г. За кампания 2020 г. МАГ 2010 ООД е продължил поетия ангажимент и е следвало да изпълни изискването на чл. 17, ал. 2 от Наредба 4/2015 г. От доказателствата по делото, вкл. СТЕ, безспорно се установява, че съвпадението на площите между двете кампании (референтната 2015 и кампания 2020) е 13,11 % поради което правилно с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 1, вр. чл. 17, ал. 2 от Наредба 4/2015 г., ангажиментът е прекратен. Изводите на решаващия съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и е мотивиран, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са правилни и не следва да се преповтарят. Като е отхвърли жалбата решаващият съд е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се уважи своевременно направената от ответника по касация претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя в размер на 100 лева, в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение